Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  185   София, 20  юли 2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. осемнадесети март ………........... 2010 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ..................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова .................................. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Стефка Бумбалова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 108 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия И. Атакува се въззивна присъда № 340 от 14.10.09 год., постановена по ВНОХД № 3114/09 год. по описа на Софийски Градски съд. Визират се всички касационни основания. Алтернативно се иска да се отмени акта и подсъдимия да бъде оправдан или след отмяната му – делото да се върне за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представят се писмени бележки. Подсъдимият и защитата молят да се отмени присъдата и да бъде освободен от наказателна отговорност, съгласно чл. 78а НК. Представя се допълнение към жалбата. Прокурорът счита, че при разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения и присъдата е законосъобразна. Цитира решение № 49/09 год. по н.д. № 690/08 год. на ВКС, във връзка с доводите за приложимостта на чл. 78а НК по отношение на подсъдимия. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, доводите по нея и становищата на страните, намира следното: С присъда от 11.11.08 год. по НОХД № 6147/07 год. на СРС Д. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 198, ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НПК. Първоинстанционният акт е отменен от въззивния съд. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 23.04.06 год., около 20.30 часа, в гр. С., в парк „Борисовата градина” на алея „Яворов”, в съучастие като съизвършител с още пет неустановени по делото лица, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянието и с възможност да ръководи постъпките си, е отнел от владението на К. С. движими вещи на обща стойност 257.00 лв., собственост на последния, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на осн. чл. 198, ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 69, ал.1, вр. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. Съдът се е произнесъл по разноските. Първото сочено касационно основание срещу въззивната присъда е за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушено право на защита. Доводите в подкрепа на същото, обаче, изцяло покриват съдържанието на основанието „необоснованост” на фактическите изводи, което не е касационно такова. В тази насока настоящата инстанция намира, че съучастието на Д. в извършеното престъпление е установено по безспорен начин от показанията на пострадалия от досъдебното производство, присъединени по съответния ред, проведеното разпознаване в същата фаза, отговарящо на всички изисквания на процесуалния закон, които с достатъчна степен на сигурност са потвърдени и при съдебния разпит на свидетеля след повече от две години, въпреки преживяната диабетна кома със загуба на зрението и двигателните способности от С. В подкрепа на основанието за неправилно приложение на материалния закон се излага довод, свързан с неприложението на чл. 78а НК. В тази посока е и пледоарията на прокурора. Доводът не може да бъде споделен. Първата предпоставка за приложението на чл. 78а НК е предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление. За инкриминираното спрямо Д. престъпление по чл. 198, ал.1, пр.1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години. В общата част на НК се съдържат редица норми, които смекчават наказателната отговорност на непълнолетните извършители на престъпления. В тази насока са разпоредбите на чл. 69 и чл. 78 НК. Нормата на чл. 78а НК не съдържа такава привилегия. В същата не е предвидено за непълнолетните извършители първо да се редуцира наказанието по чл. 63, ал.1 НК, след което да се извърши преценка за наличието на обстоятелството по чл. 78а, ал.1, б. „а” НК, касаещо размера на предвиденото наказание за конкретно извършеното престъпление. Аргумент в подкрепа на посоченото е и разпоредбата на чл. 80, ал.2 НК. В същия текст законодателят изрично е предвидил, че давностните срокове, изключващи наказателното преследване за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63 НК. Такава редукция по чл. 78а НК не е предвидена. От друга с. по делото не са установени факти за възстановяване на причинените имуществени вреди или за обезпечаване на тяхното възстановяване, съгласно чл. 78а, ал.1, б. „в” НК. При тези съображения не е нарушен и материалния закон. В жалбата като касационно основание е посочена и явната несправедливост на наложеното наказание. Конкретни доводи в подкрепа на това основание не се сочат. Не се изтъкват смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са взети предвид от СГС или не са правилно оценени. Настоящата инстанция счита, че наложеното наказание е съобразено с целите по чл. 36 НК и тежките последици за пострадалия, изиграло е своята възпираща и превъзпитателна роля спрямо Д. и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху неразкритите му съучастници. Следва, обаче, да се подчертае и липсата на адекватно изпълнение на задълженията по опазването на реда от съответните органи в този парк на столицата, за да се използва той за спокойно място за отдих и спорт от гражданите и най-вече от децата. Във връзка с изложеното жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 340 от 14.10.09 год. по ВНОХД № 3144/09 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................