О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50433

София, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1394 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 162 от 24.11.2021 г. по в. гр. д. № 276/2021 г. на Разградския окръжен съд e отменено решение № 260108 от 21.06.2021 г. по гр. д. № 504/2019 г. на РС-Исперих и са отхвърлени предявените от Б. Х. В., А. Б. Д., А. Б. Х. и С. Б. Х. против Б. Б. Х. и Х. Н. Х. установителни искове – че всеки от ищците е собственик по наследство на 1/5 ид. част от два недвижими имота – УПИ ............ от кв. ......по плана на [населено място], Р. област, с площ от 646 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда от 18 кв. м., жилищна сграда от 62 кв. м. и второстепенна сграда от 8 кв. м., с подобрения и приращения, и УПИ ... от кв. .....по плана на същото населено място, с площ от 645 кв. м.
Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на своите родители Б. Х. К., поч. на 09.04.1999 г. и К. А. К., поч. на 04.05.1999 г. Освен тях наследник е и сестра им С. Б. А., която не участва в производството по делото. Тази сестра е майка на ответника Б. М. Х.. Преди 1999 г. ищците Б. Х. В., А. Б. Д. и С. Б. Х. се установили да живеят трайно в Република Турция, но са се завръщали периодично в България по повод семейни празници и отпуски. След смъртта на общите наследодатели на ищците ответникът Б. Х. живее и ползва наследствените имоти, които нямат разделителна ограда помежду си и са с общ административен адрес. На 12.11.1999 г. той е посочил имотите като свой постоянен адрес.
Съдът се е позовал на обясненията на ищците, дадени по реда на чл.176 ГПК, че по тяхно и на останалите наследници съгласие през 1999 г., след смъртта на родителите им, ответникът Б. Х. бил допуснат в процесните имоти. По това време той съжителствал с ответницата Х. Х., а след това двамата сключили граждански брак. Ответникът бил допуснат в имота, тъй като нямало къде да живее, защото семейството на майка му било многодетно. Пак според тези обяснения управлението на имотите било предоставено на сестра им С. А., майка на ответника Б. Х. – „да наглежда имота, да следи да не се руши сградата, да се обработва градината“. По делото обаче не е представено пълномощно за това. Като се е позовал на съвкупната преценка на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че действията по поддръжка и грижа за имотите са осъществявани от ответника Б. Х., който на 23.06.2009 г. се снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Прието е, че през цялото време след установяването си в имотите през 1999 г. ответниците са живели в тях и са ги ползвали. Те са декларирали имотите на свое име като придобити в режим на съпружеска имуществена общност, плащали са данъци, такси и консумативи, извършвали са ремонти. Разгледани в съвкупност и в хронология, тези действия обективират намерението им за своене в рамките на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС, който е започнал да тече от края на 1999 г. Извършваните действия от ответниците са в качеството им на владелци на спорните имоти. Те са трети лица, чужди на съсобствеността, затова по отношение на тях се прилага презумпцията на чл.69 ЗС, като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. С допустими по смисъла на ГПК доказателствени средства те са установили, че от края на 1999 г. в продължение на повече от двадесет години владеят имотите като свои и в края на 2009 г. е изтекла дългата 10-годишна давност.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Б. Х. В., А. Б. Д., А. Б. Х. и С. Б. Х..
Жалбоподателите поддържат, че решението е нищожно, евентуално – че е неправилно поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Тези свои оплаквания те свързват с твърдение, че докладчикът по делото помагал на другата страна; служебно допуснал в закрито заседание въпроси към ответниците, без да уведоми за това настоящите жалбоподатели и без да има съответни оплаквания във въззивната жалба за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения или да са налице нови обстоятелства, които да налагат това изслушване. По този начин съдът действал в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това считат, че решението е неправилно и по същество. Ответникът Б. Х. владеел само получената от неговата майка С. А. Б. наследствена 1/5 ид. част от процесните имоти, но не и частите на останалите наследници. Б. и Х. не са извършвали действия, от които да е видно, че считат имота за свой. В случая ставало въпрос за владение на идеална част от съсобствени имоти и било необходимо намерението за владението да бъде заявено пред останалите съсобственици, което не било сторено и не било доказано. Жалбоподателите осъществявали своето владение чрез периодични посещения в имота при завръщането си от Турция, като имали намерение да се завърнат окончателно в България, когато спрат да работят. Считат, че придобивна давност между роднини – съсобственици не тече, като се позовават на практика на ВКС, която разглежда прилагането на чл.69 ЗС в такава хипотеза.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2 ГПК.
1. В нарушение на правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд инициирал служебно разпит по чл.176 ГПК на ответниците Б. М. Х. и Х. Н. Х., без да уведоми предварително за това насрещната страна. По този начин въззивното решение влизало в противоречие с практиката на ВКС по чл.269 ГПК – ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 69 от 31.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2461/2019 г., II т. о., решение № 149 от 10.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2779/2018 г., IV г. о., решение № 4 от 5.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 3480/2014 г., II т. о. и решение № 60086 от 16.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 819/2020 г., II т. о.
2. По въпроса за приложението на чл.269 ГПК и задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи във въззивната жалба и да обсъди доказателствата, относими към конкретно въведените основания за неправилност на първоинстанционното решение – противоречие с решение № 78 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 3617/2019 г. на ВКС, I-во г.о. Въззивният съд не обсъдил в мотивите си доводите на настоящите жалбоподатели, като изцяло превратно тълкувал материалния закон във връзка с чл.68, ал.1, чл.69 и чл.79 ЗС.
3. Като не съобразил безспорното обстоятелство, че майката на ответника Б. М. Х. е С. Б. А., която е сестра на жалбоподателите, въззивният съд изложил мотиви, които влизат в противоречие с решение № 9/27.01.2015 г. по гр. д. № 5520/2014 г. на ВКС, I-во г.о., в което е прието, че когато съсобствеността върху един имот произтича от наследяване, ползващият имота сънаследник /а впоследствие и неговите общи или частни правоприемници/ е владелец на своята идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници и за да установи владение върху целия имот той трябва да демонстрира пред невладеещите сънаследници промяната в намерението си за своене на имота. По този начин въззивният съд превратно тълкувал разпоредбите на чл.68, ал.1, чл.69 и чл.79 ЗС, като неправилно приел, че жалбоподателите не са владели процесните имоти.
Ответниците Х. Н. Х. и Б. М. Х. оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение е валидно и правилно. Считат, че в изложението към касационната жалба няма изведен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК; не е конкретизирано на кое от основанията по чл.280, ал.2 ГПК се позовават жалбоподателите и че посочената практика по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК не е относима към спора по настоящото дело.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по
иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.
Не съществува вероятност въззивното решение да е нищожно, поради което касационното обжалване не следва да се допуска на основание чл.280, ал.2, пр.1 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК, нищожно е това решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. В настоящия случай изброените пороци нито се твърдят, нито са налице.
Процесуалноправните въпроси, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не налагат допускане на касационно обжалване тъй като не са обусловили крайния резултат по делото.
Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по третия въпрос, който следва да се уточни от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: Как се прилага презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между сънаследници на недвижим имот в хипотеза, при която фактическата власт върху имота се упражнява от семейството на дете на един от сънаследниците. Този въпрос е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.10.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и приетото по него от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 162 от 24.11.2021 г. по в. гр. д. № 276/2021 г. на Разградския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100 лв. и в същия срок да представят доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в едноседмичен срок от съобщението.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: