Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * имуществена отговорност на работодател * трудова злополука


Р Е Ш Е Н И Е

№ 109
София 12.03.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора....................
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 622 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:




Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] срещу решение от 19.11.10г.по гр.дело № 3613/10г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 27.07.09г.по гр.дело № 16617/08г.на Софийски районен съд,27 състав в обжалваната част по иска с правно основание чл.200 КТ.С него [фирма] е осъдено да заплати на Т. Т. С. сумата 10 000 лв/частичен иск/- обезщетение за неимуществени вреди и сумата 79.56 лв –обезщетение за имуществени вреди,претърпени от трудова злополука,настъпила на 29.02.08г.,ведно със законната лихва от 13.06.08г.до окончателното изплащане.
С определение № 1489 от 25.11.11г.на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроси,свързани с начина на доказване на трудовата злополука и задължението на съда да изложи съображения за наличието или не на елементите от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ.
На поставените въпроси е дадено разрешение в решение № 319 от 22.06.10г.по гр.дело № 204/09г.на ІІІ г.о.на ВКС и решение № 31 от 2.02.11г.по гр.дело № 1894/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.200 ал.1 КТ,тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст.Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред,тъй като е предвиден специален административен ред,който не може да бъде игнориран.Предвидената в чл.57 и сл.от Кодекса за социално осигуряване процедура по деклариране,разследване и квалифициране на злополуката като трудова,детайлизирана в Наредба за установяване, разследване,регистриране и отчитане на трудовите злополуки,обусловя наличието на елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по смисъла на чл.200 КТ.Липсата на разпореждане по смисъла на чл.60 ал.1 КСО не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебно производство.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като провери правилността на въззивното решение в обжалваната част на основание чл.290 ал.2 ГПК,намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че на 29.02.2008г.в [населено място] на последната спирка на трамвайна линия № 5 в кв.К.,при слизане от ІV-та врата е откъснат петият пръст на лявата ръка на ищцата Т. С..От събраните доказателства – допълнително споразумение,декларация за трудова злополука,протокол и показанията на св.Б. е прието,че към датата на инцидента ищцата е била в трудово правоотношение с ответника Първа МБАЛ – София АД,а увреждането е при придвижването й по обичайния път към дома й след извършване на работа в полза на работодателя,поради което е направен извод,че злополуката има характер на трудова.Ето защо съдът е счел,че са налице предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника,като по отношение на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв по предявения като частичен иск е преценил,че справедливо репарира търпяните от ищцата болки и страдания.
Решението е неправилно.В противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд необосновано въззивният съд е приел,че в случая е установена трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ.Както бе посочено по-горе,надлежният ред е определен в чл.57 и сл.КСО и Наредбата за установяване,разследване,регистриране и отчитане на трудовите злополуки/ДВ,бр.6/2000г/Според него осигурителят от една страна и пострадалият или неговите наследници от друга следва да декларират в първия случай в тридневен срок,а във втория –в едногодишен срок пред териториалното поделение на НОИ всяка трудова злополука.След извършена проверка,подробно регламентирана, длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр.Разпореждането на органа по чл.60 ал.1 КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука,а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника –работодател и от който зависи съществуването на правото.Липсата на такова разпореждане обусловя отхвърлянето на исковете с правно основание чл.200 ал.1 КТ.
По делото не са представени доказателства за наличие на трудова злополука съгласно чл.57 и сл.КСО,а именно разпореждане на органа по чл.60 ал.1 КСО.Представените декларация и протокол за трудова злополука изхождат от работодателя и са индиция за иницииране на такова производство,но няма данни същото да е приключило с разпореждане за приемане на злополуката за трудова.Ето защо следва да се приеме,че в случая не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 ал.1 КТ,а именно установена по надлежния административен ред трудова злополука,поради което искът с правно основание чл.200 ал.1 КТ не може да бъде успешно проведен.Ищцата има друг път за защита на правата си в рамките на давностния срок.
По изложените съображения настоящият състав намира,че следва да отмени решението в обжалваната част като незаконосъобразно,като по реда на чл.293 ал.2 ГПК искът по чл.200 ал.1 КТ следва да е отхвърли.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 19.11.10г., постановено по гр.дело № 3613/10г.на Софийски градски съд в обжалваната част,с която е уважен по искът с правно основание чл.200 ал.1 КТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.200 ал.1 КТ,предявен от Т. Т. С. от [населено място],кв.К.,ул.””№ против [фирма] – [населено място],бул .”.”№ за сумата 10 000 лв /частичен иск/,претендирана като обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 79.56 лв – обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука,настъпила на 29.02.08г.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.