2 гр. д. № 1870/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 230 София, 25.06.2014 година Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева гр. д. № 1870/2014 г. Производството по делото е образувано по подадена от М. Т. М. и К. Б. П. касационна жалба срещу решение № 659 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1225/2013 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е уважен предявения срещу тях иск по чл. 59 ЗЗД. Срещу същото решение в частта, с която съдът се е произнесъл по дължимите от страните разноски за първата инстанция е подадена частна касационна жалба от ищците Н. и М. П., с довод за неправилно определяне на разноските по съразмерност. Допускането на касационна проверка на въззивното решение в тази част се иска по разрешените от съда въпроси: 1. когато предявеният ревандикационен иск е отхвърлен като неоснователен поради това, че по време висящността на спора ответниците са предали владението на имота на ищците, дължат ли ответниците заплащане на разноските, направени от ищците за водене на делото; 2. при същата хипотеза имат ли ответниците право на разноски след като са предали владението на спорния имот след предявяване на иска; 3. за метода на определяне на размера на дължимите разноски при предявяване на два обективно съединени иска единият от които е отхвърлен. Поддържа се, че те обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въпросите са решени в противоречие на задължителната практика формирана по тях и са от значение за точното прилагане на закона. Ответниците по частната жалба я намират за неоснователна. Поддържат, че не са налице релевираните основания за допускане на касационна проверка. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. След проверка за наличие на основание за допускане касационна проверка на решението в частта за разноските, настоящият състав намери че такава следва да се допусне по поставените три въпроса на основание чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК. Касаторите Н. и М. П. са предявили при условията на обективно и субективно съединяване срещу М. М. и К. П. ревандикационен иск за недвижим имот апартамент № 23, на ет. 8, в жилищната сграда с административен адрес [улица] [населено място] и иск за заплащане на обезщетение за ползване на имота без основание на основание чл. 59 ЗЗД. Районният съд като е съобразил настъпилият факт след предявяване на иска – предаване владението на имота от ответниците на ищците, е постановил решение, с което е уважил ревандикационния иск в установителната му част като е приел за установено по отношение на ответниците, че ищците П. са собственици на имота. Отхвърлил е иска в осъдителната му част като неоснователен. Уважил е иска по чл. 59 ЗЗД като е осъдил ответниците да заплатят на ищците сумата 9250 лв., обезщетение за ползване на имота без основание за времето от 02.08.2009 г. до 02.09.2012 г. С определение от 23.09.2014 г., постановено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Старозагорски районен съд е допълнил решението като се е произнесъл по исканията на страните за присъждане на разноските за първата инстанция. Осъдил е ответниците да заплатят на ищците направените от тях разноски в размер на 4201.90 лв. Оставил е без уважение искането на ответниците за присъждане на направените от тях разноски за отхвърления ревандикационен иск. С въззивното решение съдът се е произнесъл и по подадената от ответниците частна жалба срещу определението, с което те са били осъдени да заплатят направените от ищците разноски в първата инстанция и е оставено без уважение искането им за присъждане на направените от тях разноски за отхвърления иск. Въззивният съд е приел е, че след като първоинстанционното решението по установителния иск по чл. 124 ГПК е обезсилено, а в частта за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС е потвърдено, тоест единият от обективно съединените искове с цена 52690 лв. е отхвърлен, а е уважен само иска с цена от 9250 лв., то разноските следва да се определят по съразмерност и те възлизат на сумата 597 лв. По тези съображения е изменил първоначалното определение като го е потвърдил в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят 597 лв. и е отменил определението в частта до пълния присъден размер от 4201.90 лв. Намерил е, че е основателна претенцията на ответниците по иска да им се присъдят направените разноски за водене на делото по отхвърления иск и е осъдил ищците да им заплатят сумата 599 лв., която отново е определил, прилагайки принципа на съразмерност и съобразявайки, че предявените два иска са на обща стойност 61 940 лв., а цената на отхвърления е 52690 лв. Налице е основание за допускане касационна проверка на въззивното решение в обжалваната част по поставените в изложението въпроси. По тези въпроси настоящият състав приема следното: Неправилно е приложен принципът на съразмерност при определяне дължимите разноски. Той се прилага когато е уважен частично предявен иск. В този случай всяка от страните има право на разноски, които се определят за ищеца съответстващи на уважената част от иска, а за ответника – съответстващи на отхвърлената част от него. Когато единият от двата обективно съединени иска е отхвърлен, разноските за водене на делото следва да се определят за всеки иск поотделно при съобразяване нормата на чл. 78, ал. 1 - 3 ГПК и цената на иска. Когато в договора за правна помощ не е посочена уговорената цена за предоставяне на правна услуга по всеки един от съединените искове, възнаграждението следва да се определи при спазване чл. 7 от Наредбата № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения. По същество на жалбата: Ревандикационният иск е отхвърлен поради това, че след завеждане на делото ответниците са предали владението върху имота на ищците. Ответниците с поведението си са станали причина за предявяване на иска, поради което и на основание чл. 78, ал.1 ГПК дължат да заплатят на ищците направените разноски за водене на този иск. При цена на ревандикационния иск от 52690 лв. дължимото минимално възнаграждение за един адвокат на основание чл. 7, ал. 2 от наредбата възлиза на 2110.70 лв. Дължимото възнаграждение за адвокат за иска по чл. 59 ЗЗД възлиза на 580 лв. или общо за двата иска – 2690.70 лв. От представения договор за правна помощ и съдействие, сключен от ищците на 08.10.2012 г. с адв. Д. М. се установява, че е уговорено възнаграждение от 3000.00 лв., а е платено половината от 1500.00 лв. За първата инстанция ищците са направили разноски и за държавна такса от 526.90 лв. за ревандикационния иск и 370.00 лв. за иска по чл. 59 ЗЗД или общо 896.90 лв., както и за съдебно икономическа експертиза 100 лв. На присъждане подлежат само направените разноски. Общо направените от ищците разноски за тази инстанция възлизат на сумата 2496.90 лв., поради което искането за присъждането им е основателно до този размер. Незаконосъобразно е решението на въззивния съд в частта, с която е осъдил ищците да заплатят сумата 599.00 лв., представляваща направените от ответниците разноски по ревандикационния иск. Обстоятелството, че ответниците са предали владението на имота на ищците след предявяване на иска, не е основание по чл. 78, ал. 2 ГПК да претендират разноски по делото. С поведението си те са станали причина за предявяване на иска, поради което и по аргумент от чл. 78, ал.1 ГПК сторените от тях разноски остават в тяхна тежест. В тази част въззивното решение като незаконосъобразно ще бъде отменено, а искането оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационна проверка на решение № 659 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1225/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е отменено определение от 23.09.2013 г. по гр. Д. № 1154/2012 г. на Старозагорски окръжен съд, в частта с която М. М. и К. П. са осъдени да заплатят на П. разноски по делото за разликата над 597 лв. до 2690.70 лв., както и в частта, с която П. са осъдени да заплатят на М. М. и К. П. сумата 599.00 лв., разноски за първата инстанция по ревандикационния иск. ОТМЕНЯВА решение № 659 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1225/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е отменено определение от 23.09.2013 г. по гр. д. № 1154/2012 г. на Старозагорски окръжен съд, в частта с която М. М. и К. П. са осъдени да заплатят на П. разноски по делото за разликата над 597 лв. до 2690.70 лв., както и в частта, с която П. са осъдени да заплатят на М. М. и К. П. сумата 599.00 лв., разноски за първата инстанция по ревандикационния иск и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА М. Т. М. и К. Б. П., двете от [населено място], [улица] да заплатят на Н. Г. П. и М. Е. П., двамата от [населено място], [улица] още сумата 2107.70 лв. разноски за първата инстанция по ревандикационния иск. ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски за водене на делото от П. за разликата от 2107.70 лв. до претендирания размер от 4201.90 лв. ОТМЕНЯВА решение № 659 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1225/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта с която Н. Г. П. и М. Е. П. са осъдени да заплатят на М. М. и К. П. сумата 599.00 лв. и вместо него постановява ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. М. и К. П. за присъждане на направените разноски пред първа инстанция по иска по чл. 108 ЗС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: