Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * неимуществени вреди от престъпление * незаконно обвинение * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди


2



Р Е Ш Е Н И Е

№ 317

София, 09.12.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ

при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора Нели Дечева от ВКП
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 4620/2008 година по описа на ІІ гражданско отделение
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. от[населено място], чрез адв. С. Г. от АК-Враца срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд от 21.ІІІ.2008 г. постановено по гр.д.№ 96/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1259 от 10.ІХ.2009 г. на ІV г.о. на ВКС на РБ по настоящото дело по материално правния въпрос за размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от действията на ответниците по чл. 2 ал.1 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), по който съществува противоречива съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
В. Д. Д. е предявила иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ срещу О.с. с. В. и П. за обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди от незаконното й привличане към наказателна отговорност и приключване на следствието със заключително постановление за предаване на съд от 13.І.2003 г. в размер на 3000 лв, както и срещу П. за същото по размер обезщетение за привличането й към наказателна отговорност и поддържане на обвинение срещу нея с внасяне на обвинителен акт и поддържане на обвинението до 18.ХІІ.2006 г., впоследствие прекратено с постановление на Врачанската районна прокуратура от 19.І.2007 г.поради липса на състав на извършено престъпление по чл. 220 ал.1 от НК от обективна и субективна страна. С решението на Мездренския районен съд от 19.ХІІ.2007 г. по гр.д.№ 658/2007 г. са осъдени В. о. с. с. и П. да заплатят на ищцата по 1500 лв за обезщетения за претърпените от нея неимуществени вреди със законната лихва, начиная от 31.І.2007 г. и са отхвърлени исковете в останалата им част до пълния размер като неоснователни и недоказани.
По въззивни жалби на всички страни по делото, Врачанският окръжен съд с обжалваното с настоящата касационна жалба решение от 21.ІІІ.2008 г. по гр.д.№ 96/2008 г. е споделил изводите на първата инстанция относно размера на присъдените обезщетения, като е оставил в сила първоинстанционен съдебен акт.
Срещу ищцата В. Д. е било образувано предварително следствие по следствено дело № 28/14.І.2000 г. от прокурор на Врачанската районна прокуратура за това, че през месец март 1999 г. в[населено място] като длъжностно лице съзнателно е сключила неизгодна сделка и от това е произлязла значителна вреда за предприятието, което тя представлява – престъпление по чл. 220 ал.1 от НК. С постановление от 21.V.2002 г. тя е привлечена като обвиняем по същото следствено дело и й е определена мярка за неотклонение “подписка”, а на 13.І.2003 г. следователят към Врачанската окръжна следствена служба е съставил заключително постановление с мнение за предаване на съд на Д. за извършено от нея престъпление по чл. 220 ал.1 от НК. В рамките на предварителната проверка по това следствено дело тя е давала многократно писмени обяснения през лятото и есента на 1999 г. Продължителността на следствието, водено срещу нея е три години.
Врачанската районна прокуратура е внесла обвинителен акт с дата 30.ІV.2003 г., по който е образувано н.о.х.дело № 464/2003 г. във Врачанския районен съд, разглеждано в 8 съдебни заседания при поддържано обвинение от страна на ВРП срещу Д. по същия текст на НК. В заседанието на 18.ХІІ.2006 г. на Врачанския районен съд прокурорът е направил искане за прекратяване на съдебното производство поради допуснати процесуални нарушения в досъдебната фаза, довели до накърняване на правото на защита на подсъдимата, както и неуточняване на датата на сключване на неизгодната сделка, нейния характер от облигационна гледна точка. Искането е уважено като Врачанският районен съд е прекратил съдебното производство по н.о.х.д.№ 464/2993 г. и е изпратил делото на съответния прокурор за отстраняване на посочените в обстоятелствената част на определението нарушения. С постановление от 19.І.2007 г. на прокурор на Врачанската районна прокуратура е прекратено наказателното производство срещу настоящата ищца за престъпление по чл. 220 ал.1 от НК, като в мотивите на акта на прокурора е посочено, че липсват данни за извършено престъпление както от обективна, така и от субективна страна с оглед липсата на умисъл, както и отсъствие на значителност на вредите, които са били в размер на 109,67 лв. много под 1000 лв., представляващи според постоянната практика на ВКС значителни вреди. Т.е. съдебната фаза на наказателното производство срещу ищцата е продължила близо 4 години.
При така изяснените факти за продължителността на поддържаното обвинение в съдебната фаза и разследването в досъдебното производство, очевидно определените суми от по 1500 лв дължими от ответниците О. –Враца и П. са значително занижени в съответствие с установените по делото претърпени неимуществени вреди от ищцата, която е с чисто съдебно минало, с авторитет в обществото преди започване на действията на органите по чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ по следственото и н.о.х.дело, сериозно накърнен вследствие неоснователната наказателна репресия, довела до неоправдани от нищо сериозни притеснения, стрес и накърнен престиж в обществото в малкия град, както и до сериозни затруднения в професионалната реализация за дълъг период от време. В конкретния случай тя като вдовица е трябвало сама да осигурява издръжката на двете си деца, ученици и студенти по време на наказателното производство срещу нея с ограничените средства поради безперспективността да кандидатства за по-високо платена работа в съответствие със специалността си. Определените от Врачанския окръжен съд суми от по 1500 лв са несъответни на онези вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ подлежат на обезщетяване. Това налага отмяната на обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите срещу ответниците по делото и уважаване на предявените искове изцяло – т.е. за 7 години продължителност на следствие и поддържане на обвинението в съдебната фаза да се присъди общо сумата 6 000 лв, като такава съответстваща на претърпените неимуществени вреди от ищцата. По този начин размера на обезщетението, присъдено на ищцата, ще хармонира на установените критерии в съдебната практика, според приложените решения на ВКС и апелативните съдилища в[населено място] и[населено място].
При постановяване на настоящото решение по съществото на спора, след отмяна на обжалваното въззивно решение в отхвърлената част на претенциите като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 281 т.3 от ГПК- необоснованост и незаконосъобразност, следва да се съобрази настъпилата законодателна промяна в Закона за съдебната власт със ЗИДЗСВ – Д.в. бр.33/30.ІV2009 г. в сила от 4.V.2009 г. в глава VІІ – Следствени органи. Според § 111 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗСВ П. е правоприемник на активите и пасивите, архива и на другите права и задължения на Н. и на окръжните следствени служби към деня на влизане в сила на този закон. С други думи, макар и претенциите на ищцата да са били разграничени към съответните двама първоначални ответници по делото, то с настоящото решение на основание чл. 293 ал.1 и 2 от ГПК ВКС трябва да се произнесе за увеличаване на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди само спрямо ответника П. и в качеството на правоприемник на О. с. с.[населено място].
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 419 от 21.ІІІ.2008 г. на Врачанския окръжен съд постановено по в.гр.д.№ 96/2008 г. в частта, с която е оставено в сила решението на Мездренския районен съд по гр.д.№ 658/2007 г. за отхвърляне на претенциите на В. Д. Д. от[населено място] против О. с. с. – Враца с правоприемник П., както и против П. над присъдените против всеки от двамата ответници по 1500 лв до предявения размер по 3 000 лв срещу всеки от тях , както и в частите, с които Д. е осъдена да заплати държавна такса и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. (и в качеството на правоприемник на О. с. с. [населено място]) да заплати на В. Д. Д. от[населено място] ул. Г.Д. № 37 ОЩЕ 3 000 лв (над присъдените с решението на Мездренския районен съд) обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ от воденото срещу нея следствено дело и повдигнато и поддържано обвинение пред съда за престъпление по чл. 220 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 31.І.2007 г. до окончателното изплащане.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: