РЕШЕНИЕ № 123 гр. София, 13.09.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 06.04.2016 (шести април две хиляди и шестнадесета) година в състав: Председател: Борислав Белазелков Членове: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 117 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на подадена от В. Н. Н. срещу решение № 384/30.09.2015 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 435/2015 година, касационна жалба с вх. № 10 106/29.10.2015 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Хасково след отмяна на решение № 157/29.04.2015 година на Районен съд Димитровград, постановено по гр. д. № 34/2015 година е отхвърлил предявените от В. Н. Н. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, с които е поискал да бъде признато за незаконно уволнението му от длъжността „Председател на ТЕЛК”, извършено със заповед № 687/02.09.2014 година на управителя на лечебното заведение, на основание чл. 328, ал. 2 от КТ като същото бъде отменено и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. В подадената от В. Н. Н. касационна жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а също така и че е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените от В. Н. Н. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ искове да бъдат уважени. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не е подал отговор на същата, с който да изрази становище по допустимостта и основателността на същата. В. Н. Н. е бил уведомен за обжалваното решение на 05.10.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 10 106/29.10.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С постановеното по делото определение № 109/29.01.2016 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това дали лицето заемащо длъжността „Председател на ТЕЛК” е част от ръководството на съответното лечебно заведение, към което е структурирана комисията, по смисъла на § 1, т. 3 от ДРКТ и приложима ли е по отношение на него възможността за прекратяване на трудовото му правоотношение по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ. С оглед на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване трябва да се вземе предвид, че с договора за управление на предприятието управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определен стопански резултат. За целта на управителя се поставя съответна „бизнес задача“, която е за целия срок на договора и по отделно за всяка година, с конкретни икономически показатели които трябва да бъдат постигнати, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции и други. Въз основа на тази „бизнес задача“, управителят е длъжен да разработи „бизнес програма“, която да предложи и която следва да изпълни по време на действието на договора за управление. Управителят носи отговорност пред възложителя за изпълнение на предложената „бизнес програма“ и за постигнатите от предприятието стопански резултати, като е възможно дължимото му се възнаграждение да бъде определяно именно с оглед на тези резултати. Именно за това с разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ е дадена по-голяма свобода на управителя да формира управленския екип на предприятието, който да го подпомага за изпълнение на поставените с договора за управление задачи. Приложното поле на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 от КТ е ограничено до служителите от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, .3 от ДРКТ като това ограничение следва от целта на основанието-да се даде възможност на управителя да определи своя ръководен екип. Дали един служител е част от ръководството на предприятието или не е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който наименованието на длъжността не е определящо. От съществено значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Приносът на различните звена за резултатите от работата на предприятието обаче не е еднакъв. Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените в „бизнес плана“ стопански резултати като му дава възможност да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели. Затова то трябва да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена от работата, на които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата, на които постигането на тези резултати не зависят. [фирма] [населено място] е лечебно заведение по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ, което трябва да отговаря на изискванията на чл. 23, ал. 1 и може да извършва дейностите посочени в чл. 20 от същия закон. Именно с тези дейности са свързани задълженията на управителя за организация на дейността на предприятието и за постигане на предвидените с „бизнес плана“ стопански резултати. Структурата на тези лечебни заведения и отделните звена на тази структура са уредени в чл. 57-чл. 61 от ЗЛЗ. С оглед на това служители от ръководството на предприятието, по смисъла на § 1, т. 3 от ДРКТ, са онези служители, на които е възложено управлението на тези предвидени в закона структурни звена, доколкото същите имат значение за извършваните в чл. 20 от ЗЛЗ дейности. Посочените по-горе разпоредби не предвиждат ТЕЛК като самостоятелно звено, което да е част от структурата и която да е свързана с изпълнението на посочените в чл. 20 от ЗЛЗ дейности на лечебното заведение. Видно от разпоредбата на чл. 103 от ЗЗ ТЕЛК е част от органите за извършване на медицинската експертиза, така както същата е уредена в чл. 101-чл. 113 от ЗЗ и която съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗЗ се организира и ръководи от министъра на здравеопазването и от регионалната здравна инспекция. Разпоредбата на чл. 105 от ЗЗ предвижда, че ТЕЛК се откриват и закриват към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове, като представляват структурни звена на лечебните заведения, към които са открити, не от ръководството на лечебното заведение, а от директорите на регионалните здравни инспекции съгласувано с министъра на здравеопазването. По силата на чл. 13, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работата на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза трудовите договори с председателите на ТЕЛК се сключват, изменят и прекратяват от ръководителите на лечебните заведения, към които са създадени, по предложение на директора на РЗИ, а съгласно ал. 2 на същия текст трудовите договори с членовете на ТЕЛК се сключват, изменят и прекратяват от ръководителя на съответното лечебно заведение. Дейността на ТЕЛК е определена в чл. 101 във връзка с чл. 103, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗ и се различава от дейностите по чл. 20 от ЗЛЗ осъществявани от лечебното заведение към което е създадена, като не е и обслужваща такава по смисъла на чл. 61 от ЗЛЗ. Създаването на ТЕЛК като структура съответното лечебно заведение не е свързано с осъществяваната от последното дейност, а е предвидено с оглед на това при осъществяване на своята дейност комисията да използва базата и ресурсите на заведението. Последното е видно от разпоредбите на чл. 35 от Правилника за устройството и организацията на работата на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза трудовите договори, като за целта ръководителите на лечебните заведения сключват договори за финансиране по чл. 107 от ЗЗ и чл. 22 от Правилника за устройството и организацията на работата на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза трудовите договори с министъра на здравеопазването. Осъществяваните от ТЕЛК дейности обаче освен, че не са включени сред тези по чл. 20 от ЗЗ, имат по скоро административен характер, а не стопански такъв, поради което и не могат да бъдат предмет на „бизнес плана“ към договора за управление. Същите не се отразяват на основната дейност на лечебното заведение. Затова, макар че съгласно предвидените в чл. 39, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 5, т. 6, т. 8, т. 11 и т. 15 от Правилника за устройството и организацията на работата на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза правомощия на председателя на ТЕЛК той има ръководни функции, трудовото му правоотношение не може да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, тъй като постигането на заложените в договора за управление на лечебното заведение цели не е поставено в зависимост от дейността на комисията. Това не изключва възможността при упражняване на правомощията си по чл. 62, т. 2, т. 4 и т. 5 от Правилника за устройството и организацията на работата на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза ръководителят на лечебното заведение да предприеме действия за прекратяване на трудовото правоотношение на председателя на ТЕЛК, на някое от останалите предвидени в КТ основания за това. С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Хасково е неправилно по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Хасково е приел, че между страните в настоящето производство е спорен само въпросът дали заеманата от В. Н. Н. длъжност „Председател на ТЕЛК” е ръководна такава по смисъла на § 1, т. 3 от ДРКТ. Не е споделено становището на първата инстанция, че длъжността няма такъв характер. Изложени са съображения за това, че касаторът е бил ръководител на ТЕЛК и като такъв съгласно длъжностната си характеристика е осъществявал ръководството на цялостната дейност на комисията и я е представлявал пред ръководните органи на лечебното заведение. На него са били подчинени, както всички висши медицински специалисти, така и извършващите обслужващите дейности в самата ТЕЛК, а той от своя страна е бил пряко подчинен на управителя на лечебното заведение. Посочено е, че подробно и цялостно в раздел VІІ и ІХ от длъжностната характеристика са посочени основните дейности и длъжностни задължения, както и отговорностите, които носи председателят на ТЕЛК. Всички те, прочетени внимателно налагали единствено правилния, според въззивния съд, извод, че се касае за длъжност от ръководството на предприятието. За илюстрация съдът е посочил, че на председателя на ТЕЛК са били възложени административни функции, включващи в себе си както вземането на решения относно работата на комисията, така също и контрол за изпълнението на тези решения и съответно отчитането пред управителя на болницата, както и пред кмета на общината. Поради тези съображения съставът на Окръжен съд Хасково е приел, че заеманата от касатора длъжност е такава по § 1, т. 3 от ДРКТ, поради което трудовото му правоотношение законосъобразно е прекратено по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ. Така приетото от въззивния съд се явява в противоречие с дадения по-горе отговор на правния въпрос, което води до неправилност на постановеното от него решение. След като работодателят не е имал правната възможност да прекрати трудовото правоотношение на касатора на основание чл.. 328, ал. 2 от КТ то заповедта му за това е незаконна, което влече след себе си незаконност на извършеното уволнение. Това от своя страна е предпоставка за уважаването на предявеният от В. Н. Н. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и на обусловения от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ С оглед на горното обжалваното решение на Окръжен съд Хасково трябва да бъде отменено изцяло и да се постанови друго, с което предявените от В. Н. Н. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъдат уважени. С оглед на изхода на спора [фирма] [населено място] ще трябва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата от 230.2006 лева, представляващи държавна такса за разглеждане на исковете пред всички съдебни инстанции, а на В. Н. Н. сумата от 300.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение РЕШИ: ОТМЕНЯВА изцяло решение № 384/30.09.2015 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 435/2015 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА по иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предявен от В. Н. Н. от [населено място], [улица], ет. , ап. , с ЕГН [ЕГН] срещу [фирма] [населено място], [улица] за незаконно уволнението на В. Н. Н. от длъжността „Председател на ТЕЛК”, извършено със заповед № 687/02.09.2014 година на управителя на [фирма] [населено място], на основание чл. 328, ал. 2 от КТ и като такова ОТМЕНЯ същото като на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ВЪЗСТАНОВЯВА В. Н. Н. на заеманата преди уволнението длъжност. ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] да заплати на В. Н. Н. от [населено място], [улица], ет. , ап. , с ЕГН [ЕГН] сумата от 5865.72 лева, представляваща обезщетение за оставането й без сумата от 300.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] да заплати по сметка на ВКС сумата от 230.00 лева, представляващи държавна такса за разглеждане на исковете пред всички съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.