Р Е Ш Е Н И Е № 236 гр.София , 13 август 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 782/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХІІІ от НПК. Срещу въззивна присъда № 110 от 24.04.2014г., постановена по внохд № 1111/2014г. по описа на Софийски градски съд, НО, Х въззивен състав, са постъпили касационни жалби от служебно назначения защитник на подс. И. Ж. Е. – адв. С. З. с посочени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК и от служебно назначения защитник на подс. Р. Д. И. – адв. Н. Н., с позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С присъда от 27.06.2011г., постановена по нохд № 1432/2010г. по описа на Софийски районен съд, НО, 17 състав, подсъдимият И. Ж. Е. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 316, пр. 2, вр. чл. 308, ал. 2 пр. 2, вр. ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимият И. Ж. Е. е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 279, ал.1, пр. 2 от НК. Със същата присъда подс. Р.Д. И. е призната за виновна и осъдена за извършено престъпление по чл. 316, пр. 2, вр. чл. 308, ал. 2 пр. 2, вр. ал. 1 от НК и й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимата Р. Д. И. е призната за невиновна и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 279, ал.1, пр. 2 от НК. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по протест на прокурор в СРП срещу оправдателната част на присъдата, с искане за осъждане на двамата подсъдими по обвинението по чл. 279, ал.1, пр. 2 от НК, както и по жалба от защитниците на двамата подсъдими срещу осъдителната й част. С въззивна присъда № 110 от 24.04.2014г. по внохд № 1111/2014г. на Софийски градски съд, НО, Х въззивен състав, присъда от 27.06.2011г. по нохд № 1432/2011г. на Софийски районен съд, е била отменена в частта, в която двамата подсъдими са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения по чл. 279, ал.1, пр. 2 от НК. Вместо това, подсъдимият И. Ж. Е. е признат за виновен в това, че на 24.02.2005г. около 07 ч. в [населено място], на ГКПП Аеоргара София, представяйки се за израелския гражданин D. K. излязъл през границата на страната (с полет FB № 301 за Прага) без разрешение на надлежните органи на властта (на Гранична полоция в лицето на В. Д. – граничен полицай на ГКПП Аерогара София), поради което и на основание чл. 279, ал.1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му наказания за престъпленията по чл. 279, ал.1 от НК и по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 от НК, а именно – десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Подсъдимата Р. Д. И. е призната за виновна в това, че на 24.02.2005г. около 07 ч. в [населено място], на ГКПП Аеоргара София, представяйки се за израелската гражданка A. GODES излязла през границата на страната (с полет FB № 301 за Прага) без разрешение на надлежните органи на властта (на Гранична полоция в лицето на В. Д. – граничен полицай на ГКПП Аерогара София), поради което и на основание чл. 279, ал.1 от НК и чл. 54 от НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените й наказания за престъпленията по чл. 279, ал.1 от НК и по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 от НК, а именно – десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. В останалата й част присъдата е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивната присъда и допълнението към нея, подадени от защитника на подс. Е. – адв. З., се посочват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че в хода на производството е нарушено правото на защита на подсъдимия поради разглеждането на делото в негово отсъствие. Развиват се доводи за неправилно приложение на материалния закон от въззивния съд, като се посочва, че св. Д. не е лице, което е могло да разреши излизане на подсъдимия през границата на страната и липсата на такова негово правомощие сочи на липса на елемент от състава на престъплението. Заявява се и явна несправедливост на наказанието поради несъответствието му със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и с целите по чл. 36 от НК. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимия. В касационната жалба от защитника на подс. И. – адв. Н. и в допълнението към нея се посочва оплакване за необоснованост. Развиват се доводи за неправилно приложение на материалния закон, по съображения, че свид. Д. няма правомощие да издава разрешение за напускане на страната. Излагат се доводи, че съставът на престъплението е реализуем единствено, когато на дадено лице е забранено с изричен акт, издаден от надлежен орган на власт, да напуска пределите на страната. Счита деянието, извършено от подсъдимата, за несъставомерно. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебният защитник на подс. Е. – адв. З., поддържа жалбата и допълнението към нея. Служебният защитник на подс. И. – адв. Н., счита присъдата за необоснована. Излага съображения за несъставомерност на деянието. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Подсъдимите И. Ж. Е. и Р. Д. И. не участват в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: На първо място е необходимо да се очертаят пределите на касационната проверка. Новата въззивна присъда, постановена от СГС, подлежи на касационна проверка само в частта, с която е отменена първоинстанционната присъда и е постановено осъждане на двамата подсъдими за престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК и е приложен чл. 23 от НК. В потвърдителната си част присъдата има характер на решение, постановено в хипотезата на чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК. Съобразно очертания в чл. 346 от НПК предмет на касационна проверка, актът, с който от СГС е потвърдена присъдата, постановена от СРС, по отношение на осъждането на двамата подсъдими за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 от НК, не подлежи на касационен контрол. Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбите на защитниците на двамата подсъдими касационни основания, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационните жалби. Необходимо е да се посочи, че заявената и в двете жалби необоснованост на новата въззивна присъда, не следва да бъде обсъждана, понеже, както многократно е посочвано в актовете на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание. Поради това, заявеното в жалбите, че фактическите положения в съдебния акт не се поддържат от събраните по делото доказателства, не съставлява процесуално годен обект на обсъждане. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Също така не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. ВКС се произнася в рамките на приетата от въззивния съд фактология, като е задължен да разгледа оплакванията за несъблюдаване на процесуалните правила при събиране, интерпретация и оценка на доказателствата. Проверката на атакувания съдебен акт сочи, че нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, не са допуснати при постановяване на атакуваната нова въззивна присъда. Не се констатират пороци при осъществяване на дейността по проверка и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване. В мотивите на съдебния акт СГС е извършил дължимия анализ на доказателствените източници, при спазване на правилата на формалната логика. Не е дерогирано задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Мотивите на атакуваната присъда позволяват да бъде проследена правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Поради това, заявеното в двете жалби, депозирани от защитниците на двамата подсъдими, наличие на основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което не е и аргументирано, е лишено от основание. Конкретен довод във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, се съдържа единствено в жалбата от защитника на подс. Е. и той е свързан с нарушаване правото на защита на подсъдимия поради неучастието му в нито един етап на съдебния процес. Действително, както първоинстанционното, така и въззивното производство са протекли в отсъствие на подс. Е.. Разглеждането на съдебното производство в отсъствие на подсъдимия обаче е осъществено при стриктно съблюдаване на изискванията за установяване на предпоставките на чл. 269, ал. 3 от НПК и за извършване на преценката, че отсъствието на подсъдимия няма да попречи на разкриване на обективната истина. Двете съдебни инстанции са събрали необходимия обем доказателства, обосноваващи наличието на фактическия състав за задочно производство. Освен това, са обективирали преценката си за наличие на предпоставките за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. Поради това, претенцията за допуснато процесуално нарушение, е неоснователна. Съществено процесуално нарушение би било налице, ако е проведено задочно производство, без да са били налице основанията за това, докато настоящият случай не е такъв. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон, поради несъставомерност на извършеното от всеки един от подсъдимите, направено и в двете касационни жалби, не може да бъде възприето като основателно. Доколкото се касае до еднакви факти, на които се основава обвинението, независимо, че деянията, извършени от подсъдимите Е. и И., са напълно самостоятелни, въпросът за правилното приложение на материалния закон може да бъде разгледано общо. Касационната инстанция намира, че при правилно установени факти въззивната съдебна инстанция е приложила точният материален закон, като е приела, че с действията си всеки един от подсъдимите - Е. и И., поотделно е реализирал състава на престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК. По отношение на съставомерността на деянието, извършено поотделно от всеки един от подсъдимите, решаващият съд е изложил задълбочени и убедителни мотиви, с които настоящият състав се съгласява. Доводите в допълнението към жалбата на адв. Н., че осъществяването на състава на престъплението, в което е обвинена подзащитната му И., е възможно само в случаите, когато на определено лице е забранено с изричен акт да напуска пределите на страната и не е приложим към фактически действия по разрешаване на преминаването на границата, почиват на неточна интерпретация на наказателно правната норма на чл. 279, ал. 1 от НК. Съставът на престъпление, визиран в нормата на чл. 279, ал. 1 от НК, включва прояви на неправомерно поведение, изразяващи се във влизане или излизане през границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места. Обект на защита при това престъпление е установеният ред за преминаване на държавната граница, охраняван от закона, без оглед на констатирано вътрешно или външно посегателство спрямо същия (Решение № 296/04.06.2013г. на ІІІ НО. на ВКС). Следователно, всяка проява, осъществяваща неправомерно преминаване на границата на страната, би могла да се субсумира под състава на посоченото престъпление. Посоченото от защитника тълкуване, че нормата е приложима само при наличие на конкретно наложена от компетентен орган забрана, не отговаря на съдържанието на наказателно правната разпоредба, която защитава установения ред на преминаване на границата от всяко посегателство. Преминаването на границата на страната се осъществява по нормативно регламентиран начин, на определени за това места - ГКПП. Физическите лица, при преминаването през зоната на ГКПП, са обект на граничен паспортен (паспортно-визов) и други видове контрол, след осъществяването на който получават разрешение за влизане или излизане от страната. Именно по отношение на спазването на този регламент следва да се преценява съставомерността на поведението на лицата. В настоящето наказателно производство въззивният съд е извършил законосъобразна преценка на поведението на подс. Е. и подс. И., като го е намерил за съставомерно, отменил е постановеното от първата инстанция оправдаване по това обвинение и е ангажирал наказателната отговорност на всеки един от подсъдимите за извършено престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК. Всеки един от подсъдимите е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като излязъл през границата на страната, на определеното за това място – ГКПП Аерогара София, но без разрешение на надлежните органи на властта, защото всеки един от тях е представил при извършвания паспортно-визов контрол израелски задграничен паспорт с подменена снимка на титуляра и персонифициращата страница на паспорта. Влизането или излизането през държавната граница е без разрешение и в случаите, когато лицето е влязло или излязло през границата под чуждо име - с фалшиви документи. Пресичането на границата на страната е без разрешение в този случай, защото разрешението, обективирано в издадения документ – международен паспорт, е дадено не за лицето, което влиза или излиза през границата, а за друго, правоимащо лице. По-нататък, въззивният съд правилно е посочил, че разрешението на надлежния орган включва сложен фактически състав, чиито елементи са издаване по съответния ред на официален документ – международен паспорт, предоставящ възможност на конкретното физическо лице, на което е издаден, да преминава границите, а също и проверка на редовността на този документ от съответните органи при влизане и излизане от страната. Поради тези съображения за фактическия състав на разрешението, възраженията в касационните жалби за липса на правомощия на граничния контрольор да разреши влизането или излизането от страната на лицата, са без основание, защото осъществяваният от него контрол е елемент от този състав. Изложените аргументи сочат на неоснователност на претенцията в касационните жалби за неправилно приложение на материалния закон. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на всеки един от жалбоподателите, тъй като това би било възможно само при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а настоящият случай не е такъв. В рамките на установените факти, поведението на всеки един от подсъдимите се субсумира под престъпния състав на чл. 279, ал. 1 от НК. По-нататък, не се констатира наличието на касационното основание "явна несправедливост" на наложеното на подс. Е., каквото оплакване декларативно се заявява в жалбата, изготвена от неговия защитник. В подкрепа на това оплакване не са заявени никакви конкретни доводи, а определеното наказание от три месеца лишаване от свобода е в съответствие с цялостната преценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подсъдимия. Не се сочат и не се констатират неотчетени обстоятелства, сочещи на необходимост от допълнително облекчаване на наказателно правното му положение. По изложените съображения касационната инстанция намери подадените жалби от защитниците на подс. Е. и на подс. И. за неоснователни, поради което те следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 110 от 24.04.2014г., постановена по внохд № 1111/2014г. по описа на Софийски градски съд, НО, Х въззивен състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.