Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №   538   София, 03.08.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година, в състав:                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова                                                 ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова                                                                             Олга Керелска   при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 470/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Б” А. , гр. Г., представлявано от изпълнителния директор К, приподписана от адвокати Д. П. и Е. С. , против въззивно решение на Габровски окръжен съд № 190/31.10.2008 г. по гр. д. № 206/2008 г., с което е оставено в сила решение на Габровски районен съд № 175/13.05.2008 г. по гр. д. № 1552/07 г., с което е признато за установено по отношение на „Б” А. , гр. Г., че Г. И. К., като работник в Строително-монтажен комбинат-Габрово на длъжност „шофьор” е управлявал товарен автомобил КРАЗ с товароподемност 12 и повече тона през периода 1972 г.-1973 г. Касаторът поддържа, че е недопустимо по реда на чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ установяването на факта на полаган по трудов договор труд, различен от вписания в трудовата книжка и имащ значение за определяне на точната производствена характеристика, свързана с категорията труд при пенсиониране. Ответникът по касация Г. И. К. от гр. Г. не е изразил становище. С определение № 716/30.06.2009 г. по гр. д. № 470/2009 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Габровски окръжен съд по съществен процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1: дали в производството по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 357 КТ за установяване на правоотношение е допустимо да се установява факт с правно значение по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ вр.каза за установяване на трудов стаж по съдебен ред. По посочения въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд дава следния отговор: Установяването на факта на положен трудов стаж на конкретна длъжност с конкретна трудова функция е относимо към категоризацията на труда, респ. към установяване на права в пенсионното производство. Затова искът на работника или служителя за установяване по съдебен ред на факта на положен трудов стаж през определен период от време на конкретна длъжност /респ. трудова функция/ е по своята същност иск за установяване на факт с правно значение, относим към установяване на категорията на труд при пенсиониране. А съгласно чл. 97, ал. 3, изр. 2 ГПК /отм./ и чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК /нов/ предявяването на такъв иск по съдебен ред е недопустимо, тъй като исковете за установяване на съществуването или несъществуването на факти с правно значение са допустими само в случаите, изрично предвидени в закон.становяването на положен трудов стаж на определена длъжност за определен период от време се извършва по реда на чл. 97, ал. 3, изр. 2 ГПК /отм./ и чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК вр. чл. 1сл. от Указ № 527/23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред /ДВ, бр. 104/29.1.2.1961 г., изм./. По основателността на касационната жалба: Не се спори, че ответното дружество „Б” А. , гр. Г. е правоприемник на „Строително-монтажен комбинат /СМК/-Габрово”, както и че ищецът /сега ответник по касация/ е работил при ответника на длъжност „шофьор” през периода 1972-1973 г. Със свидетелски показания е установено, че през периода 1972-1973 г. ищецът е управлявал камион „Краз” с товароподемност над 15 тона. Въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 357 КТ, че е налице правен интерес за ищеца да установи съществен елемент от съдържанието на трудовото правоотношение, а именно характерът на изпълняваната от него работа при ответника през исковия период от време, обстоятелство което е от значение за определяне на категорията труд при пенсионирането му и е уважил иска като основателен и доказан. Жалбата е основателна. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът претендира по отношение на бившия си работодател установяването на факта, че е изпълнявал определена работа през определен период от време, а именно, че в продължение на две години /от 1972 година до края на 1973 г./ е работил при ответника на длъжност „шофьор” на специален автомобил „К” с товароподемност 24 тона, факт, правното значение на който е във връзка с установяване на категорията труд при пенсионирането му. Искането за установяване на факта на извършвана работа през определен период от време по своята същност е иск за установяване на категорията на труда. Съгласно чл. 97, ал. 3, изр. 2 ГПК /отм./ и чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК /нов/ и константната съдебна практика /ППлВС № 8/1963 г., Р. № 105/3.10.1960 г., ОСГК/ установяването на факти с правно значение по съдебен ред е допустимо само в изрично предвидени в закона случаи. Такъв е установителният иск, чийто ред за провеждане и предпоставки са регламентирани с разпоредбите на Указ № 527/23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред /ДВ, бр. 104/29.12.1961 г., изм./. В конкретния случай този ред не е бил спазен, макар че има данни по делото, че в „Б” А. в качеството му на правоприемник на „СМК”, Габрово няма писмени доказателства за вида и характера на извършваната от ищеца работа именно защото издаваните за периода 19.03.1971 г. – 10.05.1978 г. заповеди, трудови договори и допълнителни споразумения на името на ищеца са изгубени или унищожени при някоя от трансформациите на предприятието. При това положение възивното решение и оставеното с него първоинстанционно решение са постановени по недопустим иск и следва да се обезсилят и производството по делото следва да се прекрати, поради което и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение   Р Е Ш И:   ОБЕЗСИЛВА решение на Габровски окръжен съд № 190/31.10.2008 г., постановено по гр. д. № 206/2008 г. и оставеното с него в сила решение на Габровски районен съд № 175/23.05.2008 г., постановено по гр. д. № 1552/2007 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: