Ключови фрази
Частна касационна жалба * обезпечение на предявен иск * Негаторен иск * обезпечителни мерки * предпоставки за допускане на обезпечение


3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516

София, 30.07.2013 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 3999 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
С определение № 991 от 07.05.2013 г. по ч.гр.д. № 1669/2013 г. на Софийски апелативен съд е отменено определение № 1097 от 21.03.2013 г., постановено по гр.д. № 116/2013 г. на Благоевградски окръжен съд и е допуснато обезпечение на предявения от М. „С. В. Г.”, [населено място] против К. Л. Т., в качеството и на едноличен търговец с фирма „К. Т. – КТ”, иск с правно основание чл. 109 ЗС чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на строителните дейности в имот пл. № 015002 в местността „Зад манастира, [населено място].
Срещу определението на Софийски апелативен е постъпила частна касационна жалба вх. № 5623 от 20.05.2013 година, подадена от К. Л. Т., в качеството и на едноличен търговец с фирма „ К. Т. – КТ”, [населено място]. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли при произнасяне по молба за допускане на обезпечение съдът да установи дали предявеният иск е допустим, вероятно основателен, наличието на обезпечителна нужда и подходяща ли е исканата обезпечителна мярка, определението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в определение № 229 от 22.03.2012 г. по ч.гр.д. № 5/2012 г. І г.о. и определение № 318 от 27.07.2009 г. по ч.гр.д. № 255/2009 г. ІІ г.о. ВКС.
Ответникът по частната жалба от М.„С. В. Г.”, [населено място] я оспорва като неоснователна.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 1, т.3 ГПК вр. с чл. 396, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въпросите следва ли съдът при произнасяне по молба за допускане на обезпечение да установи дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен не са обуславящи изхода на делото. За да се произнесе по молбата за допускане на обезпечение, съдът е извършил проверка за допустимост на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, както и за вероятната му основателност, която преценка съдът е формирал въз основа на въведените от ищеца твърдения и приложените писмени доказателства.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по повдигнатия от касатора въпрос относно задължението на съда да прецени доколко исканата обезпечителна мярка е подходяща. В обжалваното определение въпросът е разрешен в противоречие с определение № 318 от 27.07.2009 г. по ч.гр.д. № 255/2009 г. ІІ г.о. на Върховния касационен съд, в което е прието, че исканата обезпечителна мярка трябва бъде адекватна на субективното материално право което ще се защитава; че тази трябва да е такава ограничителна мярка, чието налагане законодателят да е предоставил на гражданския съд, а не на административни органи и чието изпълнение може да бъде наложено по пътя на приложение на процесуалните права, визирани в ГПК. Прието е, че ”Спиране на строителство”- респ. на строително-монтажни работи предполага отношение на контрол от страна на оторизирани административни органи, които не са органи на изпълнителния процес.
Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че обезпечителна мярка следва да е подходяща по естеството си на обезпечителната нужда. Обезпечителната мярка не може да засегне правната сфера на ответника неоправдано и следва да е от такъв характер, че при положителен за молителя изход на спора да се поглъща от решението, т.е. след постановяването му да не се налага отмяната и.
Обезпечителна мярка „спиране на строителство” по иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който ищецът претендира да бъде осъден ответникът да спре започнати строителни работи, по съществото си съставлява привременна мярка, даваща по-интензивна защита от обезпечението и позволяваща упражняването на едно право преди то да е съдебно потвърдено, поради което не е адекватна на обезпечителната нужда.
В обжалваното въззивно определение е прието, че исканата обезпечителна мярка „спиране на строителството” е подходяща, тъй като при завършено строителство на обекта, изпълнението на позитивно решение по иска с правно основание чл. 109 ЗС би могло да бъде затруднено.
Така формираният извод е неправилен. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да възстанови предишното положение в имота, т.е. положението му преди започване на строителството. Изпълнението на решението при евентуално уважаване на така предявения иск няма отношение към исканата обезпечителна мярка, съставляваща по съществото си привременна такава и позволяваща упражняване на права, преди да са установени със сила на пресъдено нещо.
Предвид изложеното, определението на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено и искането за допускане на обезпечение оставено без уважение, воден от което, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 991 от 07.05.2013 г. по ч.гр.д. № 1669/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 991 от 07.05.2013 г. по ч.гр.д. № 1669/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от М.„С. В. Г.”, [населено място] против К. Л. Т., в качеството и на едноличен търговец с фирма „К. Т. – КТ” иск с правно основание чл. 109 ЗС чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на строителните дейности в имот пл. № 015002 в местността „Зад манастира, [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за допускане на обезпечение от М. „С. В. Г.”, [населено място] по предявения от М.„С. В. Г.”, [населено място] против К. Л. Т., в качеството и на едноличен търговец с фирма „К. Т. – КТ” иск с правно основание чл. 109 ЗС чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на строителните дейности в имот пл. № 015002 в местността „Зад манастира, [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: