Ключови фрази
Обсебване в големи размери или представляващо опасен рецидив * съществени процесуални нарушения * липса на мотиви * отмяна на въззивна присъда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

гр. София, 20.09.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова
2. Галина Тонева

при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Долапчиев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 373 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата В. Б. Р. и на подсъдимия Р. Н. Р. против присъда № 286 от 24.11.2017 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 4945/2017 г.
В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В нея и допълнителните съображения се твърди, че направените изводи от съда са недоказани и необосновани, тъй като липсва от обективна и субективна страна състав на престъпление; че първоинстанционният съд неправилно е провел задочно производство в заключителната му част и по този начин е лишил подсъдимите от възможност да пледират по същество и от правото им на последна дума; че мотивите са неясни, незадълбочени и повърхностни, което е равнозначно на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК; че съдът е оценявал достоверността на показанията на св. М., св. Л. и св. С. според предварително възприета фактическа обстановка; че по делото не са установени начинът и авторството на деянието, за което е повдигнато обвинение; че наложеното наказание на всеки от подсъдимите е явно несправедливо поради неотчетените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславят приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Направени са последователно алтернативни искания - за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимите или връщане на делото за ново разглеждане, както за изменение на присъдата и намаляване по размер на наказанието лишаване от свобода.
В съдебно заседание защитникът (адв. Ч.) поддържа жалбата с пълния обем от доводи, изложени в нея.
Повереникът (адв. К.) на частния обвинител Е. И. Н. намира, че присъдата следва да бъде оставена в сила.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна. Счита, че Софийският градски съд не е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 305, ал. 3 НПК, постановил е присъда при неясна фактическа обстановка и въз основа на факти, които не са били инкриминирани с обвинителния акт, допуснал е противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата и не се е аргументирал по въпроса за общия умисъл на подсъдимите да извършат престъплението по повдигнатото обвинение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 286 от 24.11.2017 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 4045/2017 г. е отменена оправдателната присъда от 29.05.2017 г. на Софийския районен съд по н. о. х. д. № 19119/2015 г. и подсъдимите - В. Б. Р. и Р. Н. Р. са признати за виновни в това, на 22.12.2011 г. в [населено място], в съучастие като съизвършители противозаконно да са присвоили чужда движима вещ – лек автомобил, марка „Б.” с рег. № ****, собственост на [фирма] - Е. И. Н., на стойност от 99 500 лева, която владеели, като обсебването „надхвърля” големи размери, поради което и на основание чл. 206, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК на всеки от двамата подсъдими е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимите са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е основателна. Присъдата е постановена при наличието на съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, което е от категорията на абсолютните и негова единствена, безусловна последица е отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Софийският градски съд е постановил нова присъда, поради което е бил длъжен по силата на чл. 339, ал. 3 НПК стриктно да съблюдава разпоредбата на чл. 305 НПК, очертаваща изискванията към нейната структура и съдържание.
В конкретния случай е критикувал тезата на първоинстанционния съд за недоказаност на обвинението, че на 22.11.2011 г. двамата подсъдими противозаконно са се разпоредили с моторното превозно средство. Сам обаче не е изпълнил процесуалните си задължения да представи ясни, точни и изчерпателни съображения, от които да се разбере в какво счита, че се е изразило деянието, което е квалифицирал като обсебване.
Като цяло въззивният съд е направил обобщаващото заключение, че подсъдимите са осъществили фактическо разпореждане с вещта, която владеели.
На първо място се е обосновал с твърдението за укриване от подсъдимите на автомобила, аргументирайки се с взаимно противоречивите и неясни съображения, че с подадена молба в СДВР първоначално те „се опитали да установят” кражба на автомобила, макар да отразили пред полицията за предоставянето на вещта от подсъдимия Р. преди коледните празници за ползване на св. С.. При преценката за достоверност на показанията на св. С. относно посочените фактически обстоятелства, залегнали в молбата пред полицията, Софийският градски съд е застъпил двусмислена позиция. В мотивите е изтъкнал, че кредитира показанията му да е ползвал два дни автомобила, който на 22.12.2011 г. е върнал, заедно с документите и ключовете на подсъдимата Р., но „по делото липсват каквито и да било други доказателства, че това е станало” (л. 5 от мотивите). Паралелно е вмъкнал във фактическото си изложение заявеното от свидетеля в показанията му от досъдебното производство (л. 4), очевидно пропускайки да ги обсъди в тяхната цялост и да съобрази всички възпроизведени обстоятелства, в т. ч. връщане на автомобила със закъснение, за което св. С. не успял да уведоми подсъдимите.
Така представените мотиви не са в състояние да убедят, че съдът е обсъдил внимателно и задълбочено всички доказателствени материали, анализирал е и оценявал писмените доказателства в съчетание с гласните доказателствени източници съобразно тяхната логическа зависимост, използвал е показанията в тази част на св. М. поради производния им характер при проверката за достоверност на показанията на св. С.. Не се установява да е положил каквито и да било процесуални усилия за събиране на информация за осъществени пътувания в този период в Република Сърбия на подсъдимия Р. и на св. С. с оглед обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Софийският градски съд е обосновал извършено обсебване и защото след като на 23.01.2012 г. подсъдимите били уведомили полицейските органи, че автомобилът им е върнат, те нито се издължили за неплатените две вноски (за м. ноември и м. декември 2011 г.), нито върнали моторното превозно средство на неговия собственик.
От една страна, изрично е приел за фактически установено, че подсъдимите са владеели автомобила на законно основание - надлежно издаденото пълномощно от св. Н. със задължение да го върнат в срок до 31.07.2012 г. От друга страна, съображения защо счита, че при неплащане на съответните две вноски, за подсъдимите автоматично е възникнало задължението да върнат автомобила на неговия собственик, поради което са го държали без правно основание, в мотивите на присъдата няма. Изпълнителното деяние на престъплението обсебване по чл. 206 НК може да се изрази и в отказ на дееца да върне вещта. Фактически действия, чрез които подсъдимите да са осъществили такъв отказ Софийският градски съд не е изложил.
На второ място, според въззивния съд по делото може да се приеме за възможен и друг вариант, при който да е потекла фактологията на събитието, версия, която подсъдимите били отстоявали в своя защита - престъплението обсебване да се е изразило във фактическо разпореждане от подсъдимите с вещта в полза на друго лице – на св. М., предоставяйки му ключовете, документите и владението на автомобила (л. 7 от мотивите). Успоредно обаче е оценил като недостоверни показанията на св. Л. в този аспект, тъй като противоречали на показанията на св. М..
В крайна сметка напълно неясно остава какви са съществените фактически обстоятелства, които Софийският градски съд е счел по делото за несъмнено установени и на кои оценени като достоверни доказателства се е основавал, за да достигне до извод за извършено престъпление по чл. 206 НК в обективно отношение. По същата линия липсват надлежни мотиви и разграничение в какви точно действия съдът намира, че се е изразило участието на подсъдимия Р. и на подсъдимата Р. в задружната им престъпна дейност. Вместо това е използвал обобщения и се е задоволил само да маркира, че всеки от двамата подсъдими е осъществил състава на престъплението обсебване като извършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК, защото двамата като съпрузи били упълномощени да ползват автомобила с уговорката за изкупуване. От мотивите не личи съдът обстойно да се е занимал с умисъла на съучастниците. Отново е боравил с общи фрази, пропускайки да ги запълни с необходимото конкретно съдържание.
Недостатъчните, неясните и противоречиви мотиви по въпроси с решаващо значение за отговорността на подсъдимите е равнозначно на липса на мотиви и представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Единственият процесуален механизъм за неговото отстраняване е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Това прави излишно да се изтъкват съображения във връзка с останалите доводи на защитника, поначало за необоснованост, която не е касационно основание за отмяна на съдебния акт, който се обжалва. Те трябва да бъдат внимателно обсъдени при новото разглеждане на делото от друг състав на Софийския градски съд. Отделно следва да се отбележи неоснователният довод на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, доколкото с постановяване на оправдателна присъда подсъдимите получават в максимална степен защита на своите права и законни интереси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда № 286 от 24.11.2017 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 4945/2017 г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд от съдебно заседание.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: