Ключови фрази
Нищожност * доказателства и доказателствени средства * доказателствена тежест * графологическа експертиза


4
Р Е Ш Е Н И Е


№ 28

гр. София, 04.05.2018 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2063/2017 година.

Производството е по § 74 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл. 290 ГПК.

Р. А. Т., чрез адвокат Г. Р. Р. е подала касационна жалба против решение № 2316 от 07.12.2016 г. по гр. дело № 3325/2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отеление, 12 състав.
Ответниците Д. Л. Л. и И. Т. С. оспорват жалбата, а ответникът А. Г. М. не е взел становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, 12 състав се е произнесъл по искове по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, предявени от Р. А. Т. против ответниците по касация, както и по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК против ответницата по касация - И. Т. С., а при условията на евентуалност е разгледал искове по чл. 31, ал. 1 ЗЗД против същите ответници, като е приел, че и в двата случая съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, за висяща недействителност на договора за покупко – продажба, предмет на нотариален акт № 88/2006 г. САС е отхвърлил исковете, като е потвърдил решение № 1337 от 25.02.2015 г. и решение № 3368 от 22.04.2016 г. по гр. дело № 14410/2012 г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение, І – 4 състав.
С определение № 884 от 07.12.2017 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на цитираното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в редакцията, обн. ДВ, бр. 47/2009 г. по въпрос със следното съдържание: „Следва ли съдът да кредитира като компетентно дадено заключението на графологична експертиза, изготвено върху копие от документ – пълномощно за разпореждане с недвижим имот, заверено пред нотариус, когато заключението на вещото лице установява само в степен на вероятност автентичността на положения от упълномощителя подпис и само въз основа на тази експертиза да признае пълномощното за истински документ и да отхвърли като недоказано направеното оспорване на този документ, респективно да отхвърли иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за установяване нищожността на упълномощителната сделка”.
По въпроса настоящият състав споделя разрешенията, обосновани в практиката на ВКС, обективирана в решение № 91 от 01.04.2015 г. по гр. дело № 5960/2014 г. на състав на IV г.о. и решение № 79 от 10.09.2010 г. по т. дело № 628/2009 г. на състав на II т.о. Съгласно тези разрешения при отсъствието на оригинален документ оспорващата го страна е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов автор, тъй като копието като обект на изследване не позволява на графологическата експертиза да изключи евентуално извършената техническа подправка на подписа върху първообраза, чрез откопирване на истинския му подпис през индиго, чрез прекопирване, както и чрез многобройни съвременни способи. Очертаната хипотеза се отразява на разпределението на доказателствената тежест, което според споделените и от настоящия състав на ВКС правни разрешения се възлага по реда на чл. 165, ал. 1 ГПК върху ползващата се от документа страна при положение, че оригиналът му липсва по причини, които законът признава за извинителни.
Предвид изложените правни разрешения по съществото на касационната жалба, ВКС в настоящия си състав приема следното:
Относно исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД въззивният съд е приел, въз основа на графологична експертиза, че подписът за упълномощител вероятно е положен от Р. Т., поради което е изложил извод, че е налице воля от страна на ищцата за упълномощаване на А. М. за продажба на процесното жилище. Исковете по чл. 31, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени, като погасени по давност. В решението са развити съображения за началния момент на 3 – годишния давностен срок, който съдебният състав, въз основа на цитирана практика по чл. 291 ГПК /отм. ДВ, бр. 86/2017 г./ определя от датата на сключване на сделката, съответно за упълномощителната сделка от 27.10.2006 г., а за покупко – продажбата на апартамента от 08.11.2006 г. Спрямо същите дати съдът е констатирал, че претенциите по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, предявени с искова молба в СГС на 26.10.2012 г. са погасени по давност. Развити са мотиви за липсата на основания за спиране или прекъсване на давността по въпросните правопогасителни възражения на А. М. и Д. Л.. Въз основа на мотивите за неоснователност на посочените искове, САС се е произнесъл по исковете с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, за недействителност на договора за покупко – продажба, предмет на нотариален акт № 88/2006 г., поради липса на представителна власт. Приел е, че случаят е относим към хипотезата на висяща недействителност, при която правната сделка може да породи правни последици след потвърждаване на действията на представителя от представлявания, извършени от името на последния без представителна власт. Предвид изводите си за валидност на упълномощителната сделка въззивният съд е обосновал съображения за липса на висяща недействителност, относно договора за продажба от 08.11.2006 г., а с оглед погасяване по давност на исковете по чл. 31, ал. 1 ЗЗД същият съд е констатирал, че договорът за покупко – продажба не е сключен без представителна власт. Обосновано е виждането, че в разглежданата хипотеза процесният договор за покупко – продажба е сключен от пълномощник с представителна власт, чиято воля е релевантна за валидността на сделката, а по отношение на представителя не са установени пороци във волята. Мотивиран е извод за валидност на договора за покупко - продажба от 08.11.2006 г., а вследствие на този извод са аргументирани и съображения за неоснователност на исковете по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, респективно и произтичащите от същите съображения изводи за неоснователност на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд не е съобразил изложените по – горе правни разрешения, отнасящи се до разпределението на доказателствената тежест, в хипотезата на липсващ оригинален документ, оспорен от страната, за която се твърди, че го е подписала и в отклонение от задължителната съдебна практика е развил крайните си изводи за изхода на делото, въз основа на експертиза, с която е проведено графологическо изследване на копие от процесния документ /пълномощно, подробно описано в същата/. Във въззивната жалба вх. № 31640/11.03.2015 г. ищцата е изложила доводи по отношение на графологическата експертиза, като е поддържала, че не е безспорно установено, че е положила подписа си върху процесното пълномощно, за който вещото лице е формирало констатаците си по представено копие, предвид унищожаване на оригиналния документ. Въззивницата е обосновала разбирането, че е поставена в затруднено положение да доказва ефективно твърденията си. При тези обстоятелства и след като още в първоинстанционното производство не са били съобразени разрешенията в задължителната съдебна практика, относно процедирането на съда в хипотезата на липсващ оригинален документ по отношение, на който оспорващата го страна е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов автор, тъй като копието, като обект на изследване не позволява на графологическата експертиза да даде друго заключение, освен депозираното, съгласно което подписът за упълномощител вероятно е положен от Р. Т., въззивният съд е следвало да даде указания за разпределението на доказателствената тежест. Съгласно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС въззивният съд е задължен да даде указания до страните да предприемат процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради допуснати от СГС процесуални нарушения – неправилно разпределение на доказателствената тежест. Видно от данните по делото САС не е процедирал по посочения начин в резултат, на което е формирал необосновани и незаконосъобразни изводи по предявените искове, свързани с мотивите за това, че е в тежест на ищцата да установи нищожността на сделката, както и че подписът й върху процесното пълномощно е положен от нея, респективно че е налице воля за упълномощаване на А. М., за продажба на процесното жилище. Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е допуснал нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които включват и трите категории нарушения, регламентирани в нормата – неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2316 от 07.12.2016 г. по гр. дело № 3325/2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 12 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: