Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * общинска собственост * доказателства * преобразуване на кооперации * правоприемство * право на строеж * трафопост

РЕШЕНИЕ

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  РЕШЕНИЕ

N 42

 

София,13. 08. 2010 година             

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД          на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО  отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари ,  две хиляди и  десета година в състав:

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Теодора Нинова

                                       ЧЛЕНОВЕ:   Костадинка Арсова   

                                                             Василка Илиева

 

При участието на секретаря  Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова  гр.д. N 121 по описа за  2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 ГПК.

Р. п. кооперация “Н”- гр. П. е подала касационна жалба срещу решение № 1* от 16.09.2008 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, 10 състав в частта, с която са отхвърлени осъдителните искове на кооперацията против община “. за УПИ XІІ-364- трафопост; УПИ ХІІІ-364 – озеленяване; УПИ ІV-364-културен дом и УПИ ХІ-364 – общо с площ от 5 450 кв.м. , кв.27, м. Прослав, гр. П. и е отменено частично решението по гр.д. № 3* от 2004 г. на Пловдивския районен съд, 14 състав в тази част , а иска е уважен като установителен.

Касационна жалба е подадена и от община “. която счита решението неправилно в частта, с която РПК”Н” е била призната за собственик на терена, тъй като намира , че същото противоречи на материалния закон и е необосновано.

Двете страни взаимно оспорват подадените жалби.

С определение № 115 от 16.02.2009 г. по гр.д. № 121 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допусната касационна проверка на решение № 1* от 16.09.2008 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, 10 състав и по двете касационни жалби по материално правния въпрос за разграничението между кооперативната и общинска собственост и по процесуалния въпрос за обсъждане и анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съобразно постоянната практика на ВКС. Приел е че обжалването е допустимо вн хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Страните са оспорили подадените от тях касационни жалби.

Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени наведените оплаквания , доводите на страните и данните по делото приема следното :

Касационните жалби са допустими защото са подадени от надлежни страни, в едномесечният срок определен в ГПК , срещу съдебен акт , който е неблагоприятен за тях .

Касираното решение е постановено след отменително решение № 516 от 19.05.2008 г. по гр.д. № 804 от 2007 г. на Върховния касационен съд, Трето отделение с което делото е върнато за ново разглеждане . В това решение е прието, че е установено правоприемството между РПК”Н” , която е регистрирана през 1947 г. и за която няма данни да е била заличавана или прекратявана и в която през 1954 г. се е вляла Кооперация – “С“И” , с. П. и ищеца по делото РПК”Н” , гр. П..

Разгледани по същество жалбите са неоснователни..

Предявен е иск по чл.108 ЗС от РПК”Н” против община “. с който е поискано ревандикиране на терен от 5 450 кв.м. за който ищеца РПК”Н” се легитимира като правоприемник на Селкооп “И” ,с. Прослав , който от своя страна е бил собственик на имота, видно от представеният н.а. № 1, т.01, н.д. № 1 от 1954 г. Иска е уважен в неговата установителна част , поради което е бил обжалван и от двете страни. Постановеното решение следва да бъде разгледано от ВКС, тъй като са налице условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Постановеното решение е съобразено със следните факти:

С н.а. № 1, т.01, н.д. № 1 от 1954 г. Селкооп “И” е била призната на основание чл.73 от ППЗПИНМ за собственик на парцел **** от кв.27 по плана на кв. Прослав, гр. П. с площ от 5450 кв.м. В тази насока е представено и у-ние № V* к.4091 от 3.11.1953 г. на ОБНС, гр. П., комунално стопанство. През 1954 г. Селкооп “И” се слива с “Н“ П. С Решение № 4* Протокол № 16 от 18.09.2003 г. на ОС, гр.. П. за този имот са отредени четири урегулирани поземлени имота : УПИ-ІV-364 – К. дом и УПИ ХІ- 364- Трафопост и УПИ ХІІІ-364- Озеленяване, и УПИ ХІІ- 364 трафопост кв.27 по плана на кв. Прослав. По делото са представени няколко акта за общинска собственост : първият е № 1674/32 от22.11.1967 г. съставен на основание чл.6 ЗС и чл.21 ПДИ, последващия е акт № 29 от 6.02.1998 г. за частна общинска собственост за тези три парцела, като акта е издаден на основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОС вр. с § 7, т.6 ПЗР от ЗМСМА след това са издадени актове № 6* от 2005 г. изслушани са няколко заключения на вещи лица, които установяват, че в УПИ № Х* от кв.27 съществува изграден действащ трафопост, за който е отстъпено от община П. право на строеж в полза на “Е“ АД, гр. П., а в УПИ ХІІІ-364 е съществувал трафопост , който е ликвидиран и имота е отреден за озеленяване. В УПИ ІV-364 съществува масивна сграда “К” и два метални павилиона и в УПИ № Х* съществува изграден трафопост. При преценката на тези данни и направените доводи и възражения на страните могат да се направят следните изводи.

Всяка от страните е носила доказателствената тежест – 154, ал.1 ГПК да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

В този аспект Кооперация “Н” е установила, че е правоприемник на Селкооп “И” и ВКС в предходното си решение е приел наличието на правоприемството . Представила е нотариален акт, който е легитимирал правото й на собственост на терена, като не е било необходимо да доказва, че изградените върху него сгради са кооперативна собственост по правилото на чл. 92 ЗС, тъй като не е било установено друго. По този начин е бил доказан единия от елементите на иска за ревандикация, а именно ищеца да е собственик.

Няма спор, че фактическата власт върху имота се осъществява от общината непосредствено или чрез трети лица, на които тя е предоставила държането им.

В мотивите към отменителното решение касационната инстанция изрично е посочила , че счита за недоказано обстоятелството, че този имот е бил отнет от Кооперацията и предоставен на държавата и впоследствие по реда на § 7 от ПЗР на ЗМСМА е преминал в общината.

О. обаче не се е възползвала от предоставената й възможност при повторното разглеждане на делото да установи доказателствено своите правопогасителни възражения и отново се е облегнала на оспорените актове за държавна собственост , които имат констативно значение . О. е следвало по реда на пълното и главно доказване да установи, че при съставянето на акт за държавна собственост №/32 от22.11.1967 г. на основание чл.6 ЗС и чл.21 ПДИ, имота е престанал да бъде собственост на Кооперация “Н” , е преминал в патримониума на държавата и че изграденият К. дом е новопостроен общински имот. По делото не е било установено имота да е бил безстопанствен или пък да е предоставен на държавата по някои от законите на страната, каквито са основанията, предвидени в чл. 6 ЗС /отм./ един имот да бъде обявен за държавна собственост.

В случая ищеца не е било необходимо да установи елементите на фактическият състав на чл.2, ал.3 ЗОС/отм./ , тъй като нейното действие се разпростира върху фактически изградените от кооперативните организации сгради , за които не е извършено учредяване на право на строеж или друго прехвърляне . В конкретния случай Кооперацията е установила ,че е собственик на терена и следователно е собственик и на всичко изградено върху него. Неправилни са и съображенията на въззивният съд за неоснователност на ревандикацията , тъй като имотите обслужват други стопански субекти или имат предназначение по подробните устройствени планове.

Кооперацията следва да се съобрази с отреждането на имотите и да уреди отношенията си с другите юридически лица, тъй като тези обстоятелства не препятстват петиторната защита на правото на собственост, която може да бъде преодоляна само при наличието на годно правно основание за владението на имотите, което да се противопостави на собственика.

Касационната жалба на РПК”Н” П. е основателна и следва да се уважи ,като се отхвърли жалбата на О. .

Съгласно чл.84, т.3 ГПК О. не се освобождава от разноски и дължи такива в размер на 2200 лв.документирани с № 0* от 21.01.2010 г.

По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯВА решение № 1* от 16.09.2008 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, 10 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА община “. на основание чл.108 от Закона за собствеността да възстанови собствеността и предаде владението на Р. п. кооперация “Н”- гр. П.на УПИ XІІ-364- трафопост; УПИ ХІІІ-364 – озеленяване; УПИ ІV-364-културен дом и УПИ ХІ-364 – общо с площ от 5 450 кв.м. , кв.27, м. Прослав, гр. П., както и да и заплати разноски в размер на 2 200 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: