Р Е Ш Е Н И Е № 369 София 22.11.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1579 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. Ю. В. чрез адв.И. Р. от САК срещу решение № 563 от 21.06.10г.,постановено по в.гр.дело № 133/10г.на Софийски апелативен съд,с което е оставено в сила решението от 16.12.098г.по гр.дело № 1343/08г.на Софийски градски съд.С него са отхвърлени предявените от същата страна против СДВР-София иск с правно основание чл.255 ал.2 и ал.5 ЗМВР в размер на 12 965.52 лв и иск с правно основание чл.86 ЗЗД в размер на 500 лв за периода от 26.11.07г.до 29.02.08г.като неоснователни,с мотиви,че не е налице причинно-следствена връзка между смъртта на наследодателя на ищеца Ю. В. и конкретната изпълнявана от починалия работа по служебното правоотношение. С определение № 647 от 4.05.11г.на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса относно наличието на причинна връзка между смъртта на държавния служител и извършваните от него действия или бездействия,свързани с изпълняване на длъжността,която е заемал.С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и приетото с влязлото в сила решение от 25.02.10г.на СГС,ТК,ІІ”Г”състав по гр.дело № 3186/08г.,постановено при същата фактическа обстановка,но по което са направени други правни изводи.В него е прието,че смъртта на Ю. И. В.,настъпила на 11.11.2007г., е в пряка причинна връзка с изпълняваните от него служебни задължения,поради което е ангажирана отговорността на застрахователя [фирма] да заплати на наследниците му застрахователна сума по застраховка”Живот”. Настоящият състав на ВКС,с оглед разпоредбата на чл.291 ал.1 ГПК приема за правилна практиката,обективирана в решението от 25.02.10г.на СГС,ТК,ІІ”Г” състав,постановено по гр.дело № 3186/08г.,по следните съображения: За уважаване на иска по чл.255 ал.2 ЗМВР следва да се установи наличието на следните кумулативни предпоставки: че починалото лице е държавен служител в МВР;че е загинал при или по повод изпълнение на служебните си задължения;че е налице причинна връзка между смъртта и извършваните действия или бездействия,свързани с изпълняване на длъжността,която е заемал.Съгласно § 1 т.2,3 и 4 от ДР на ЗМВР за „загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения” се счита лице,чиято смърт е настъпила в резултат на действия или бездействия,които съставляват изпълнение на задължения,произтичащи непосредствено от заеманата длъжност или ги предхождат,или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях. Данните по делото сочат,че на 11.11.2007г.в сградата на 2 РПУ-СДП-гр.София по време на нощно дежурство е починал полицай Ю. И. В. вследствие мозъчен кръвоизлив.От гласните доказателства е установено,че работата му се състояла в ръководство на дежурните екипи и оперативните група и е била е свързана с нервно напрежение.Нощното дежурство,по време на което е починал,е било второ по ред.Независимо,че смъртта на В. е естествена,а не е в резултат на травматични причинители,тя е настъпила по време и по повод изпълнение на функциите му като полицай,поради което на основание § 1 т.4 от ДР на ЗМВР следва да се приеме,че е загинал по повод изпълнение на служебните си задължения. По изложените съображения настоящият състав приема,че касационната жалба е основателна.Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон,поради което следва да бъде отменено,а делото –решено от касационната инстанция съгласно чл.293 ГПК. Установено е,че жалбоподателят М. В. е законен наследник на Ю. В. - син.Съгласно разпоредбата на чл.255 ал.2 ЗМВР на преживелия съпруг,децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер на 12 месечни възнаграждения.От назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно,че размерът на претендираното обезщетение възлиза на 9019.20 лв.От тази сума следва да се приспадне сумата 2833 лв /1/3 от 8500 лв/присъдено застрахователно обезщетение по застраховка „Живот” по гр.дело № 3186/08г.на СГС,или дължима остава сумата 6186 лв ведно със законната лихва,считано от 26.11.07г.до окончателното изплащане. С оглед изхода на спора на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът по исковете следва да заплати на ищеца – жалбоподател разноските по делото съобразно уважената част в размер на 607.58 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 563 от 21.06.10г.,постановено по в. гр.дело № 133/10г.на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА С. дирекция на вътрешните работи – [населено място] да заплати на М. Ю. В.,ЕГН - [ЕГН],жив.в [населено място],кв.В.,[жилищен адрес]0 сумата 6186 лв /шест хиляди сто осемдесет и шест /обезщетение по чл.255 ал.2 ЗМВР,ведно със законната лихва,считано от 26.11.07г.до окончателното изплащане,както 607 .58 лв /шестстотин и седем лв и петдесет и осем ст/разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.