Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 72    София,  11 май  2008 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. пети февруари .......... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев ....................   ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Явор Гебов ........................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ......................................... КНОХД № .. 19 .. / 09 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производство е образувано по жалби на подсъдимите Й. Ч. и И. И. от гр. Б. срещу решение № 432/08 год. от 03.11.08 год., постановено по ВНОХД № 623/08 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 556/11.04.08 год. по НОХД № 503/07 год. по описа на Окръжен съд – гр. В.. И двете жалби са с касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 5 НПК - явна несправедливост на наложеното им наказание. С цитираната присъда, постановена по реда на гл. ХХVІІ НПК, двамата подсъдими са признати за виновни в това, че на 28.10.01 год. в с. А., обл. Враца, са отвлекли и противозаконно са лишили от свобода И. Г. на 16 год., поради което и на осн. чл. 142, ал.2, т. 3, вр. ал. 1 /редакция ВД бр. 50/95 год./, вр. 55, ал.1, т. 1 НК са осъдени на по една година лишаване от свобода. Двамата са признати за виновни и в това, че на същата дата в с. Т., обл. Враца са се съвкупили с И. Г. на 16 години, като са я принудили към това със сила, поради което и на осн. чл. 152, ал.3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК са осъдени на по две години лишаване от свобода. След съответно групиране на осн. чл. 25, ал.1, вр. 23, ал.1 НК на посочените наказания и наказанието по НОХД № 319/05 год. на РС – гр. Б. на Ч. е наложено общо наказание от три години лишавате от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим с приспадане на изтърпяното на осн. чл. 25, ал.2 НК. По същите правила за групиране на наказанията на И. е определено общо такова от две години лишаване от свобода по обсъжданата присъда и присъдите по НОХД № 174/05 год. и НОХД № 199/05 год. по описа на РС – гр. Б., изпълнението на което е отложено за срок от пет години на осн. чл. 66, ал.1 НК. С присъдата съдът се е произнесъл по гражданския иск и разноските по делото. С решението си въззивната инстанция е отменила приложението на чл. 66, ал.1 НК по отношение на И. Потвърдила е присъдата в останалата й част. И с двете жалби се акцентира на целите на наказанието по чл. 36 НК и възможността да се постигнат с приложение на института на условното осъждане. Изтъкват се доводи във връзка с: младата възраст на подсъдимите, процесуалното и извънпроцесуално поведение, трудовата им ангажираност и семейно положение, продължителността на наказателното производство. Иска се, да се измени решението, като се отложи изпълнението на наложените им наказания лишаване от свобода на осн. чл. 354, ал.1, т. 3, вр. ал.2, т.3 НПК. Подсъдимите и техните защитници не се явяват в съдебното заседание пред ВКС редовна призовани. Не са постъпили и писмени допълнения към жалбите. Такова е и процесуалното поведение и на гражданската ищца И. Г. и нейния п. Соколарски. Прокурорът пледира в подкрепа на справедливостта на наказанията и моли решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид материалите по делото, сочените в жалбите доводи, становището на представителя на ВКП и съобрази закона, намира жалбите за НЕОСНОВАТЕЛНИ. Съгласно приетите и доказани фактически обстоятелства съдебните инстанции са приложили правилно закона, като при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила от рода на визираните по чл. 348, ал. 3 НПК. С оглед осъществените от подсъдимите две престъпления при условията на реална съвкупност, извършеното групиране на наказанията по настоящото дело и НОХД № 319/05 год. на РС – гр. Б. по отношение на Ч. за извършено престъпление по 339, ал.2, вр. ал.1 НК и по НОХД № 174/05 год. и № 199/05 год. на РС – Бяла Слатина по отношение на И. за извършени престъпления по чл. 339, ал.1 НК и по чл. 195, ал.1, т. 3 и 4 НК, проявената бруталност при отвличането на жертвата, противозаконното й лишаване от свобода и последващото й изнасилване от двамата с тежки психически последици за Г. , Софийският апелативен съд е взел законосъобразното решение, че и двамата са с изградени престъпни навици и целите на наказанието по чл. 36 НК не биха се постигнали при условно осъждане. От друга с. младата им възраст, трудовата ангажираност и семейно положение са отчетени при индивидуализацията на наказанията, а продължителността на процеса не оказва влияние с оглед момента на групиране на наказанията. Процесуалното им поведение е изиграло ролята на законова предпоставка за приложението на чл. 55 НК. При тези съображения отказът да се приложи условното осъждане не е довел да явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал.5, т.2 НПК. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 432/08 от 03.11.08 год., постановено по ВНОХД № 623/08 год. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................