- 3 - РЕШЕНИЕ № 103 гр. София 07.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 23.03.2016 (двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета) година в състав: Председател: Борислав Белазелков Членове: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 5885 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 14 106/29.05.2015 година, подадена от П. В. К., за отмяна на решение № 492/18.03.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 79/2015 година. С посоченото решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил решение № 4944/28.10.2014 година на Районен съд Варна, гражданска колегия, ХХV-ти състав, постановено по гр. д. № 11 447/2013 година в частта му, с която по иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, е признато за установено, че П. В. К. дължи на Ц. Й. Ц. сумата от 2320.00 лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем от 09.06.2008 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 13.03.2013 година до окончателното изплащане, както и сумата от 1171.83 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2320.00 лева за периода от 09.09.2008 година до 13.03.2013 година, за които суми в полза на Ц. Й. Ц. е издадена заповед № 2101/20.03.2013 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 3420/2013 година по описа на Районен съд Варна. Наред с това въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която е признато за установено, че П. В. К. дължи на Ц. Й. Ц. сумата от 69.84 лева направени разноски и сумата от 735.00 лева адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 3420/2013 година по описа на Районен съд Варна като е прекратил производството по делото в тази му част. Тъй като предявените по делото искове по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД са с цена под 5000.00 лева всеки един от тях въззивното решение на Окръжен съд Варна не подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Затова по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК същото е влязло в сила от момента на постановяването му 18.03.2015 година. С молбата си с вх. № 14 106/29.05.2015 година П. В. К. иска отмяна на въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното такова като твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК. Ответникът по молбата за отмяна Ц. Й. Ц. е подал отговор на същата, в който изразява становище, че не са налице основания за отмяна на въззивното решение и поради това молбата за това трябва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното: Както се посочи по-горе П. В. К. иска отмяната на решение № 492/18.03.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 79/2015 година по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Видно от разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, страната има възможност да оспорва съдебното решение само на основание на факти, които са настъпили след този момент. В този случай ще е налице ново фактическо положение, което ще доведе до промяна на съществуващите между страните правни отношения, поради което не се налага отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303 от ГПК. Съществува възможност в случаите, когато в хода на съдебното производство страната не е посочила обстоятелства, които са от значение за спора или не е представила доказателства за тях, съдебното решение да не отразява действителните отношения между страните по делото. Предвид настъпилата с влизането в сила на решението обвързаност от силата на присъдено нещо и невъзможността да се иска пререшаването на спора страната не би могла да санира този си пропуск чрез предявяване на нов иск за вече разрешения спор. Именно затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК дава възможност на заинтересованата страна, в случаите когато пропускът не се дължи на нейно недобросъвестно поведение, т. е. когато въпреки положената от нея дължима грижа тя не е могла да узнае за обстоятелството или да се снабди със съответното доказателство, да иска отмяна на съдебното решение и провеждането на ново съдебно производство, в което новите обстоятелства или доказателства да бъдат преценени при разрешаването на спора. От посоченото следва, че новите обстоятелства или новите писмени доказателства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество и затова при надлежното им посочване са могли да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението му, дори и да са настъпили или създадени след предявяването на иска, в който смисъл е чл. 235, ал. 3 от ГПК. Що се отнася до новите доказателства то те могат да обосноват отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и когато са създадени след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, но за това трябва да установяват обстоятелства от значение за спорното право, които са съществували към този момент. Освен това новите факти или доказателства трябва да са от съществено значение за делото, т. е. да подкрепят твърденията на страната и да би могло при вземането им предвид да се обоснове друг правен резултат от спора, различен от този в постановеното по делото решение. Затова тези обстоятелства или доказателства трябва да не са представяни в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са обсъждани от инстанцията по същество при постановяването му. От посоченото следва, че обстоятелствата, които разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК дава защита на страната, в случаите когато делото не е било попълнено с релевантни за спора факти или доказателства, не по нейна вина. Ако бъде констатирано това основание за отмяна на съдебното решение и молбата за това бъде уважена, заинтересованата страна ще може, във възобновеното производство по спора, да посочи съответните факти или да ангажира доказателствата. Касае се обаче до обстоятелства и доказателства, които подлежат на преценка от страна на съда при постановяване на решението му по съществото на спора, като именно това е целта на отмяната по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Затова обстоятелствата, въз основа на които може да бъде искана отмяна на постановеното по спора съдебно решение се отнасят до спорното право, а не до валидността, допустимостта или правилността на съдебното решение. Проверката за валидността, допустимостта или правилността на съдебното решение се извършва по реда на инстанционния контрол, след приключването, на който съдебното решение (без нищожното такова) поражда предвиденото в закона действие и не може да бъде отменяно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. Производството по чл. 303 и следващите от ГПК е извънредно такова, за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Същото е допустимо само на изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК основания, сочещи на конкретен порок на решението, поради което приложното му поле не може да бъде разширявано. Видно от основанията за отмяна в това производство съдът не може да извършва проверка за нищожността, допустимостта или правилността на влязлото в сила решение, с изключение на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 307, ал. 4 от ГПК. В конкретния случай П. В. К. твърди, че новото обстоятелство по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, което му е станало известно едва с връчването на решение № 492/18.03.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 79/2015 година, е това, че съдът неправилно е тълкувал чл. 1 и чл. 2 от договора за заем от 09.06.2008 година, тъй като не е взел предвид глаголното време, в което той е съставен, а именно „сегашно историческо”. Това твърдение обаче не обуславя основание за отмяна, което да бъде подведено под квалификацията на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК. Същото представлява твърдение, че съдът, постановил решението, чиято отмяна се иска е допуснал грешка при формиране на волята си по съществото на спора, която грешка се е отразила на решението. В този случай не е налице пропуск да се посочи, в съдебното производство, правно релевантен за спорното право факт, а твърдение за неправилност на решението, който порок обаче, дори и да съществува, не може да се отстрани чрез отмяна на решението по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Възможността за отмяна на влязлото в сила решение се обуславя от това дали са налице предвидените в изчерпателно изброените хипотези на чл. 303, ал. 1 от ГПК факти, а не от дадената от молителя квалификация на изложените в молбата за отмяна твърдения. Касационният съд не е обвързан от тази квалификация и не може позовавайки се единствено на нея да отмени решението, ако приеме, че твърденията на молителя са доказани, независимо от това, че те не покриват нито едно от основанията за отмяна. Касационният съд сам трябва да извърши преценка на изложените в молбата за отмяна на влязлото в сила решение твърдения и с оглед на това да се произнесе дали те покриват някое от посочените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от ГПК основания за отмяна или не. В случай, че твърденията в молбата не покриват нито едно от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК влязлото в сила решение не може да бъде отменено, дори и да се установи истинността на твърденията ва молителя. С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК за отмяна на решение № 492/18.03.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 79/2015 година, а също така не е налице и някое останалите основания за това по чл. 303, ал. 1 от ГПК за това. По тази причина подадената от П. В. К. молба за това трябва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото П. В. К. ще трябва да заплати на Ц. Й. Ц. сумата от 1000.00 лева разноски по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 14 106/29.05.2015 година, подадена от П. В. К. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] за отмяна на решение № 492/18.03.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 79/2015 година в частта му, с която е потвърдено решение № 4944/28.10.2014 година на Районен съд Варна, гражданска колегия, ХХV-ти състав, постановено по гр. д. № 11 447/2013 година. ОСЪЖДА П. В. К. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] да заплати на Ц. Й. Ц. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] сумата от 1000.00 лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.