5 Р Е Ш Е Н И Е № 207 гр. София, 28 декември 2017 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря..........Мира Недева............и в присъствието на прокурора.......................................Антони ЛАКОВ..........................изслуша докладваното от съдията Топузова дело № 682 по описа за 2017г. Производството е образувано по касационна жалба от адв. К. Б. – повереник на частния тъжител Ергюл Ергюлов Т. срещу решение № 2281 от 24.04.2017г., постановено по внчхд № 197/16г. на окръжен съд гр. Благоевград. В жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изтъква се, че законът е приложен неправилно от въззивната инстанция, тъй като завършилото с окончателен акт административно производство срещу подсъдимия А. не е с характер на наказателно такова. Допуснатото в този смисъл нарушение на закона довело и до нарушаване правата на частния тъжител. Твърди се също за неправилно прекратяване на производството по гражданския иск, по който съдът следвало да се произнесе, независимо от прекратяването на наказателното производство. Настоява се за отмяна на постановеното въззивно решение. Частният тъжител Т. и повереникът му адв. Б. не се явяват в съдебното заседание на касационния съд. В представено писмено становище заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна и предлага решението на окръжния съд гр. Благоевград да се остави в сила. Защитникът на подсъдимия А. – адв. С. И. също намира жалбата за неоснователна. В писмено становище поддържа, че административно наказателното производство, водено срещу подсъдимия е с характер на наказателно. Като аргумент за това посочва, че производствата по УБДХ попадат под обхвата на понятието наказателно производство по смисъла на чл.4, § 1 от протокол № 7 към ЕКПЧ, а нормата по чл.2, ал.4 от Наредбата на [община] е идентична с текста на чл.1, ал.2 от УБДХ. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 656 от 24.02.2016г., постановена по нчхд № 465/14 г., районен съд гр. Гоце Делчев е признал подсъдимия А. М. А. за виновен в това, че на 22.06.2014г. около 16 ч., в [населено място], общ. С., нанесъл на Е.Е. Т. лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в оток, болка и кръвонасядане в областта на дясната тазобедрена става, хематом в същата област с размери 4/8 см., която телесна повреда е в резултат на нанесен от А. М. А. удар с камък в областта на дясната тазобедрена става на тъжителя, поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК и чл.78а от НК подсъдимият e освободен от наказателна отговорност и му e наложено административно наказание „глоба” в размер на 1200лв. Със същата присъда подсъдимият А. М. А. e осъден да заплати на Е. Е. Т. сумата от 800лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като гражданският иск e отхвърлен до пълния му предявен размер като неоснователен. Предявеният иск за причинени имуществени вреди в размер на 50 лв. e отхвърлен изцяло като неоснователен. В тежест на подсъдимия e възложено заплащането на направените разноски и ДТ върху уважения граждански иск. Така постановената присъда e обжалвана от процесуалните представители на тъжителя и подсъдимия. С решение № 2281 от 24.04.2017г., постановено по внчхд № 197/16г. на окръжен съд [гр. Благоевград, въззивният съд : - отменил изцяло постановената първоинстанционна присъда и прекратил воденото срещу подсъдимия А. М. А. наказателно производство от частен характер; - прекратил производството по предявените граждански искове за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 2000лв. и имуществени вреди в размер на 50лв., ведно със законната лихва, считано от 22.06.2014г. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните, намери следното: Жалбата на частния тъжител е подадена срещу акт, с който се прекратява наказателното производство и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие е установено, че е съставен акт за установяване на административно нарушение на обществения ред по чл.2, ал.4 от Наредба № 1 на ОбС С. срещу А. М. А. и е издадено наказателно постановление № 4 от 20.07.2014г. от кмета на [населено място], с което на А. е наложена глоба от 20 лв. Нарушителят е санкциониран за това, че на 22.06.2014г. в [населено място] предизвикал скандал с Е. Е. Т., като хвърлил камък и ударил последния в областта на таза. Наложеното административно наказание е окончателно, тъй като подадената срещу наказателното постановление жалба е приета за просрочена от районния съд в гр. Гоце Делчев, който с определение от 20.12.2016г. прекратил производството по нахд № 712/16г. Нчхд № 465/2014г. по описа на РС гр. Гоце Делчев е образувано на 12.09.2014г. по подадена тъжба от Е. Т. срещу А. А.. От съдържанието на тъжбата е видно, че е инкриминирано нанасянето на 22.06.2014г. на лека телесна повреда с хвърлянето от А. на камък, който попаднал в областта на таза на Т.. Последователността в развитието на двете производства потвърждава законосъобразната констатация на Благоевградския окръжен съд, че наказателното производство от частен характер, водено срещу подсъдимия А. за престъпление по чл.130, ал.1 от НК се явява второ по ред, проведено след окончателно приключване с влязъл в сила акт на административно наказателно производство с наказателен характер срещу същото лице за същото деяние. Обстоятелството, че предмет и на двете производства са идентични факти, е вън от съмнение и не се оспорва в жалбата. Възражението на касатора, че приключилото административно производство срещу подсъдимия не е с характер на наказателно, не може да бъде възприето. Преценката на естеството на нарушението е извършена от окръжния съд в съответствие с дадените указания в ТР № 3 по т.д. № 3 от 2015г. на ОСНК на ВКС. В решението на въззивния съд е акцентирано върху характерна за наказателното обвинение черта, а именно неограничения кръг от адресати на съответната норма, като е съобразена трайната практика в същия смисъл на ЕСПЧ по делата Lauko v. Slovakia, Jussila v. Finland, Zolotukhin v. Russia, Ц. Ц. срещу България (2) и др. Изложените на л.7 от въззивното решение допълнителни аргументи в подкрепа на извода за наказателен характер на административното производство - че целта на наложеното по административен ред наказание е наказване и възпиране (характерно и за наказателната санкция); санкционирането на извършителя с наказание глоба, което наказание е предвидено в системата на наказанията по НК, се споделят и от касационния съд. В тази насока не могат да бъдат възприети доводите в жалбата, че по настоящото дело съдът следвало да прецени критериите „Енгел” кумулативно. Както в практиката на ЕСПЧ, така и в ТР № 3/2015г. на ОСНК на ВКС е трайно застъпено становището, че за приложимостта на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ и на чл.4 от Протокол № 7 е достатъчно и само един от разглежданите признаци да отговаря на характеристиките на наказателното обвинение. Вторият и третият критерий се разглеждат алтернативно, но могат да бъдат преценени и кумулативно, ако анализът им поотделно не е достатъчен за убедително заключение. В конкретния случай преценката на втория критерий е била достатъчна за въззивния съд да приеме, че проведеното по административен ред производство е с наказателен характер, поради което не е била необходима преценка на характера на производството в светлината на третия критерий „Е.”. Приключилото първо по ред административно наказателно производство с наказателен характер по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ, представлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК. С прекратяването на второто по ред наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, въззивният съд е приложил правилно закона. Основанието за прекратяване е съобразено от окръжния съд с дадените указания в ТР № 3 от 2015г. на ОСНК на ВКС, предвид обстоятелството, че въззивното решение е постановено преди изменението на НПК (ДВ, бр. 63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г.). Със създаването на т. 8а в чл.24, ал.1 от НПК дадените в цитираното тълкувателно решение предписания за предотвратяване дублирането на производства с наказателен характер срещу същото лице за същото деяние са и законодателно уредени. Неоснователни на следващо място са доводите в жалбата, че независимо от прекратяването на наказателното производство, съдът е следвало да разгледа по същество гражданската претенция. Нормата на чл.307 от НПК задължава решаващия съд да се произнесе по предявения граждански иск когато признае подсъдимия за невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност. В ТР № 1 от 04.02.2013г. по т.д. № 2 от 2012г. на ОСНК на ВКС също са дадени указания за произнасяне от първата или въззивната инстанция по предявения граждански иск, ако настъпи някое от основанията по чл.79, ал.1 от НК. Всички посочени в цитираната норма хипотези касаят възникнали в хода на съдебното производство основания за погасяване на наказателното преследване. За разлика от тях, при дублирането на наказателно производство и административно производство с наказателен характер, развитието на второто по ред от тях срещу същото лице за същите факти е недопустимо. Правилото ne bis in idem забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Ето защо предявеният граждански иск по недопустимо наказателно производство не може да бъде разгледан и да бъде постановено решение по същество. Както правилно е отбелязано в мотивите на въззивното решение, пострадалият има възможност да защити правата си по граждански ред или да ги реализира след отмяна на наказателното постановление и възобновяване на наказателното производство. По направеното искане за присъждане на разноски касационната инстанция намери, че следва да се произнесе първоинстанционният съд по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, доколкото в правомощията му е да установи по несъмнен начин извършването и отчитането на посочените като заплатени разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК и Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2281 от 24.04.2017г., постановено по внчхд № 197/16г. на окръжен съд гр. Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.