О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 32 С., 20.01.2020 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Емил Марков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2849 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.396,ал.2,изр.трето ГПК, образувано в частно търговско дело по жалба на Ц. А. З. в качеството му на заинтересована страна - лице, неучаствало в производството, срещу Определение № 3838 от 22.11.2017г. на САС, ТО, 9 състав по ч.гр.д.№ 5865/2017г. С него е отменено Определение № 6355 от 27.10.2017г. по т.д.№ 1120/2017г. на СГС за оставяне без уважение искането за допускане на обезпечение на предявените искове. Вместо него е допуснато обезпечение на основание чл. 389 ГПК на иска, предявен от „КТБ“АД чрез синдиците срещу ответника И. А. З. за солидарното му осъждане с ответника А. М. П. за заплащане на сумата 18 228 561.66лв. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот- апартамент, находящ се в С.,[жк], [жилищен адрес] с площ 59.69кв.м. С частната жалба и съобразно уточненията й, частният жалбоподател Ц. А. З. иска отмяна на допуснатото обезпечение. Поддържа, че той, а не брат му и ответник по спора И. А. З. е собственик на имота, върху който е наложена възбраната. Към молбата си прилага нотариален акт за дарение № 86 по нот.дело 15122/94г. от 30.06.1994г., по силата на който Ц. В. К. дарява на внука си Ц. А. З. апартамент № 51, в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“В“ на шестия етаж, застроен на 59.69 кв.м. Съобразно дадените му указания /Разпореждане № 182 от 02.10.2019г./ жалбоподателят е представил изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, с което иска допускане на обжалването по въпроса: Може ли да бъде допусната обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, който не е собственост на ответника-страна в исковото производство. В писмен отговор „КТБ“АД/н/ чрез синдиците счита, че поставеният от жалбоподателя въпрос намира ясен отговор в т.5 на ТР 6 от 14.03.2014г. по тълк.дело № 6/2013г. - принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор, поради което в обезпечителното производство съдът не изследва този въпрос. Оспорва жалбоподателят да е представил безспорни доказателства, че той е собственик на процесния имот, тъй като няма данни нотариалният акт да е вписан в службата по вписванията. Посочва, че съобразно представената справка, по персоналната партида на ответника И. З. по отношение на този имот-ап.№51 има вписвания и заличавания на договорна ипотека. Изложени са и съображения, че дори жалбоподателят да е собственик на възбранения имот, вписването на възбраната няма да засегне правната му сфера, тъй като ако ответникът не е собственик на възбранения имот, извършените от него разпоредителни сделки ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезиран с частна жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да допусне обезпечение на предявения иск от „КТБ“ АД/н/ чрез синдиците срещу двама ответника в качеството им на администратори на банката за заплащане на обезщетение за причинени при управлението й вреди като членове на УС, съставът на САС е констатирал, че обезпечение е поискано само срещу ответника И. А. З.. Не е споделил изводите на първоинстанционния съд, послужили като единствено съображение за отхвърляне на молбата - че с оглед ранния етап на процеса не може да се направи обосновано предположение за основателността на предявения срещу този ответник иск. Изложил е подробни съображения за наличието на всички предпоставки за допускане на обезпечението и за адекватност на поисканата обезпечителна мярка. Независимо, че разпоредбата на чл.396,ал.2,изр.трето ГПК при обжалване на определението на съда по обезпечението на иска препраща към предпоставките за допускане на касационното обжалване /чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК/, настоящият състав счита, че при обжалване на наложеното обезпечение от трето лице, чиято правна сфера е накърнена от допусната обезпечителна мярка, приложение следва да намерят правилата на чл.274,ал.2 ГПК. В тази хипотеза жалбата не изхожда от страна в исковото и в обезпечителното производство, а от трето лице, което твърди и ангажира докателства, че е действителен собственик на възбранения с обезпечението недвижим имот към момента на допускането му. Както е прието в Определение № 606 от 08.11.2018г. по ч.т.д.№ 2175/2018г. на 2 т.о. и в Определение № 38 от 21.01.2019г. по ч.т.д.№ 3077/2018г. на 1 т.о., активната легитимация на третото за обезпечителното производство лице се извежда пряко от т. 6 на тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г. единствено на плоскостта на качеството му на собственик на имота преди преди допускане на обезпечителната мярка. С оглед на това, предметът на разглеждане по настоящата частна жалба обхваща само последния факт, на свой ред изключвайки - като ирелевантни спрямо частния жалбоподател предпоставките за допускане на обезпечението: предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Тъй като Ц. А. З. е трето за обезпечителното производство лице следва да се приеме, че жалбата е депозирана в срок. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С приложения нотариален акт Ц. А. З. се легитимира като действителен собственик на имота, върху който е наложена възбрана като обезпечение на предявения иск, по който той не е страна. Имотът е придобит преди налагането на възбраната, поради което обезпечителната мярка засяга правната сфера не на ответника по иска, а на трето лице - жалбоподател и не гарантира реализиране на правата на кредитора при евентуално уважаване на иска. Доводът на насрещната в настоящото производство стана, че по партидата на ответника И. З. има вписвания и заличавания на ипотека върху същия имот не опровергава легитимацията на Ц. З. като собственик, тъй като е допустимо учредяване на ипотека върху собствен имот за чуждо задължение. Доводът на синдиците на „КТБ“АД/н/, че няма данни нотариалният акт да е вписан в службата по вписванията е ирелевантен. Вписването има оповестително, както и защитно - противопоставимо действие при конкуренция на приобретатели, черпещи права от един праводател за същия имот. С оглед действието на вписването, този довод не е относим към легитимацията на Ц. З. като собственик на основание нотариалния акт. Същественото е, че нотариалния акт легитимира третото за спора лице а не ответника, срещу когото е поискано обезпечение, като собственик на имота. От значение е, че отсъстват твърдения и данни да е налице конкуренция като приобретатели между Ц. З. и И. З. и противопоставимост помежду им на права върху процесния имот, черпени от един праводател. След като третото лице, което твърди, че е действителният собственик на имот, неправилно посочен като собственост на ответника, е легитимирано да обжалва определението, с което върху имота му е наложена възбрана, несъстоятелен е доводът на банката, че обезпечението не засяга правната му сфера. Обжалваното определение следва да бъде отменено, следва обезпечението да бъде отменено и издадената обезпечителна заповед да бъде обезсилена. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Отменя Определение № 3838 от 22.11.2017г. на САС, ТО, 9 състав по ч.гр.д.№ 5865/2017г., вместо което Оставя без уважение искането на „КТБ“/н/ за допускане на обезпечение на предявения иск, предмет на т.д.№ 1120/2017г. на СГС 6-1 състав чрез налагане на възбрана върху недвижим имот - апартамент, находящ се в С.,[жк], [жилищен адрес] с площ 59.69кв.м. Обезсилва издадената обезпечителна заповед. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: