Р Е Ш Е Н И Е   №  551   гр.София,  23 декември  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети декември   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                         ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора   ЯВОР ГЕБОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 565/2009 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия З. П. Н. против решение № 147/15.07.2009 год. по въззивно нохд № 231/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, в която се поддържат доводи за процесуални нарушения при оценката на индивидуализиращите обстоятелства, довели до явна несправедливост на наказанието. Прави се искане за изменение и намаляване размера до половината на определения размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че жалбата следва да се остави без уважение поради неоснователност на доводите, а решението - в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите по чл.347 НПК и намира: Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 231/2009 год. признал подсъдимите Н. , К. и Б. за виновни в това, че на 21.12.2008 год. в гр. П. първите двама при условията на опасен рецидив/ в съучастие като извършители отнели чужди движими вещи /пари, вещи и документи/ на обща стойност 160,08 лева от владението на св. Х с намерение противозаконно да ги присвоят като употребили за това сила. На основание чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б. Б за подс. Куриев и К. и чл.198, ал.1 за подс. Борисов, вр.чл.20, ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК-за тримата подсъдими, ги осъдил – Н. и К. на по 4 години и 11 месеца лишаване от свобода, които наказания да изтърпят при първоначален „строг” режим и Б. на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален „общ” режим. По отношение на К. и Б. приложил и чл.25 вр.чл.23 НК за това и за наказания, наложени им с други влезли в сила присъди. Приложил чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 НК за времето на предварителното им задържане и решил въпросите за веществените доказателства и размера на дължимите разноски. Въззивното производство е образувано по повод жалбите на тримата подсъдими. Производството пред първоинстанционния съд е приключило по реда и при наличието на предпоставките по глава 27”Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция”. Подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Фактическите и правните съображения са изведени от събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал и след като съдът е направил извод, че има извършено престъпление от тримата подсъдими е постановил осъдителна присъда като им е наложил наказания при условията на чл.55 НК, изпълнявайки процесуалното си задължение по чл.373, ал.2 НПК. Размерът на наказанието за всеки един е определил след цялостна и задълбочена оценка на установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Въззивният съд по повод жалбите след като е мотивирал съгласието си с приетите за установени фактически положения е направил извод, че квалификацията на поведението на подсъдимите е законосъобразна, а размерът на наказанията е съответен на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което е справедлив. Мотивирал е решението си да приеме поддържаните доводи за явна несправедливост на наложените наказания, включително на подсъдимия Н, за неоснователни по начин и със съдържание, предписани в чл.339, ал.2 НПК. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че въззивният съд не е оценил всички доказателства според изискванията по чл.107, ал.3 НПК. Видно от съдържанието на въззивното решение съдът е изложил съображения, които и настоящият състав възприема,че оценката на доказателствата за индивидуализиращите обстоятелства – поведението на подсъдимия и изразеното съжаление за извършеното, младата възраст, семейното положение и недобрите характеристични данни, е обоснована и указва на завишена степен на обществена опасност както на личността, така и на конкретно извършеното. Този извод не е произволен, а е основан на действителния смисъл на доказателствения материал, в който се съдържат данни за обстоятелства от относимите за решаване на въпроса за отговорността. Отегчаващите обстоятелства са изброени изчерпателно, но не могат да бъдат подценени установените за броя на квалифициращите престъплението признаци, за високата степен на обществена опасност на този вид престъпления и тяхната динамика, за последиците и отрицателното въздействие върху пострадалата и останалите членове на обществото. Няма основание да се приеме, че не е отчетен размера на имуществото като смекчаващо обстоятелство, защото при този вид престъпления не може да има нито приоритетно значение, нито да бъде определено като обстоятелство със значение на изключително и да се отразява по съществен начин върху решението за отговорността. Не може да се определи като обстоятелство, оневиняващо подсъдимия или имащо значение на смекчаващо отговорността му, възприетия от него начин на живот чрез извършване на престъпления по социални или етнически съображения, с които се мотивира извършването и на настоящото престъпление. Това би означавало да се пренебрегне фактът, това е поредното-седмо, наказателно дело за извършено престъпление от общ характер, насочено срещу собствеността и след вече изтърпени наказания, включително лишаване от свобода при условията на местата за лишаване от свобода. Очевидно е нежеланието на Н. да промени както начина си на живот, така и поведението, което да бъде насочено към спазване правилата на обществото и законите в страната. Затова наказанието в размера, който въззивният съд е потвърдил по изложените съображения за неговото съответствие с извършеното и с целите по чл.36 НК, е справедливо и не може да бъде определено като репресивно или възмездно, определено спрямо лице с ниска социална и правна култура, което няма възможност /според защитника/ да се интегрира в обществото, в което живее. Предвид горното решението на въззивния съд не е постановено при касационното основание по чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК и следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147/15.07.2009 год. по въззивно нохд № 231/2009 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: