Р Е Ш Е Н И Е № 392 София, 01.02.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №1641 по описа за 2011 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А.-В. Ц. Р. срещу решение от 28.06.2010г., постановено по в.гр.д.№9300/2009г. на Софийски градски съд, с което след като е отменено решение от 18.06.2009г. по гр.д.№10320/2008г. на Софийски районен съд в обжалваната част, е отхвърлен предявения от А.-В. Ц. Р. иск за заплащане на сумата 15 000лв. за ползване при условията на чл.107, ал.4 от СК от 1985г./отм./ на апартамент в [населено място] за периода 01.03.2006г.-11.06.2008г. Касационното обжалване е допуснато с определение №935 от 27.07.2011г. поради противоречива съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос: какви отношения се създават между единия от бившите съпрузи, на когото е предоставено ползването на семейното жилище при условията на чл.107, ал.4 от СК от 1985г./отм./ и близкия на другия съпруг - собственика, респ. притежателя на вещно право на ползване, на жилищния имот. По поставения правен въпрос настоящият касационен състав намира за правилно следното становище: Разпоредбата на чл.107, ал.4 от СК от 1985г./отм./ предвижда възможност в случаите когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, семейното жилище да бъде предоставено на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, дори жилището да е собственост на близки на единия съпруг, с оглед на което и когато близки на единия съпруг притежават правото на ползване върху жилището, то може да бъде предоставено за ползване на другия съпруг при условията на същата разпоредба. В тези случаи възниква облигационно право на ползване върху чуждото жилище, което няма вещен характер. То не е безвъзмездно, доколкото собственикът на жилището, респ. притежателят на вещното право на ползване, встъпва в правоотношението по необходимост и против волята си поради ограничаването на правата му за срока на ползването. Отношенията между съпруга, на когото е предоставено ползването на семейното жилище и близкия на другия съпруг - собственика, респ. притежателя на вещно право на ползване, на жилищния имот, са като наем за срока на ползването, с тази особеност, че източник на облигационното правоотношение не е договор, а акт на съдебна администрация на семейните отношения. Поради това съпругът-ползвател не е без основание в имота, а собственикът, респ. притежателят на правото на ползване върху имота, може да търси наемна цена, която се определя на база средно-месечен пазарен наем. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата О. Д. С. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, е отхвърлен предявения от А.-В. Ц. Р. срещу О. Д. С. иск за заплащане на сумата 15 000лв. за ползване при условията на чл.107, ал.4 от СК от 1985г./отм./ на апартамент в [населено място] за периода 01.03.2006г.-11.06.2008г. Ищцата е основала претенцията си за заплащане на исковата сума на обстоятелствата, че е носител на вещно право на ползване върху апартамента, който е дарила на внучката си, а на ответницата по иска ползването му като семейно жилище е предоставено със споразумение по чл.101 от СК от 1985г./отм./, утвърдено от съда с решение от 01.03.2006г. по гр.д.№2045/2005г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 01.03.2006г. Въззивният съд е приел, че собственикът, респ. притежателят на правото на ползване върху имота, следва да се съобрази с утвърденото споразумение в частта по чл.107, ал.4 от СК-отм. и ответницата по иска не се намира без основание в имота /ППМС №5/76г., ТР №82/75г. на ОСГК на ВС, т.3, б.”в”/ и поради това не е налице неоснователно обогатяване. Въззивният съд е отхвърлил иска, считайки, че е предявен на основание чл.59 от ЗЗД. С оглед съдържанието на исковата молба относно обстоятелствата, на които ищецът основава иска си и петитума, неправилно въззивният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.59 от ЗЗД. Както се посочи в отговора на поставения правен въпрос относно източника на отношението между единия от бившите съпрузи, на когото е предоставено ползването на семейното жилище при условията на чл.107, ал.4 от СК от 1985г./отм./ и близкия на другия съпруг - собственика, респ. притежателя на вещно право на ползване, това отношение не се основава на договор, не се основава и на неоснователно обогатяване, а на друг източник на облигационно отношение - акт на съдебна администрация, от който възникват отношения като наем. Правилно въззивният съд е приел за неоснователно възражението за погасяване правото на ползване на ищцата с оглед установеното упражняване на правото му чрез трети лица. Неоснователни са доводите на касатора, че неправилно не е констатирана нищожност на утвърденото от съда споразумение в частта за ползването на семейното жилище, тъй като в нарушение на закона – 107, ал.4 от СК отм. не е определен срок на ползването. Доводите са неоснователни, тъй като ищцата не е релевирала такова възражение по делото, а отделно исковият период е в рамките на тригодишния период на управлението /по смисъла на чл.229 от ЗЗД/, в който се определя срока на ползване по чл.107, ал.4 от СК отм. Установено е, че през процесния период ответницата е ползвала с детето си Ю., род.1999г., жилищния имот, върху който ищцата притежава право на ползване и че последната не е ползвала имота. През исковия период страните по делото са в отношения за наем, възникнали на основание акт на съдебна администрация на семейните отношения. Приложимата материално-правна норма е чл.228 от ЗЗД и претенцията на ищцата- притежател на правото на ползване върху имота, за наемна цена, която се определя на база средно-месечен пазарен наем, следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 15000лв., предвид установения с прието в първата инстанция по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза размер 15029,40лв. Сумата се дължи ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 11.06.2008г. до окончателното изплащане. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се отмени и искът се уважи, ведно със законната лихва. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 28.06.2010г., постановено по в.гр.д.№9300/2009г. на Софийски градски съд, с което след като е отменено решение от 18.06.2009г. по гр.д.№10320/2008г. на Софийски районен съд в обжалваната част, е отхвърлен предявения от А.-В. Ц. Р. срещу О. Д. С. иск за заплащане на сумата 15 000лв. за ползване при условията на чл.107, ал.4 от СК от 1985г./отм./ на апартамент в [населено място] за периода 01.03.2006г.-11.06.2008г. и вместо него постановява: ОСЪЖДА О. Д. С. да заплати на А.-В. Ц. Р. сумата 15 000лв., представляваща наемна цена за ползване при условията на чл.107, ал.4 от СК от 1985г./отм./ на апартамент в [населено място] за периода 01.03.2006г.-11.06.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от11.06.2008г. до окончателното изплащане. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: