12
Р Е Ш Е Н И Е № 40 София, 13.04.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЛИДИЯ ИВАНОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | К. Е. |
 | БОНКА ЙОНКОВА |
при секретаря И. В.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 448/2010 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] против решение от 27.01.2010 г. по гр. д. № 3166/2008 г. на Софийски градски съд, ІV-А отделение, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски районен съд, 24 състав решение от 23.05.2008 г. по гр. д. № 10140/2005 г., са уважени изцяло предявените от [фирма],[населено място] срещу банката-касатор обективно съединени частични искове: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 2 000 лв. – част от обезщетение за имуществени вреди в общ размер 380 000 лв. за неизпълнение на договор за учредяване на особен залог № 137 от 04.07.2003 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 15.11.2005 т. – до окончателното й изплащане; иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ППЗДДС /отм./ за сумата 8 000 лв. – част от сумата 80 880 лв., представляваща непреведен ДДС по договори за покупко-продажба от 27.12.2004 г. и от 02.02.2005 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 15.11.2005 г. – до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 500 лв. – част от сумата 2 500 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата 80 880 лв. за периода от 01.07.2005 г. до датата на исковата молба – 15.11.2005 г.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че изводите за дължимост на сумите, претендирани като обезщетение за вреди от извършената продажба на имущество по реда на Закона за особените залози, са в противоречие със закона и събраните по делото доказателства, както и че решаващият състав не е обсъдил всички направени в тази връзка доводи и възражения и не е съобразил съществуващата трайна съдебна практика по спорните за делото въпроси. По отношение на претенцията за сумата 8 000 лв. – част от непреведен ДДС за процесните продажби – е релевирано и оплакване за недопустимост на обжалваното решение, с твърдението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Ответникът по касация – [фирма],[населено място] – моли за оставяне на обжалваното решение в сила по съображения, изложени в писмен отговор от 22.03.2010 г. и в писмена защита, депозирана и поддържана в съдебното заседание от 23.02.2011 г.
С определение № 740 от 29.11.2010 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване на въпроса: представлява ли вреда за длъжника разликата между цената, по която е продадено заложеното по реда на Закона за особените залози имущество, и действителната пазарна цена на същото. По отношение на иска за сумата 8 000 лв. – част от непреведен ДДС по сделките за продажба на заложеното имущество – касационният контрол е допуснат поради вероятността въззивното решение да е процесуално недопустимо.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е частично основателна.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от [фирма],[населено място] иск за сумата 8 000 лв. – част от сумата 80 880 лв. – непреведен ДДС по договори за покупко-продажба от 27.12.2004 г. и от 02.02.2005 г., сключени по реда на чл. 37 ЗОЗ, въззивният съд е приел, че в нарушение на действащата към релевантния за спора момент разпоредба на чл. 54, ал. 2 ППЗДДС /сега отменен/ банката-заложен кредитор не е превела данъка по сметка на длъжника /собственик на заложеното имущество/, който именно се явява данъчно задължено лице и в тежест на когото е възложено превеждането му в полза на бюджета. С оглед на това, като основателна е преценена и акцесорната на този иск, квалифициран като такъв с правно основание чл. 54, ал. 2 ППЗДДС /отм./, претенция за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за периода от 01.07.2005 г. до датата на завеждане на исковата молба – 15.11.2005 г. – за сумата 500 лв., като част от общата сума 2 500 лв.
Потвърждаването на първоинстанциононто решение по отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 2 000 лв. – част от обезщетение за имуществени вреди в приет от съда общ размер 380 000 лв. за неизпълнение на договор за учредяване на особен залог № 137 от 04.07.2003 г., е обосновано с неположена от страна на банката-заложен кредитор грижа на добрия търговец за увеличаване на продажната цена на заложеното имущество. Този извод е направен при съпоставка между цената, за която е продадено заложеното имущество – 400 400 лв. – и посочената в заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза пазарна цена на същото към датата на продажбата му – 781 380 лв.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е частично недопустимо и частично неправилно.
Недопустимо е решението в частта по иска за сумата 8 000 лв. – част от сумата 80 880 лв., представляваща непреведен ДДС по договори за покупко-продажба от 27.12.2004 г. и от 02.02.2005 г. Същото е постановено при нередовност на исковата молба, произтичаща от съдържащото се в нея противоречие относно обстоятелствата, които имат значение за определяне квалификацията на иска. Ищецът е аргументирал претенцията си за посочената сума с твърдението, че с отказа да му преведе дължимия ДДС по процесните две сделки М. [фирма] непозволено уврежда интересите му със сумата в размер на дължимия ДДС 80 800 лв., както и с размера на наложените му по този повод санкции от страна на Данъчната администрация – лихви и глоби, като самият е квалифицирал претенцията си като такава с правно основание чл. 45 ЗЗД. Същевременно, обаче, в обстоятелствената част на исковата молба същият е развил подробни доводи, че процесната сума му се дължи по силата на закона чл. 54, ал. 2 ППЗДДС, като в петитума на исковата молба е отправил искане за присъждане само на „неплатен ДДС”, а не на вреди от несвоевременното му превеждане от ответната банка. Това противоречие в обстоятелствена част, от една страна, и между нея и петитума, от друга страна, което е обусловило и дадената от предходните инстанции различна правна квалификация на иска, представлява нередовност на исковата молба, която е следвало да бъде констатирана и отстранена от въззивния съд по предвидения в закона процесуален ред (чл. 100, ал. 1, и 3 ГПК /отм./) в рамките на правомощията му на инстанция по съществото на спора, в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Неотстраняването на посочената нередовност има за последица недопустимост на постановения съдебен акт. Ето защо, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270 ГПК същият следва да бъде обезсилен в частта, съдържаща произнасяне по иска за сумата 8 000 лв. и по обусловения от него акцесорен иск за сумата 500 лв. В тази част делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, което следва да започне с даване на указания за отстраняване на констатираното противоречие в исковата молба.
По отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 2 000 лв., част от обезщетение за имуществени вреди в общ размер 380 000 лв. за неизпълнение на договор за учредяване на особен залог № 137 от 04.07.2003 г.:
Преценката за правилността на обжалваното решение в посочената му част е предпоставена от отговора на приетия за значим за конкретното дело материалноправен въпрос, а именно – представлява ли вреда за длъжника разликата между цената, по която е продадено заложеното по реда на Закона за особените залози имущество, и действителната пазарна цена на същото.
Както е констатирано в определението по чл. 288 ГПК, по този въпрос са налице две становища:
В атакуваното решение наличието на вреда за залогодателя по договора за особен залог е обосновано единствено с разликата между цената, на която банката е продала заложеното в нейна полза имущество, и пазарната стойност на това имущество към датата на продажбата, определена от специално назначена експертиза. Според съдебния състав, като е сключил сделките при цена, по-ниска от реалната пазарна цена на машините и съоръженията, кредиторът не е изпълнил поетото с чл. 9.2. от договора за учредяване на особен залог задължение да вземе мерки за увеличаване на продажната цена и не е положил грижата на добрия търговец, която грижа е завишена в сравнение с грижата на добрия стопанин.
Според другото становище, обективирано в представените от касатора решения – решение № 587 от 08.07.2005 г. по т. д. № 902/2004 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 6 от 02.02.2009 г. по т. д. № 337/2008 г. на ВКС, І т. о., а така също и в служебно известните на настоящия състав решение № 553 от 03.07.2008 г. по т. д. № 190/2008 г. на ВКС, І т. о. и решение № 766 от 29.11.2006 г. по т. д. № 36/2006 г. на ВС, І т. о., при продажбата по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за особените залози, при положена грижа на добрия търговец, разликата между получената по сделката цена и действителната пазарна цена на заложените движими вещи не съставлява вреда за залогодателя и не би могла да се претендира като обезщетение за претърпяна загуба. В цитираните актове е прието, че „полагане грижата на добрия търговец” по смисъла на чл. 37, ал. 3 ЗОЗ ще е налице, когато заложният кредитор добросъвестно е изпълнил задълженията си по чл. 34 и чл. 37 ЗОЗ, като надлежно е разгласил и провел продажбата на заложеното имущество по начин то да се продаде на максимално висока цена, т. е. положил е обичайните грижи за осъществяване на продажбата при най-изгодни условия, с цел гарантиране интересите както на залогодателя, така и на кредиторите.
Настоящият състав, в съответствие с правомощията си по чл. 291 ГПК, приема за правилно второто становище.
Законът за особените залози предоставя възможност на заложния кредитор сам да продаде заложеното имущество, без да въвежда конкретни изисквания към начина, по който следва да бъде извършена продажбата му, в т. ч. и по отношение определяне на цената на същото. Съдържащите се, обаче, в Глава седма „Изпълнение върху заложеното имущество” разпоредби установяват редица задължения за залогодателя във връзка с пристъпване към реализация на заложеното имущество и със запазване на същото, добросъвестното изпълнение на които е гаранция за постигане на максимален ефект от продажбата. Освен конкретните изисквания кредиторът да заяви за вписване в регистъра пристъпването към изпълнение и да извести за това залогодателя, особено съществени са предвидените в чл. 34, т. 4, б. „в” и чл. 37, ал. 3 ЗОЗ общи изисквания към кредитора – да вземе мерки за увеличаване на продажната цена или намаляване на разходите за продажбата и при продажбата да положи грижата на добрия търговец.
С оглед естеството на извършваното действие – продажба на чуждо имущество от името на кредитора, но за сметка на залогодателя, под „грижа на добрия търговец” следва да се разбира предприемането на всички необходими действия, за да се постигне максимална продажна цена на заложеното имущество. Това означава: да бъде изготвена оценка за пазарната стойност на имуществото, която да бъде ориентир за цената, която би могла да се постигне при продажбата му; продажбата да бъде разгласена по начин, който да гарантира информирането на заинтересованите от закупуването му лица, като в обявата се предоставят достатъчно конкретни данни за вида на продаваното имущество; да се изчака изтичането на разумен срок (в рамките на предвидения в закона 6-месечен срок) след разгласяването за постъпване на оферти от потенциални купувачи; договорът за продажба да бъде сключен с купувача, предложил най-висока цена при спазване императивното изискване на чл. 37, ал. 2 ЗОЗ за заплащане на пълния размер на цената; при желание от страна на самия длъжник, да му се даде възможност да участва активно при намирането на купувач. Изброените действия осигуряват в достатъчна степен извършване на продажбата при най-изгодни условия, с което се охраняват интересите както на залогодателя, така и на неговите кредитори. В резултат от тях получената от продажбата цена ще бъде възможно най-високата цена, за която имуществото е могло да бъде продадено, като фактът, че същата е по-ниска от определената чрез експертиза пазарна цена, не би могъл да бъде вменен във вина на заложния кредитор.
Изложените съображения налагат следния отговор на приетия за значим материалноправен въпрос: разликата между цената, по която е продадено заложеното по реда на Закона за особените залози имущество, и действителната пазарна цена на същото не представлява вреда за длъжника, при условие, че при продажбата му заложният кредитор е изпълнил задълженията си по чл. 34 и чл. 37 ЗОЗ и е положил грижата на добрия търговец.
С оглед отговора на релевантния за спора въпрос, по отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД обжалваното решение е частично неправилно.
В нарушение на процесуалното правило на чл. 188, ал. 1 ГПК въззивният съд не е обсъдил възраженията на ищеца по делото за допуснати нарушения на изискванията на закона при пристъпване на изпълнение върху заложеното имущество и за неполагане на грижата на добрия търговец от страна на банката-заложен кредитор при продажбата на същото.
По отношение на тези възражения настоящият състав приема следното:
Неоснователно е възражението, че при продажбата на заложеното имущество не са спазени изискванията на Наредба № 35 от 08.12.1997 г. за реда за продажба чрез търг на движими вещи, заложени в полза на банка. Посоченият нормативен акт е неприложим към процесния случай. Съгласно чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба, разпоредбите на същата се прилагат за всички видове залози, учредени в полза на банка, когато заложената вещ е предадена на банката или за нейна сметка на друго лице, избрано от банката, каквато настоящата хипотеза не е. Неприложимостта на Наредба № 35 в случая произтича и от § 4 от Заключителните й разпоредби, в който е посочено, че същата се издава на основание чл. 42, ал. 2 от Закона за банките, а в него редът за продажба чрез търг изрично е изключен за залозите, учредени по реда на Закона за особените залози.
Неоснователно е и твърдението на ответника по иска [фирма] за неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 ЗОЗ за уведомяването му от заложния кредитор за пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество. Това твърдение се опровергава категорично от представеното по делото писмо изх. № 200-2889 от 15.09.2004 г., получено лично от изпълнителния директор на дружеството Й. Д. на 16.09.2004 г., от което е видно, че кредиторът ТБ [фирма] /със сегашно наименование М. [фирма]/ е уведомил длъжника [фирма] за пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 и сл. ЗОЗ върху цялото заложено имущество, като е посочил и размера на непогасения дълг на залогодателя – 247 101.97 евро.
Неоснователен е и доводът, че оценката на заложеното имущество е изготвена от лице, което не притежава необходимата компетентност за това. От представените сертификати № 397-ХI и № 397-ХI-A, издадени на 10.04.2000 г. от Национален експертно-образователен център, Г. кантора за извършване на съдебно-счетоводни, финансово-ценови и технически експертизи, се установява, че извършилото оценката лице Донета Б. е получила квалификация „Е. по съдебно-счетоводни и финансово-ценови експертизи” и квалификация „Съдебен експерт-оценител на оборотни и дълготрайни активи”. Следователно, експертизите са изготвени от компетентно лице.
Основателни са, обаче, всички останали възражения на ищеца за допуснати нарушения на закона при реализация на залога и за непроявена грижа на добрия търговец от страна на банката-заложен кредитор при продажбата на заложеното имущество.
На първо място, по делото не са ангажирани конкретни доказателства за изпълнение на изискването по чл. 32, ал. 3 ЗОЗ за вписване в регистъра, че кредиторът пристъпва към изпълнение. В изпратеното до длъжника [фирма] писмо изх. № 200-2889 от 15.09.2004 г. се съдържа единствено твърдение за вписване на това обстоятелство, което обаче не е установено чрез представянето на съответно удостоверение от регистъра на особените залози.
Напълно основателни са и доводите, че при продажбата на процесното имущество заложният кредитор не е проявил изискуемата по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ грижа на добрия търговец. Този извод се налага от извършените от кредитора действия във връзка с разгласяването на продажбата и определянето на купувач на имуществото.
Решението за пристъпване към продажба на заложеното в полза на ТБ [фирма] оборудване – машини и съоръжения за шивашки цех и мелнично оборудване – е взето съответно със заповед № 1974 от 16.12.2004 г. и № 2012а от 22.12.2004 г., издадени от двама от изпълнителните директори на банката. В тези заповеди е указано продажбата да се извърши чрез „преговори с потенциален купувач”; за заложените вещи да бъде изготвена оценка от инж. Донета Б.; разгласата на продажбата да се извърши от отдел „Проблемни вземания”; преговорите с потенциалните купувачи да се водят от Г. Т. – ръководител на отдел „Проблемни вземания”; резултатите от преговорите да бъдат докладвани на УС за утвърждаване условията на продажбата; да бъдат изготвени необходимите договори и фактури за финализиране на сделката от управление „Правно” и „Г. счетоводство”.
В изпълнение на цитираните заповеди са изготвени две експертни оценки от инж. Донета Б. – оценка от 20.12.2004 г., според която ликвидната пазарна стойност на шивашкото оборудване /без ДДС/ възлиза на сумата 207 071 лв. и оценка от 27.12.2004 г., според която ликвидната пазарна стойност на мелничното оборудване /без ДДС/ е в размер на сумата 188 990 лв.
Видно от приложените ксероксни копия от страници на в-к „Т.” и в-к „24 часа” от 20.12.2004 г. и от 22.12.2004 г., на посочените дати е публикувана обява за продажба със съдържание: „Шивашка техника, чрез преговори с банка – [ЕГН]”.
На 23.12.2004 г. е изготвено предложение от лицето Г. Т. – ръководител на отдел „Проблемни вземания” до Управителния съвет на ТБ [фирма] за продажба на цялото заложено имущество на [фирма],[населено място] по цени съгласно двете експертни оценки. Предложението посоченото дружество да бъде избрано за купувач е мотивирано с това, че единствено то е представило оферта за закупуване на целия залог, докато други фирми са проявили интерес само към машините и съоръженията за шивашки цех, но за закупуване на отделни машини. Направен е извод, че при продажбата на залога по горепосочените цени кредитът на [фирма] ще бъде изцяло издължен и че подадената от [фирма] оферта прави безпредметно търсенето на други потенциални купувачи. Върху предложението е поставена резолюция с дата 27.12.2004 г. /без данни за автора й/ със съдържание: „Съгласен при издължаване на кредита изцяло”.
Не е спорно по делото, а и от представените две данъчни фактури № 1046 и № 1049 от 22.03.2005 г. е видно, че между ТБ [фирма] и [фирма],[населено място] са сключени договори за продажба съответно – договор № 200-2844 от 27.12.2004 г. за продажба на шивашко оборудване при цена 207 100 лв. /без ДДС/ и № 200-0455 от 02.02.2005 г. за продажба на мелнично оборудване при цена 197 300 лв. /без ДДС/.
Описаните действия на банката във връзка с продажбата на заложеното в нейна полза имущество сочат категорично, че същата не е положила грижата на добрия търговец и поради това постигнатата продажна цена не може да се приеме като максималната възможна цена, за която това имущество е могло да бъде продадено. От съпоставянето на датите на вземане на решение за пристъпване към изпълнение, на изготвяне на експертите оценки, на разгласяване на продажбата и на сключване на договорите се установява, че предприетите от заложния кредитор действия за продажба са само формални и че в действителност същият е сключил сделките с предварително определен от него купувач [фирма], като е целял единствено постигането на цена, достатъчна за погасяване задължението на залогодателя към него, а не е целял намирането и на други купувачи и евентуално продажба на имуществото на цена, надвишаваща размера на дълга. Този извод произтича от следните факти: липсва изобщо разгласяване на продажбата на мелничното оборудване – такова е направено само за шивашкото оборудване; обявите в двата вестника не съдържат достатъчна информация относно продаваното имущество; предложението до Управителния съвет на банката е изготвено на 23.12.2004 г. – почти непосредствено след публикуването на двете обяви /три дни след първата и един ден след втората обява/, т. е. изобщо не е изчакан разумен срок, в който потенциалните купувачи биха могли да проявят интерес към продаваното имущество; в предложението е посочена оценка на двата вида оборудване, в т. ч. и на мелничното, каквато към този момент все още не е била изготвена – същата е от дата 27.12.2004 г; не са представени доказателства в подкрепа на твърдението на ръководителя на отдел „Проблемни вземания”, че няколко фирми са проявили „интерес само към машините и съоръженията за шивашки цех, но за закупуване на отделни машини”. Категорично доказателство за това, че при продажбата на заложеното имущество банката-кредитор е действала единствено в свой интерес и не е изпълнила задължението си по чл. 34, т. 4, б. „в” ЗОЗ, възпроизведено и в т. 9.2., б.”в” от процесния договор да вземе мерки за увеличаване продажната цена, представляват изложените в предложението до Управителния съвет съображения в подкрепа на продажбата на имуществото на посоченото в него дружество [фирма], а именно – че „при продажбата на залога по горепосочените цени кредитът на [фирма] ще бъде изцяло издължен” и че „подадената оферта от [фирма] прави безпредметно търсенето на други потенциални купувачи”.
В. изложено дотук мотивира настоящия състав да приеме, че при извършената продажба на заложеното имущество ответната по иска банка не е положила грижата на добрия търговец в съответствие с изричното изискване на чл. 37, ал. 3 ЗОЗ, което е основание за ангажиране на отговорността й по реда на чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на залогодателя за претърпените в резултат от продажбата вреди.
Независимо, обаче, от безспорно установения факт, че банката-кредитор не е положила грижата на добрия търговец, претенцията за обезщетение е основателна само по отношение на вредите, претърпени от продажбата на мелничното оборудване. Тези вреди се изразяват в разликата между цената, за която това оборудване е продадено /197 300 лв./ и посочената в заключението на тройната икономическа експертиза пазарна цена на същото – 479 320 лв., т. е. вредите възлизат на сумата 282 020 лв.
Не може да се приеме за доказано настъпването на вреди за ищцовото дружество от продажбата на шивашкото оборудване. От представените по делото писмени доказателства – договор от 01.09.2004 г. и фактура № 826 от 01.10.2004 г. се установява, че [фирма] е прехвърлило в полза на [фирма] почти цялото шивашко оборудване /съгласно приложена спецификация/, като вземането на [фирма] за цената на същото, определена от страните на 225 000 лв. /без ДДС/ е прихванато с вземането на [фирма] за същата сума, възникнало на основание договор за цесия от 02.08.2004 г. Следователно, в резултат от продажбата на шивашкото оборудване собственикът на същото [фирма] е получил общо сумата 432 100 лв. (225 000 лв. по фактура № 826/01.10.2004 г. и 207 100 лв. – по фактура № 200-2844/27.12.2004 г.), която значително надхвърля посочената в заключението на тройната експертиза пазарна цена на същото – 302 060 лв. Оттук и изводът, че в резултат от продажбата на това оборудване ищцовото дружество не е претърпяло вреди.
С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че неполагането на грижата на добрия търговец от страна на банката-заложен кредитор е причинило вреди на залогодателя в размер на посочената по-горе сума 282 020 лв., а не в размер на сумата 380 980 лв., както е приел въззивният съд. Доколкото обаче предявеният частичен иск е за сума /2 000 лв./, значително по-малка от приетия за установен размер на вредите, същият е изцяло основателен. Поради това, независимо от неправилността на част от изложените от въззивния съд мотиви, постановеното от него осъдително решение за сумата 2 000 лв., следва да бъде потвърдено.
Въпреки този изход на спора, предвид частичното обезсилване на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивия съд, на страните не следва да бъдат присъждани разноски за настоящото производство. Същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд при постановяване на новото му решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270 ГПК и чл. 293, ал. 1, пр. 1 ГПК
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 27.01.2010 г. по гр. д. № 3166/2008 г. на Софийски градски съд, ІV-А отделение в частта, с която е уважен предявеният от [фирма],[населено място] срещу М. Ю.” АД,[населено място] частичен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ППЗДДС /отм./ за сумата 8 000 лв. – част от сумата 80 880 лв., представляваща непреведен ДДС по договори за покупко-продажба от 27.12.2004 г. и от 02.02.2005 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 15.11.2005 г. – до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 500 лв. – част от сумата 2 500 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата 80 880 лв. за периода от 01.07.2005 г. до датата на исковата молба – 15.11.2005 г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав в обезсилената част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.01.2010 г. по гр. д. № 3166/2008 г. на Софийски градски съд, ІV-А отделение в частта, с която е уважен предявеният от [фирма],[населено място] срещу М. Ю.” АД,[населено място] частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 2 000 лв. – част от обезщетение за имуществени вреди за неизпълнение на договор за учредяване на особен залог № 137 от 04.07.2003 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 15.11.2005 т. – до окончателното й изплащане.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |