Р Е Ш Е Н И Е № 306 Гр.София, 12 март 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и в присъствието на прокурор ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдията /председател/ наказателно дело № 1043/2014 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения С. С. П. за възобновяване на въззивно нохд № 150/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд и отмяна или изменение на влязлото в сила решение на наказателната колегия от 27.5.2014 г. на основанията по чл.422, ал.1 т. 5 НПК. Поддържа се, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с доказателствените източници, които са обсъдени частично и в полза само на обвинението, относно изводите за виновност поради основаването им на заключението, изготвено от некомпетентно вещо лице, както и че по делото е участвал прокурор, за когото е имало основание за отвод, поради което законът е приложен неправилно с осъждането му. С касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, както и с твърденията за необоснованост и непълнота на доказателствата, се обосновава необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на решението, за да бъде признат за невиновен и да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал посочените нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Кюстендилският районен съд с присъда № 102/21.11.2012 г. по нохд № 14/2012 г. признал подсъдимия П. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за периода 20.12.2004 г. – 28.12.2007 г. в [населено място] противозаконно присвоил сумата 38 632,24 лв. която владеел, собственост на [фирма] [населено място] и обсебването е в големи размери. На основание чл.206 ал.3 вр. ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 5 години и 6 месеца лишаване от свобода и го лишил от правото да извършва счетоводни и консултантски услуги за срок от 8 години и 6 месеца. Оправдал го по първоначалното обвинение по чл.202 ал. 2 вр.чл.201 вр.чл.26 ал.1 НК. Приложил е чл.23 ал.1 вр.чл.25 ал.1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание от определените по това и по нохд № 594/2009 г., по нохд № 715/2011 г. – и двете на Кюстендилския районен съд – най-тежкото от определените, 5 години и 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 НК увеличил с 6 месеца. Определил изтърпяването му при условията на чл.60 ал.1 вр.чл. 61 т. 2 ЗИНЗС. Приложил е чл.23 ал. 3 за изтърпяното наказание пробация. Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 38 632,24 лв., които да заплати със законните последици. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Кюстендилският окръжен съд с оспореното решението по въззивно нохд № 150/2014 г., е образувано по повод жалбата на подсъдимия П., изменил присъдата като намалил наказанието лишаване от свобода на 4 години и размера на наказанието лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 НК на 7 години. Изменил в частта относно приложението на чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК като включил към съвкупността и наказанията по нохд № 199/2011 г. и по нохд № 169/2009 г. Наложил едно общо, най-тежкото от определените, наказание лишаване от свобода в размер на 4 години. Приложил чл.59 вр.чл.61 т. 3 ЗИНЗС за изтърпяване на това наказание, отменил приложението на чл.24 НК, приложил чл.23, ал.2 НК като присъединил наказанието по чл.37 ал.1 т. 7 НК в размер на 7 години и осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Потвърдил присъдата в останалата й част. Възражението, че по делото е участвал прокурор Ш., за когото са налице основания за отвод поради участието на съпругата му като процесуален представител на пострадалия К. по други дела, е неоснователно. Осъденият е заинтересовано лице и поначало има право да поиска отвод на прокурора в случаите, когато е налице обстоятелство по смисъла на чл. 47 а.1 вр.чл.29 ал. 2 НПК, каквото се поддържа според изложените съображения в искането. В конкретния случай не е допуснато нарушение. От материалите по делото следва, че посочения прокурор не е извършвал процесуални действия по повдигане и поддържане на обвинението срещу П., нито е участвал в съдебно производство, проведено от инстанциите по същество. Няма и никакви други данни по делото, за да се приеме, че е могъл да повлияе върху решението за осъждане поради предубеденост или заинтересованост пряко или косвено от изхода на делото затова, че е районен прокурор в същия град. При тези условия П. не е имал основание да прави искане за отвод, нито задължение за съда да се произнася по такъв въпрос. Неоснователно се поддържа, че съдебно-счетоводните експертизи-основна и допълнителната по поставените от защитата на подсъдимия въпроси, приети във възивното съдебно следствие, на заключенията в които въззивният съд е основал изводите си по въпросите за вината на подсъдимия, са в противоречие с процесуалните изисквания. Компетентността на вещото лице не е оспорена, а от цялостното съдържание на експертизите и експертните изводи съдът не е имал основание да се съмнява, че не са изготвени от специалист в съответната област, на какъвто поначало са възложени задачите, и че не са взети предвид всички събрани по делото доказателствени материали или че не е даден отговор на всички поставени от съда и страните задачи. Данните указват на изводи, основани на познаване на целия доказателствен материал, събран по делото по предвидения процесуален ред, а отговорите не излизат извън рамките на специалността, за да си състави обосновано мнение. Съдът е изложил съображения, в които е изразил по ясен начин съгласието си с експертните изводи и обосновано е приел, че следва да бъдат приети като пълни, ясни, направени в съответствие със знанията на вещото лице и на науката, както и със събраните по делото за относимите обстоятелства доказателства. Не се подкрепя от фактическа страна възражението, че не са взети предвид, съпоставени и правилно оценени обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, допуснати по искане на подсъдимия, за да установят твърдението му, че е предал сумите на свидетеля К.. Макар и да не са посочени имената им от данните по делото следва, че това са свидетелите М. – бивша съпруга, и св. П.-син. Първоинстационният съд подробно и задълбочено ги е обсъдил, а въззивният съд е възприел като правилна оценката им и изложените съображения за недостоверност и негодност да установят посочените обстоятелства. Правилен е извода, че поради близостта им са дадени с цел да подкрепят позицията на защита и не са безпристрастни, че не са конкретни и ясни, че установяват факти и обстоятелства за предходни периоди както и че не се подкрепят от други доказателствени източници. В този смисъл е оценката и на дадените от подсъдимия обяснения. Правилно е решението на съда да приеме, че няма непълнота на доказателствата от съществено значение за решаване на въпроса за отговорността. Действително счетоводната документация на фирмата /която е трябвало да бъде при подсъдимия след като му е поверена от св.К. във връзка с да изпълнение на възложената му работа/ не е намерена въпреки проявената процесуална активност от съответните органи. Доколкото в нея се съдържат данни за установяване на относими обстоятелства тази непълнота е преодоляна с други годни доказателствени източници, събрани и оценени по предвидения процесуален ред, поради което не е основание за извод, различен от направения, нито е основание за оневиняване. По доводите за нарушение на закона. Обвинението, което е повдигнато на П., е за престъпление по чл.202 вр.чл. 201 от НК, но първоинстанционният съд е направил извод, че е осъществил състава на престъплението по чл.206 НК. Въззивният съд е изразил мотивирано несъгласието си по този въпрос като се е обосновал, с доказателствата по делото, че е длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 от НК, поради което има нарушение на закона, но не може да бъде отстранено, без да е подаден съответен протест от прокурора. Този извод е верен, защото осъждането е за престъпление, за което законодателят е предвидил по-леко наказание от предвиденото по повдигнатото обвинение и съдът не може да упражни правомощие, с което да утежни положението му. Не е нарушено правото му на защита - осъждането е за същите факти и с по-благоприятен резултат. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия. Съдът го е признал за виновен и е установил, че виновно е причинил имуществени вреди по смисъла на чл.45 ЗЗД в размер на 38 632,24 л, поради което предявеният граждански иск правилно е уважен. Въззивният съд изцяло е споделил съображенията, че са налице условията за гражданска отговорност и с потвърждаване на присъдата в тази й част не е допуснал нарушение. В искането са развити доводи за необоснованост, но по съображенията, че няма нарушение на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствените източници, направени според действителното им съдържание, а вътрешното убеждение е формирано според изискванията по чл.14 НПК, (в сила към датата на постановяване на решението) не могат да бъдат обсъждани. Произнасянето по искането на осъдения е по правилата на касационното производство, според които необосноваността не е предвидени като основание за проверка и касационният съд не може да приема различни фактически положения, с които да заменя тези на инстанциите по същество. Предвид изложеното, че няма допуснати нарушения от поддържаните, искането е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. С. П. за възобновяване на въззивно нохд № 150/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд и отмяна или изменение на решението от 27.5.2014 г. на наказателната колегия. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: