О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 674 София, 21,07,2010 г.              Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година в състав:                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Никола Хитров                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева                                                                                             Емил Марков   при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 446 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:   Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „Е” АД- София с вх. № 699/6.І.2010 г., подадена против въззивното определение № 1* на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Г, от 28. ХІІ.2009 г., постановено по ч. г. д. № 12796/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец срещу първоинстанционното разпореждане на СРС, ГК, 29-и с-в, от 26.ІХ.2009 г. по ч. г. д. № 42697/09 г. С последното е било отхвърлено заявлението на „Е” А. – София за издаване на заповед за изпълнение срещу посоченият в него като длъжник „М” ЕА. – София П. „П” за сума в размер на 19 200 лв., както и за направени по делото разноски в размер на внесената държавна такса по с/ка на първостепенния съд. Оплакванията на д-вото частен касатор са както за необоснованост, така и за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение на СГС, поради което се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да се допусне издаването на исканата заповед за изпълнение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът частен касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че със своя акт, потвърждаващ първоинстанционното отхвърлително разпореждане, въззивният съд се е произнесъл по решавания противоречиво от съдилищата в Републиката материалноправен въпрос за валидността на заявление по чл. 410 ГПК, което в своя раздел за излагане на обстоятелствата, на които се основава искът, косвено е препращало към приложения към него договор за наем. В този смисъл въпросът досежно това какво тълкуване следва да се даде на фразата „изложение на обстоятелствата, на които се основава искът” сега вече в контекста на заповедното пр-во, бил такъв от значение за точното прилагане на закона: чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. 1 ГПК. Ответното по частната касационна жалба „М” ЕА. – София- П. „П” не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито и по основателността на оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно определение на СГС. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред СГС, частната касационна жалба на „Е” А. – София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК не е исковото и има преди всичко формален характер /арг. чл. 425 ГПК/. След като има утвърден с нарочна наредба на министъра на правосъдието образец за заявление за издаване на заповед за изпълнение, заявителят следва точно да се придържа при попълването му към установените в него реквизити, в това число и към този по т. 12 от образеца озаглавен „Обстоятелства, от които произтича вземането”, като по възможност не допуска противоречие между изложението на тези обстоятелства и съдържанието на писмените доказателства, които придружават заявлението. Ето защо не е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, която търговецът настоящ частен касатор схваща едностранчиво: само като въпрос от значение за точното прилагане на закона, докато в действителност става дума за единно основание за допустимост на касационния контрол обхващащо кумулативно изискването правният въпрос да е от значение и за развитието на правото. Следва в тази връзка да се имат предвид задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. Налице е обаче предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, след като търговецът частен касатор се позовава на издаден в негова полза изпълнителен лист от 27. Х.2009 г. срещу същия ответник – като резултат от проведено заповедно пр-во по гр.д. № 42550/09 г. по описа на СРС, ГК, 72-ри с-в, видно от който е, че осъждането на „М” ЕА. – София /за предходен 15-дневен период/ да му заплати сума в размер на 19 200 лв. е станало на основание „уговорено възнаграждение по договор за услуга с кран за периода от 16.ІІІ.2009 до 30.ІІІ.2009 г. на обекта „АЕS М. И. ”-г. Гълъбово”. Следователно е налице противоречиво решаване на релевирания правен въпрос за валидността на попълнен образец от заявление за издаване на заповед за изпълнение, който в своя раздел 12 за обстоятелствата, от които произтича вземането косвено е препращал към приложения към заявлението наемен договор. Разгледана по същество частната касационна жалба е частично основателна. Констатацията, че в случая искането на „Е” А. – София не отговаряло на изискването по чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК не може да бъде споделена. Следвало е низовите съдилища да провеждат разлика между понятието „обстоятелства, на които се основава искът”, от една страна и понятието „обстоятелства, от които произтича вземането” – от друга, което изискване произтича от текста на чл. 425 ГПК. При непопълнен раздел 13 от образеца на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, отнасящ се до вида на отговорността между посочените двамата длъжници, тълкуването е следвало да бъде в насока на отразеното в следващия /№ 14/, че вторият длъжник е всъщност неправосубектно лице и следователно единствена страна по приложения наемен договор от 3. ХІ.2008 г., а и по делото, е само „М” ЕА. – София.   Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ въззивното определение № 1* на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Г, от 28. ХІІ.2009 г., постановено по ч. г. д. № 12796/10 г. В ЧАСТТА, с която е било потвърдено първоинстанционното разпореждане на СРС, ГК, 29-и с-в, от по ч. г. д. № 42697/09 г. – за отказ да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу „М” ЕА. – София за сума в размер на 19 200 лв. на основание „изпълнение на договор за предоставяне на услуга с кран на обект АЕS М. И. – г. Г. за периода 1.ІV.2009 г. – 15.ІV.2009 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение в полза на „Е” А. – София срещу „М” ЕА. – София за сума в размер на 19 200 лв. /деветнадесет хиляди и двеста лева/, представляваща уговорено помежду им възнаграждение /наемна цена/ по договор за услуга с кран за периода от 1.ІV.2009 г. и до 15.ІV.2009 г. на обект „АЕS М. И. ” - г. Г., област С. З. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение № 1* на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Г, от 28. ХІІ.2009 г., постановено по ч. г. д. № 12796/2010 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ. В Р Ъ Щ А делото на Софийския районен съд за издаване на заповед за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1 2