Р Е Ш Е Н И Е № 30 Гр. София, 27.01.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т.д. № 2115 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Нели карс“ ЕООД срещу решение № 291 от 12.07.2023 г. по т.д. № 223/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 46/07.02.2023 г. по т. д. № 373/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, са отхвърлени предявените от „Нели карс“ ЕООД срещу ЗД „Бул инс“ АД искове по чл. 405 КЗ за сумата 27 000 лева, претендирано обезщетение в размер на стойността на застрахованата вещ по застрахователен договор полица № Е22990001904/07.02.2022 г. със застрахован обект специализиран автомобил с марка „Пежо Боксер“ с регистрационен номер PB 7863 KC във връзка с ПТП, настъпило на 01.05.2022 г. на територията на Република Франция в [населено място] 38070 на [улица], ведно със законната лихва върху тази главница от датата, на която бъде представено на застрахователя удостоверение, от което да е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена поради настъпила тотална щета, до окончателното изплащане, и за сумата 1 000 лева, представляваща претендирано обезщетение за транспортни разходи за репатрирането до Република България на застрахованото аварирало превозно средство, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаване на исковата молба - 29.06.2022 г., до окончателното изплащане, и са присъдени разноски по делото. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно предвид постановяването му в противоречие на процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд се е произнесъл извън предмета на делото и по незаявено възражение от ответника. Сочи, че ответникът нито пред първата, нито пред въззивната инстанция е поддържал, че водачът на застрахования автомобил е бил длъжен да извърши „допълнителни укрепителни дейности“, нито пък в какво точно следва да се изразяват тези дейности. Изтъква, че дори въззивният съд сам да е достигнал до извод, че е било дължимо някакво поведение от водача на застрахования автомобил, е следвало да допълни доклада по делото и да даде указания на страните в тази насока, а не за първи път с въззивното решение да посочи на страните тези според него релевантни факти и да основе решението си на тях, по който начин е лишил страните от защита, включително от възможност да сочат доказателства за същите обстоятелства. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, като само е изброил какви доказателства са събрани, без да извърши анализ на същите. Излага, че в нарушение на процесуалния закон съдът е приел за доказан факт, за който не са събирани никакви доказателства от страните по делото – за дължими допълнителни укрепителни дейности. Допълва, че последният извод на съда изисква специални знания, но съдът не е назначил експертиза при задължение да стори това. Оспорва решението като необосновано, като сочи, че от събраните по делото доказателства при изискуемото пълно и главно доказване се установява настъпил застрахователен риск, както и размерът на вредата и извършените разходи за репатриране на увредения автомобил, и необосновано исковете са отхвърлени с мотиви, че е налице изключен риск. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени разноски за всички инстанции. Ответникът по касация, ЗД „Бул инс“ АД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на въззивното решение. Изтъква, че предмет на договора за застраховка „Автокаско“ са конкретните, описани в договора, рискове, а не всяко увреждане на застрахованото имущество. Сочи, че в тежест за ищеца е да докаже настъпването на застрахования риск, като поддържа, че в конкретния спор ищецът не е провел пълно доказване на този релевантен за делото факт. Изтъква, че в ОУ към процесния договор за застраховка – т. 1.4.2. от раздел III, изрично е посочено, че застрахователят не покрива риска самопотегляне на паркирало СПС без водач, какъвто е процесния случай. Излага доводи за недоказаност на описания с исковата молба механизъм на ПТП, като сочи, че в тази насока са събрани единствено едностранно подписан протокол от ищеца и АТЕ, експертът по която е преразказал исковата молба и изрично е посочил, че основава изводите си на описаните в последната факти. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски по делото. С определение № 1834 от 02.07.2024 г. по т. д. № 2115/2023 г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „Ограничен ли е въззивният съд при преценка правилността на обжалвания съдебен акт до посочените във въззивната жалба оплаквания и включените в предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че изложените в исковата молба твърдения, че между страните на 07.02.2022 г. е сключен договор за застраховка имущество, обективиран в застрахователна полица №Е22990001904/07.02.2022 г., с покритие от 15.02.2022 г. до 14.02.2023 г. и обект собствен на ищеца специализиран автомобил марка „Пежо Боксер“ с рег. № PB 7863 KC, при застрахователна сума в размер на 28 000 лева, съобразно приложимите към договора общи условия, се доказват и не се оспорват от ответника. Счел е, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП се доказва от събраните по делото гласни доказателства при разпита на свидетеля Х. и от заключението на събраната АТЕ, а именно: че на 01.05.2022 г. застрахованият автомобил се намирал на територията на Република Франция в [населено място] 38070 на [улица], откъдето трябвало да натовари на платформа лек автомобил, който да бъде превозен до Република България; мястото, на което трябвало да се осъществи натоварването, било под наклон, поради което водачът П. Х. задействал ръчната спирачка и изключил двигателя, след което с дистанционно управление стартирал лебедката на автомобила, чрез която лекият автомобил да се позиционира върху платформата; в момента, в който лекият автомобил достигнал средата на платформата, специалният започнал да се движи надолу по наклона на улицата и достигнал до ограда с колони, висока около 50 см., в която се блъснал; част от оградата била унищожена, а една от колоните – съборена; при сблъсъка натовареният автомобил ударил специалния отзад, вследствие на което били причинени значителни повреди в предна и задна част на застрахованото МПС; за случилото се водачът на застрахования автомобил и собствениците на оградата съставили двустранен констативен протокол, като бил направен и снимков материал; с помощта на репатрак авариралият автомобил бил откаран до стопанисван от „Нели карс“ ЕООД паркинг, находящ се в селище Шаво Гаярд, Франция, на около 60 км. от мястото на произшествието; след двуседмичен престой на паркинга, с помощта на автовоз застрахованата вещ била транспортирана до Република България. Въззивният съд е приел за доказани от представените по делото писмени доказателства и съдържащите се в исковата молба твърдения, че на 04.05.2022 г. ищецът подал до застрахователя уведомление за настъпилото застрахователно събитие, въз основа на което била образувана щета № [ЕГН]; след завеждане на преписката от страна на служители на ответника бил извършен оглед на автомобила -на външните му детайли, резултатите от който били обективирани в опис - заключение на констатираните щети от дата 20.05.2022 г.; установени били около 45 бр. увредени части и детайли, подробно описани в исковата молба; предвиден бил и втори оглед на ходовата част и вътрешните части на автомобила, но такъв не бил осъществен; с писмо с изх. № ОК - 322965/18.05.2022 г. застрахователят информирал ищеца, че отказва да изплати обезщетение за настъпилите вреди с довода, че случаят попадал в обхвата на изключените рискове съгласно общите условия на сключената застраховка „Автокаско“, тъй като касаел хипотеза при „самопотегляне на паркирано ППС без водач, настъпило поради възникнала техническа неизправност и/или несъобразяване с особеностите на релефа, пътя, пътните съоръжения или крайпътните обекти“; на 26.05.2022 г. представител на ищеца подал заявление пред застрахователя за преразглеждане на становището му, по което бил получен отговор за потвърждение на отказа. Посочил е, че в отговора на исковата молба и допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът е направил възражение, че въпреки настъпилите вреди и наличието на валидно застрахователно правоотношение, не дължи заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като е налице хипотеза, която изключва отговорността на застрахователя, като се е позовавал на т. 1.4.2. от общите условия. Счел е възражението за основателно. Приел е, че съгласно т. 1.4.2. от общите условия, не са покрити рискове, загуби или повреди на СПС при самопотегляне на паркирано СПС без водач, настъпило поради възникнала техническа неизправност и/или несъобразяване с особеностите на релефа и пътя. Подчертал е, че няма спор, че процесният автомобил е бил паркиран за извършване на товарни дейности на улица с наклон, като водачът не е бил в него, а в МПС, което е трябвало да бъде натоварено, както и че автомобилът е потеглил без воля и действие на водача в тази насока, въз основа на което е обобщил, че е налице самопотегляне. Посочил е, че по делото няма осъществено пълно и главно доказване на техническа неизправност, но е приел, че е налице несъобразяване с особеностите на релефа и пътя. Изтъкнал е, че след като има паркиране на наклон, водачът е бил длъжен да активира ръчната спирачка, да изключи двигателя и да постави колата на скорост, което е счел, че показанията на разпитания свидетел установяват да е сторено. Подчертал е, че по делото няма доказателства за възможността колата да потегли при включена моторна спирачка (на скорост) или за повреда на скоростната кутия. Счел е, че несъобразяването представлява непредприемането на допълнителни укрепителни дейности по отношение на процесния автомобил, след като паркирането е станало под наклон и то за товарна дейност на вещ със значително тегло. По тези доводи е приел, че е налице хипотеза по т. 1.4.2. от общите условия, която изключва ангажирането на отговорността на застрахователя за причинените вреди, отменил е първоинстанционното решение и постановил друго, с което е отхвърлил исковете по чл. 405 КЗ като неоснователни. По релевирания процесуалноправен въпрос настоящият състав на съда съобразява задължителното за съдилищата ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно дадените разяснения с т. 1 от тълкувателния акт процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото в жалбата при проверка правилността на обжалвания първоинстанционен акт, само когато счете, че следва да приложи императивна материалноправна норма, или в хипотезите, в които следи служебно за интересите на някоя от страните, интересите на децата, упражняване на родителски права, издръжка, лични отношения и ползване на семейно жилище. Отговор на въпроса е даден и с цитираните от касатора постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 48/12.06.2017 г. по т.д. 408/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, решение № 670/27.12.2010 г. по гр.д. 1728 /2009 г. по описа на ВКС, ГК, III ГO, и решение 96/05.08.2016 г. по т.д. 907/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, както и със служебно известните на настоящия състав на съда решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. 1656/2013 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, и решение № 50028/13.12.2023 г. по т.д. 2610/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, с които се приема, че правомощията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора са ограничени от разпоредбата на чл. 269 ГПК, която го задължава да се произнесе по основателността на иска и по правилността на обжалваното пред него първоинстанционно решение само въз основа на оплакванията и доводите, заявени във въззивните жалби на страните. Когато във въззивната жалба не са посочени конкретни оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може да установи различна фактическа обстановка и въз основа на нея да пререши спора само в случаите, когато е длъжен да действа служебно. Когато няма такова задължение и не се касае за приложение на императивна материалноправна норма, той е ограничен от заявеното в жалбата съгласно изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК. Посочено е, че въззивният съд не може да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция. В този смисъл е произнасянето и по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване с решение № 426/20.01. 2014 г. по гр. д. № 3209/2013 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 477/23.01.2013 г. по гр.д. 1648/2011 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО и решение № 264/21.03.2017 г. по гр. д. 2060/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, като е прието, че при разглеждането на спора съдът е обвързан от посочените от страните факти, не може по своя преценка да променя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства, факти и петитум, а е длъжен да вземе решението си при съобразяване с онези от тях, които са поддържани от страните. Посочено е, че ако съдът в решението по същество прецени осъществяването на факт, който не е бил спорен между страните и те в условията на състезателност не са изразили становище по него, съответно не са направили и доказателствените си искания, ще допусне съществено процесуално нарушение – на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6, ал. 2 ГПК. Даденият отговор на процесуалния въпрос с цитирания тълкувателен акт и практика по постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС изцяло се споделя и възприема от настоящия състав на съда. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно по поддържаните с касационната жалба доводи. Въззивната инстанция правилно е приела, че изложените в исковата молба твърдения, че между страните на 07.02.2022 г. е сключен договор за застраховка имущество, обективиран в застрахователна полица №Е22990001904/07.02.2022 г., с покритие от 15.02.2022 г. до 14.02.2023 г. и обект собствен на ищеца специализиран автомобил марка „Пежо Боксер“ с рег. № PB 7863 KC, при застрахователна сума в размер на 28 000 лева, съобразно приложимите към договора общи условия, се доказват и не се оспорват от ответника. Въззивният съд обосновано е счел, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП се доказва от събраните по делото гласни доказателства при разпита на свидетеля Х. и от заключението на събраната АТЕ, а именно: че на 01.05.2022 г. застрахованият автомобил се намирал на територията на Република Франция в [населено място] 38070 на [улица], откъдето трябвало да натовари на платформа лек автомобил, който да бъде превозен до Република България; мястото, на което трябвало да се осъществи натоварването, било под наклон, поради което водачът П. Х. задействал ръчната спирачка и изключил двигателя, след което с дистанционно управление стартирал лебедката на автомобила, чрез която лекият автомобил да се позиционира върху платформата; в момента, в който лекият автомобил достигнал средата на платформата, специалният започнал да се движи надолу по наклона на улицата и достигнал до ограда с колони, висока около 50 см., в която се блъснал; част от оградата била унищожена, а една от колоните – съборена; при сблъсъка натовареният автомобил ударил специалния отзад, вследствие на което били причинени значителни повреди в предна и задна част на застрахованото МПС. Правилна е и преценката на въззивния съд, че настъпването на пътния инцидент и механизмът на същия се установяват и от съставения от водача на застрахования автомобил и собственика на увредената ограда двустранен констативен протокол. Документът е представен на л. 10 от делото в заверено от страната копие, като е придружен и от превод на български език, и същият носи подписи на двете лица, ангажирани в процесното ПТП – водачът на процесния автомобил и собственикът на увреденото имущество. Съставянето на протокола с участието на собственика на увреденото имущество се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел - Х., който свидетелства, че след настъпване на инцидента се обадил на полиция, но никой не дошъл от тяхната срана, защото било празник, извикал собственика на къщата, чиято ограда е увредена, и съставили двустранния протокол, като собственикът се подписал и снимал документите му. В този смисъл възражението на ответника по касация, поддържано с писмения отговор на касационната жалба, че протоколът за ПТП носи само подпис на водача на застрахования автомобил, е противно на събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност. Неоснователни са и оплакванията на ответника, че заключението по приетата САТЕ е основано единствено на твърденията по исковата молба. Видно от заключението по приетата от първоинстанционния съд САТЕ и дадените в о.с.з. обяснения експертът е обосновал изводите си както за механизма на настъпилото ПТП, така и за нанесените на автомобила вреди, въз основа на всички събрани по делото доказателства – двустранния протокол за ПТП, показанията на разпитания свидетел Х., изготвения от ответника опис на щетите и приложения снимков материал на увредения автомобил. Обосновани от събраните писмени доказателства и неоспорени от страните са и фактическите изводи на въззивния съд, че с помощта на репатрак авариралият автомобил е откаран до стопанисван от „Нели карс“ ЕООД паркинг, находящ се в селище Шаво Гаярд, Франция, на около 60 км. от мястото на произшествието, и че след двуседмичен престой на паркинга, с помощта на автовоз застрахованата вещ била транспортирана до Република България, където по подадено на 04.05.2022 г. от ищеца уведомление за настъпилото застрахователно събитие, и по образувана щета № [ЕГН] от страна на служители на ответника е бил извършен оглед на автомобила -на външните му детайли, резултатите от който са обективирани в опис - заключение на констатираните щети от дата 20.05.2022 г., с вписани 45 бр. увредени части и детайли, подробно описани в исковата молба. Правилно въззивният съд е отчел, че в отговора на исковата молба и допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът е направил възражение, че въпреки настъпилите вреди и наличието на валидно застрахователно правоотношение, не дължи заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като е налице хипотеза, която изключва отговорността на застрахователя, като се е позовавал на т. 1.4.2. от общите условия. Видно от представените по делото от ответника ЗД „Бул инс“ АД общи условия в раздел II като покрити рискове по застраховка „Автокаско“, какъвто е сключеният между страните застрахователен договор, е посочено, че застрахователят изплаща застрахователно обезщетение за преки физически загуби и повреди на застраховано СПС, причинени от изброени рискове, включително пътнотранспортно произшествие при сблъскване на СПС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети, животни или хора. Установеният механизъм на процесното ПТП – сблъсък между застрахования автомобил и ограда на недвижим имот в предната част и последвал от това сблъсък с друго МПС, което е товарел, отговаря на дадената с ОУ дефиниция на покрит по застраховката риск, поради което и противно оплакванията на ответното застрахователно дружество по делото се установява настъпването на покрит по процесната застраховка риск. С цитираната от застрахователя в депозирания писмен отговор на исковата молба разпоредба на т. 1.4.2. от раздел III от общите условия, е предвидено, че не са покрити рискове, загуби или повреди на СПС при самопотегляне на паркирано СПС без водач, настъпило поради възникнала техническа неизправност и/или несъобразяване с особеностите на релефа, пътя, пътните съоръжения или крайпътните обекти, вследствие на което са причинени имуществени вреди. Правилно въззивният съд във връзка с поддържаното от ответника възражение е подчертал, че няма спор, че процесният автомобил е бил паркиран за извършване на товарни дейности на улица с наклон, като водачът не е бил в него, както и че автомобилът е потеглил без воля и действие на водача в тази насока, въз основа на което е обобщил, че е налице самопотегляне. Неправилно, в отклонение от дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, без в отговора на исковата молба, а и в хода на делото, включително с депозираната въззивна жалба, да са излагани от въвелият възражението ответник каквито и да е фактически твърдения за техническа неизправност на автомобила или за каквото и да е поведение на водача на автомобила или на застрахования собственик, което да се изразява в несъобразяване с релефа, пътя и др., и да се намира в причина с настъпилите щети, въззивният съд е обсъждал евентуални задължения на водача при паркиране на път с наклон, включително, че не е предприел „допълнителни укрепителни дейности по отношение на процесния автомобил“, без да пояснява какви, и приел, че последното му поведение покрива състава на несъобразяване с релефа на пътя. Както е прието в горецитираната практика на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия състав на съда, при разглеждане на сезиралия го спор съдът е обвързан от посочените от страните факти, твърдения и правни доводи и трябва да се произнесе само в очертаните от тях рамки, като не може да се произнася по такива, които не са въведени от страните в производството по определения ред и в установените преклузивни срокове. Позоваването от съда на факт, който не е твърдян от никоя от страните по делото и в този смисъл не е част от предмета на делото, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като нарушава основния принцип на диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, и принципа на състезателност – чл. 8, ал. 2 и ал. 3 ГПК, като лишава страните от възможност да изразят становището си, да изградят защитната си позиция и да ангажират доказателства по отношение на този факт. Въззивният съд е нарушил и установеното с нормата на чл. 269 ГПК ограничение на дължимата от въззивния съд проверка, като при липса на съответно оплакване във въззивната жалба, е приел различна от установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и в частност, че е налице неизпълнение от водача на застрахования автомобил на вменено му задължение да предприеме укрепителни действия. По вече изложените доводи на съда по делото безспорно се установява настъпил застрахован риск – увреждане на застрахованото имущество, причинено от настъпило пътнотранспортно произшествие между застрахования автомобил и неподвижен обект и последвал удар с друго СПС/ т.1, от раздел I „Покрити рискове и разходи“ от приложимите към договора общи условия/. Ответникът, чиято е доказателствената тежест при съблюдаване правилото на чл. 154 ГПК, не е провел доказване и не е установил правоизключващото си възражение – че е налице хипотезата на „изключен риск“ по т. 1.4.5. от раздел III на ОУ. В отговор на доводите по писмения отговор на ответника по касация следва да бъде подчертано, че изводимо от съдържанието на клаузата изключен риск е не всяко самопотегляне на застраховано СПС, а само това, което е настъпило в резултат на техническа неизправност и/или несъобразяване с особеностите на релефа, пътя, пътните съоръжения или крайпътните обекти, каквито обстоятелства нито са твърдени, нито са доказани по делото. На основание чл. 405 КЗ с настъпването на застрахователното събитие за застрахователя възниква задължението за заплащане на застрахователното обезщетение. Размерът на същото следва да се определи към момента на реализиране на застрахователното събитие и е равен на действителния размер на вредите, причинени на застрахованата вещ – чл. 400 КЗ. Съобразно дефиницията на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна се смята стойността за възстановяване на имущество с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Първоинстанционният съд при спазване на последното правило и съобразяване на заключението по приетата по делото САТЕ е определил стойността на вредите в размер на сумата 27 591 лв., като е приел, че е налице хипотеза на тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ – стойността на разходите за ремонт надвишава 70 % от действителната стойност на автомобила, срещу които фактически и правни изводи липсват оплаквания в депозираните въззивна жалба и писмен отговор, поради което същите се възприемат от настоящия състав на съда. Ищецът претендира сума в по-малък размер от 27 000 лв., за която предвид диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да бъде уважен. Доказана с оглед събраните по делото писмени доказателства е и претенцията за възстановяване на разходите за репатриране на застрахования автомобил, дължима на основание чл. 4.5.2. от раздел VIII от ОУ, в размер на сумата 1 000 лв., срещу който фактически извод на първоинстанционния съд също липсват възражения от страните. За последните размери на дължимо обезщетение за процесния реализиран застрахователен риск следва да бъдат изцяло уважени предявените искове по чл. 405, ал. 1 КЗ. Като е приел противното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, и вместо това исковете бъдат уважени в пълните предявени размери. С първоинстанционното решение претенцията за законни лихви върху дължимото застрахователно обезщетение е уважена върху главницата от 27 000 лв., считано от датата, на която бъде представено на застрахователя удостоверение, от което да е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена поради настъпила тотална щета, до окончателното изплащане, а върху сумата 1 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 29.06.2022 г., до окончателното изплащане. Ищецът не е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, поради което и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК положението на ответника не може да бъде влошено и настоящата инстанция ще присъди законни лихви върху главницата от 27 000 лв. от същата по-късна от претендираната с исковата молба дата. Страните и не оспорват правилността на извода на първоинстанционния съд досежно приложението на чл. 390, ал. 1 КЗ, който е съответен на практиката на ВКС по решение № 119 от 22.02.2024 г. по гр. д. № 191/2023 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ ГО. Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски, както следва: сумата 3 050 лв. - за първоинстанционното производство, сумата 3 564 лв. – за въззивното производство, и сумата 590 лв. – за производството пред ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 291 от 12.07.2023 г. по т. д. № 223/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Нели карс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 405 КЗ сумата 27 000 лева - застрахователно обезщетение по договор за застраховка имущество полица № Е22990001904/07.02.2022 г. за настъпило увреждане на специализиран автомобил с марка „Пежо Боксер“ с регистрационен номер PB 7863 KC при ПТП на 01.05.2022 г. на територията на Република Франция в [населено място] 38070 на [улица], ведно със законната лихва върху тази главница от датата, на която бъде представено на застрахователя удостоверение, от което да е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена поради настъпила тотална щета, до окончателното изплащане, и сумата от 1 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за транспортни разходи за репатрирането до Република България на застрахованото аварирало превозно средство, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаване на исковата молба - 29.06.2022 г., до окончателното изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 7 204 лв. – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.