Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия * вписване на имот като актив в баланса на търговско дружество * общинска собственост * държавна собственост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 200
София, 29.06.2010 година

В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно  заседание на деветнадесети април  две хиляди и десета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
          ЧЛЕНОВЕ:  СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА
                                  ВЕЛИСЛАВ  ПАВКОВ

при  участието на секретар  Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА
гр.дело № 5293 /2008  година, образувано по описа на I отд,
и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Търговско дружество „С” О. гр. С., чрез процесуалния представител адв. Р, обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 137 от 21. 07. 2008 година , постановено по гр.възз.д. Nо 4211/2006 година на Софийския градски съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Конкретните оплаквания касаят извода на съда , че търговското дружество не е доказало основанията за придобиване правото на собственост на процесния недвижим имот.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и доводи, в рамките на правомощията по чл. 291 т.1 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ по жалба на „С”О. София, е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС, приемайки, че не е доказано правоприемство между страната – държавната фирма , стопанисвала имота към 1992 година при преобразуването на същата в търговско дружество, както и че е останало недоказано обстоятелството като самостоятелен обект , процесният апартамент да е заприходен като ДМА в баланса на дружествата-праводатели.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е обусловена констатираното противоречиво разрешаване от различни състави на СГС по материално - правния въпрос за начина на включване на имущество в уставния фонд на фирми с общинско имущество, съгласно чл. 20 ал.1 от Указ 56 за стопанската дейност и начинът, по който се осъществява преминаване правото на държавна собственост към Общините по силата на чл. 6 от ЗС, изменен с § 6 от ПЗР на ЗМСМА, разпоредбата на §7 от с.з. и чл. 6 от ЗОбС и за доказване правото на собственост на търговски дружества с общинско .
От приложеното Решение Nо 3607/2006 година на Софийския градски съд, по казус относно принадлежността на правото на собственост на друг жилищен обект е зачетен вещно правния ефект на „вписване в капитала на дружеството на целия жилищен блок „, в който се намира и конкретния жилищен обект , като ДМА на преобразуваното държавно предприятие.
На основание чл. 291 т. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира , че констатираното противоречиво произнасяне на съставите на СГС с обжалваното решение и това , цитирано по-горе в изложението, не касае противоречиво разрешаване на същинския правен проблем , поставен от касатора. Констатираното различие касае дейността на съдебните състави по преценката на доказателствата за наличие на твърдяното правоприемство на конкретното вещно право в процеса на преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество с общинско имущество
Записването на един недвижим имот като ДМА в баланса на едно търговско дружество не е правно основание за придобиване правото на собственост по см. на чл. 77 ЗС. Това записване е правно-релевантен факт за придобиване правото на собственост при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества , когато записването е доказателство , че посочения като актив недвижим имот е предоставен за стопанисване и управление на съответната държавна фирма , поради което обстоятелство и на основание чл. 1 ал.1 ПМС Nо 201/ 25.10.1993 година за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавните предприятия и чл. 17а ЗППДОбП /отм./ този имот/ земя/ е собственост на преобразуваното в търговски дружество държавно предприятие по силата на самия акт за преобразуването. Този фактически състав за придобиване право на собственост следва да се приеме за приложим и към настоящата хипотеза, при спора дали конкретното държавно имущество, в процеса на диференциация като общинска собственост , е останало собственост на съответната общината при конкуренция с претендирани права на собственост от страна на преобразувано общинско предприятие в търговско дружество – по арг.на чл. 9 от ЗППДОбП / отм./ който прилага един и същ режим на двете групи предприятия при приватизацията им..
Според чл. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОбП/ , преобразуването на държавните предприятия представлява разпределението на имуществото, предоставено им от държавата, в дялове и акции съгласно разпоредбите на Търговския закон. Това имущество се включва в капитала на търговското дружество, в качеството му на самостоятелен стопански субект, независимо от имуществото на собственика – държавата, която държи дяловете или акциите, съобразно на избрана с учредителния акт организационна форма.
Предоставеното по този начин имущество на преобразуваното предприятие не може да стане общинска собственост в последствие поради забраната на § 7 ал.2 от ПЗР на ЗМСМА/ ДВ. бр.49/95 г./
Ако към момента на влизане в сила на ЗМСМА - 17.09.1991 година , обекти на общинската инфраструктура от местно значение са били заведени в баланса на държавно предприятие, респ. включени в капитала на фирма с държавно имущество, тези обекти не са общинска собственост, те са собственост на съответното търговското дружество с държавно участие на капитала.
При конкретните данни по делото и наведените доводи за допуснати нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата и приложението на материалния закон, настоящият състав приема , касационната жалба за неоснователна.
Изводите на съда , че процесното жилище не е включено в капитала на търговското дружество ответник са правилни, обосновани и законосъобразни.
Спорният недвижим имот, предмет на заявения от търговско дружество „С” О. София срещу М. П. Т. В. И. Т. иск по чл. 108 ЗС , е АПАРТАМЕНТ Nо 2 , намиращ се в блок 168/ бивш 4/ в гр. С., жк.”Д”I ч. , продаден на последните от Столична община – район „Искър” с Договор Nо ДИ-84-2099 / 20.04.2004 година .
От фактическа страна е установено , че актуваният с АДС Nо 945/ 11.05.1984 година блок 168 / стар 4 А/ е построен от ДК София с инвеститор ГД”М” и е предоставен в оперативно управление на Главна дирекция „М” като е включен / заприходен по баланса й. Или е безспорно , че процесният жилищен блок в София , жк. ”Д” 1 част , е държавна собственост.
Данните по делото сочат , че от 1984 година в процесния апартамент по силата на Заповед Nо 107/1984 година на ГД „М”София е настанено семейството на П. Ч. баща на купувача М. Т.
С Разпореждане Nо 41/27.07.1987 година на Бюрото на МС за преобразуване на стопански организации към СНС, като ГД ”М” е преобразувана, считано от 01.08.1987 година в Стопанско Обединение ”С” , като самостоятелно юридическо лице и посочения в ДВ. бр.61/ 87 година, предмет на дейност. При действащия правен тежим на юридическите лица се СО”С” София има статут на държавно стопанско обединение.
СНС на сесия от 14.04.1989 година , взема решение за дялово участие във уставните фондове на фирми с ограничена отговорност, между който е и „С”ООФ. Със същото Решение Nо 6/ 14.04.1989 година е прекратена дейността на СО”С” София с изброените предприятия: База за развитие и внедряване, СП ”Реконструкции модернизиране и проектиране” , ТП”Фирмени магазини”, ПУ ”Базари” и ПУ ”Размножаване на печатни произведения” , считано от датата на обнародване в ДВ решенията на съда за регистрация на фирма с ограничена отговорност „С”, която поема СЪОТВЕТНИТЕ ИМ активите и пасивите и другите права и задължения.
С Протокол Nо 13 /19.07.1989 година ИК на СНС определя дяловото си участие, като съдружник при образуване на „С” ООФ и определя неговата производствена структура.
На основание чл. 11 ал.2 и ал.4 от Указ 56 за стопанската дейност, СГС-ФО, с Решение Nо 1/11.08.1989 година по ф.д. Nо 1208/1989 година вписва в регистъра на дружествени фирми с ограничена отговорност , „С”ООФ/ преименуван от 1992 година в ООД/ с уставен капитал от 5 770 лв.
За да се приеме , че в процеса на прекратяване дейността на държавното предприятие към СНС – СО „С” и предприятията му : База за развитие и внедряване, СП”Реконструкции модернизиране и проектиране” ,ТП”Фирмени магазини”,ПУ”Базари” и ПУ”Размножаване на печатни произведения” и преминаване на активите и пасивите на прекратените общински предприятия към регистрираното търговско дружество С. ООФ с общинско имущество , в сумата на уставния капитал / 5 770 лв./ на ООФ е включена стойността на процесния блок като ДМА, то същият е следвало да е заприходен по сметка 203 по баланса на някое от посочените предприятия.
В рамките на заявеният ревандикационен иск ДОКАЗВАНЕТО на това обстоятелство, като правно-релевантен факт за придобиване на правото на собственост на твърдяния фактически състав, е изцяло в тежест на ищцовата страна .
При събраните доказателства в инстанциите по същество, изводите на решаващия съд , че именно този факт не е доказан , поради което и не може да бъде приета тезата на правоприемство на активи и пасиви на преобразуваните общински предприятия, са изцяло съобразени с доказателствата по делото и закона.
Не може да се приеме , че имотът е включен в уставния фонд на търговското дружество/ ООФ/ на основание чл. 20 ал.1 от Указ 56 към 1989 година.
Безспорно имуществата на търговските дружества не преминават в собственост на общините- §7 ал.2 от ПЗР на ЗМСМА/ ДВ. бр.49/95 г./ и чл. 2 ал.4 ЗОбС / ДВ.бр.44/1996 година./, но само доколкото в процеса на диференциация на общинска и държавна собственост, собствеността на процесния апартамент е включена в капитала на търговското дружество. След като това не е установено по един безспорен и категоричен начин – а данните от Правния анализ на общинската агенция за приватизация сочат точно обратното, то собствеността на апартамента е общинска, след като към 1991 година не е включена като актив на търговско дружество.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 137 от 21. 07. 2008 година , постановено по гр.възз.д. Nо 4211/2006 година на Софийския градски съд , с което е оставено в сила Решение от 12.07.2006 година , постановено по гр.д. Nо 8683/2005 година на Софийския районен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :