О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 190 София, 22.03.2012 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 23.02. две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело № 82 /2012 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 във вр. с чл.66, ал.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от М. А. Д., чрез адвокат Л. Ч., с вх.№ 4094 от 05.10.2011 год. на Окръжен съд, [населено място], постъпила по пощата с пощенско клеймо от 04.10.2011 год., срещу Определение №255 от 14.09.2011 год. по в.гр.д.№322/2011 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение №54 от 03.06.2011 год. по ч.гр.д.№223/2010 год. на районен съд [населено място], с което е отхвърлена молбата му с правно основание чл.64-66 ГПК за възстановяване на дадения му от съда срок за представяне на доказателства за датата на връчването му от съдебния изпълнител на Заповедта за изпълнение на парично задължение на основание чл.417,т.9 ГПК. Смолянският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че настоящият частен жалбоподател, длъжник в заповедното производство, не е доказал, че пропускането на дадения му от съда срок във връзка с проверката на допустимостта на възражението му по чл.414ГПК се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Частният жалбоподател М. Д. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличието на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда и доводи срещу изводите на съда за просрочване на възражението му по чл.414 ГПК. Счита, че неправилно съдът е възложил в негова тежест да представя доказателства за получаването на заповедта за изпълнение. Като значим за изхода на делото поставя въпроса:”Трябва ли съдът да изисква служебно доказателства за датата на връчване на длъжника на заповедта за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК”, за който подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Ответникът М. Бозов подържа, че частната жалба на М. Д. е основателна, а ответникът [фирма] не взема становище. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 , във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното определение на Смолянския окръжен съд ще следва да се допусне до касационен контрол. Формулираният правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело с оглед обусловеността на отказа за възстановяване на срока за представяне от длъжника на доказателства за момента на връчването му на заповедта за изпълнение от правилността на разпореждането на заповедния съд за оставяне без движение на възражението на жалбоподателя-длъжник по чл.414 ГПК и дадените му с него указания за представяне на доказателства за момента на връчването му на заповедта за изпълнение. Не е налице допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото частният жалбоподател не е представил противоречива съдебна практика. Налице е , обаче, допълнителното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. В закона няма изрична разпоредба кой следва да представя доказателства за връчването на длъжника на заповедта за незабавно изпълнение с оглед установяване спазването на срока по чл.414 ГПК, поради което разрешаването на така поставения въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Частната жалба е неоснователна. Съдът е длъжен да провери дали възражението на длъжника е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Тази служебната проверка, която извършва заповедният съд е необходима с оглед настъпването на действието на възражението- възможността за заявителя да предяви иск по чл.415, ал.1 ГПК, влизане в сила на заповедта за изпълнение- чл.416 ГПК, спиране на изпълнението- чл.420, ал.2 ГПК.За да се извърши тази проверка, длъжникът трябва да представи доказателства за датата на връчване на заповедта за изпълнение, в случая за връчването й от съдебния изпълнител/ арг. от чл.418, ал.5 ГПК/ .Принципът за служебно движение на гражданския процес, включващ и заповедното производство, не означава разместване на доказателствената тежест. С оглед неблагоприятния за длъжника резултат при евентуално неподаване на възражението му в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в негова тежест е да докаже факта на връчването му на заповедта за изпълнение. Страната носи тежестта да докаже факта, от който черпи претендираната за нея благоприятна последица/арг. от чл.154, ал.1 ГПК/. Или на поставения от жалбоподателя правен въпрос следва да се отговори, че „длъжникът в заповедното производство следва да докаже датата на върчването му на заповедта за незабавно изпълнение от съдебния изпълнител”. За да настъпи действието на възражението по чл.414 ГПК, не е достатъчно само то да бъде подадено в срок, но е нужно и длъжникът да удостовери този факт, като представи доказателства за връчването му на заповедта за незабавно изпълнение. Жалбоподатеят не е представил такива доказателства в указания му срок, поради което правилно е върнато възражението му по чл.414 ГПК. Правилно е отхвърлена и молбата му с правно основание чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока му за представяне на доказателства за датата на връчването му на заповедта от съдебния изпълнител, защото пропускането на дадения му срок не е доказано, че се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА Определение №255 от 14.09.2011 год. по в.гр.д.№322/2011 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение №54 от 03.06.2011 год. по ч.гр.д.№223/2010 год. на районен съд [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: