Р  Е  Ш   Е  Н  И  Е    № 462                                                                             гр.София, 17.06.2010 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А                    Върховен касационен съд  на Република България, Трето гражданско отделение, в  открито заседание  на  тридесет и първи май     две хиляди и  десета  година  в състав:                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ САРАЛИЕВА                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                              ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                             и  при участието на секретаря Цветанка Найденова,  като разгледа докладваното от съдията Керелска        гр. дело  №789…по описа за 2009 год. И, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. С определение №723 от 01.07.2009 год., по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 38/04.03.2009 год. , постановено по гр.д. № 1199/2008 год. на Великотърновския окръжен съд , с което е оставено в сила решението на районен съд - Свищов, по гр.д. № 365/2003 год., с което са отхвърлени обективно съединените искове на Т. П. Т. против П. „3-ти март” с. В., община С. на осн. чл. 344,ал.1,т.1,2и 3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ. Касационното обжалване е допуснато по въпроса относно законността на уволнението при несъответствие между посоченото в предизвестието за уволнение правно основание за прекратяването на трудовия договор и правното основание,посочено в заповедта. Прието е, че по този въпрос с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по приложеното решение по гр.д. № 1949/2004 год. на ВКС, V-то г.о. и обжалването е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , което следва да се преквалифицира по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК съобразно задължителното тълкуване дадено в т.3 от ТРОСГКТК на ВКС №1/2009 год. В касационната жалба касаторката прави оплаквания, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/ . Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Ответникът по касация - П. „Т”, с. В., община С. не взема становище по жалбата . В отговор на поставения от касатора въпрос следва да се посочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие отправено от работодателя до работника или служителя противоречието между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение визирано в предизвестието и посоченото в заповедта за уволнение основание, обуславя незаконосъобразност на извършеното уволнение. В този смисъл е и даденото разрешение на въпроса в представеното по делото решение № 471 от 07.08.2007 год. по гр.д. № 1949/2004 год., което съдът намира за правилно. За да отхвърли предявените искове въззивният съд изцяло е възприел направените от районният съд фактически и правни изводи. Приел е, че съществуващото между страните трудово правоотношение е прекратено на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ /съкращаване на щата/ , което основание е посочено в заповедта за уволнение , докато посоченото в предизвестието основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,ал.2 КТ е резултат на фактическа грешка. Доколкото са били налице основанията за прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ според съда уволнението е извършено законно. Тези изводи не могат да бъдат споделени. По делото е безспорно установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение като касаторката - ищца е заемала длъжността „касиер- счетоводител”. На 30.06.2003 год. и е било връчено предизвестие №1/30.06.2003 год., с което на осн. чл. 326 ал.3 във вр. чл. 328,ал.2 КТ и решение №3 на УС – със заповед - протокол № 9/27.05.2003 год. е предизвестена, че след изтичане на законния срок от два месеца, считано от 01.07.2003 год. до 31.08.2003 год. трудовото и правоотношение ще бъде прекратено на посоченото основание. Така отправеното предизвестие не е било оттеглено. На 09.01.2003 год. на ищцата е връчена заповед № 43 /29.08.2003 год., с която , трудовото правоотношение се прекратява на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ. При тези данни уволнението е незаконно. Действително съгласно чл. 335,ал.2,т.1 КТ, когато трудовия договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичане срока на предизвестието, а издаваната заповед за прекратяване на трудовия договор в такива случаи има само констативен характер. Независимо от това съществуващото противоречие в посочените основания за прекратяване на трудовото правоотношение в предизвестието и заповедта води до незаконност на уволнението , доколкото за работника и служителя не съществува яснота на какво основание договора му е бил прекратен за да защити правата си. Дори да се приеме тезата , че посоченото основание в заповедта е без значение, предвид констативния й характер, в конкретния случай процесното уволнение е незаконно, доколкото не е налице, визираното в предизвестието основание за прекратяване на трудовия договор. Между страните няма спор, че касаторката – ищца не е била служител от ръководството на предприятието, като без значение е обстоятелството, дали посоченото в предизвестието основание е резултат на техническа грешка. С оглед на горното, уволнението следва да бъде отменено като иска с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 ГПК бъде уважен. Следва да бъде уважен и акцесорния иск с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.2 КТ, доколкото неговата основателност е обусловена от основателността на иска с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 КТ като ищцата бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „касиер- счетоводител”. Основателен се явява и иска с пр. осн. чл. 344,ал. 1,т.3 във вр. чл. 225 КТ за присъждане на обезщетение за вредите претърпени от незаконното уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение на служителката за шест месеца. Касаторката твърди, че за този период не е работила на друго място и не е получавала трудово възнаграждение . В подкрепа на твърдението си е представила служебна бележка за това, че е била регистрирана в бюрото по труда като безработна за периода от 01.10.2003 год. до 30.09.2004 год. Не са представени доказателства в обратния смисъл. С оглед на това искът се явява доказан по основание. Предвид данните по делото за получаваното от ищцата брутно трудово възнаграждение преди уволнението, ответникът следва да бъде осъден да и заплати обезщетение в размер на 1165,86 лв. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове бъдат уважени. С оглед изхода на спора на касаторката ищца следва да се присъдят разноски в размер на 40 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение №38/04.03.2009 год., постановено по гр.д. № 1199/2008 год. на Великотърновския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА уволнението на Т. П. Т. от с. В., общ. Свищов извършено с предизвестие №1 от 30.06.2003 год. и заповед № 43/29.08.2003 год. на Председателя на П. „Т”, с. В., общ. Свищов за незаконно и постановява неговата отмяна. ВЪЗСТАНОВЯВА Т. П. Т. от с. В., общ. Свищов на заеманата преди уволнението длъжност „касиер – счетоводител” в П. „Т” ,с. Вардим . ОСЪЖДА П. „Т”, с. В., общ. Свищов да заплати на Т. П. Т. от с. В. обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 1 165,86 лв. ,ведно със законната лихва от датата на исковата молба 02.10.2003 год., до окончателното й изплащане., както и разноски в размер на 40 лв. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: