Р Е Ш Е Н И Е № 229 София, 30.11.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1755 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Е. срещу решение №1665 от 18.11.2014г. по в.гр.д.№2220/14г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която допуснатото до делба дворно място е изнесено на публична продан отделно от сградата в него, която на основание чл.288, ал.3 ГПК /отм./ е възложена в дял на жалбоподателката. Поддържа се, че в същото дворно място има още една съсобствена сграда, която не е предмет на делбата и при това положение, след едно евентуално възлагане на земята, тя ще придобие характер на обща част, тъй като върху нея ще възникне хоризонтална етажна собственост. За държавата, която е съсобственик само на дворното място, може да се отдели самостоятелен дял от него и по този начин ще се избегне публичната му продан. Ответниците в производството П. Г. П., Т. С. П., Т. Д. Е., С. Г. С., К. Х. К., Н. Х. К., Х. К. Х. и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, не вземат становище по жалбата. С определение №437 от 10.07.2015г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за допустимостта на делбата на дворно място, представляващо обща част по смисъла на чл.38 ЗС и значението на този въпрос при втората фаза на делбата. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно чл.38, ал.1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, земята представлява обща част на всички собственици, а съгласно чл.38, ал.3 ЗС, общите части не се делят. Текстът на чл.38, ал.1 ЗС има предвид вертикална етажна собственост – т.е. сграда с няколко самостоятелни обекта, които имат различни собственици. В съдебната практика правилата на чл.38, ал.1 и ал.3 ЗС се прилагат и за т.нар. „хоризонтална етажна собственост”, при която в съсобствено дворно място има две или повече сгради с различни собственици. Приема се, че в тези случаи дворното място също представлява обща част и не подлежи на делба. В този смисъл са ППВС №4/1964г.; ППВС № 2/1982г.; решение №393 от 24.04.2009г. по гр.д.№921/2008г. на ВКС, І ГО; решение №192 от 26.09.2014г. по гр.д.№409/2012г. на ВКС, ІІ ГО и др. Изключение от този принцип е случаят, при който самото дворно място е делимо според строителните правила и норми, като за всяка от сградите може да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот – решение №504 от 24.09.1996г. по гр.д.№376/1996г. та ВС, І ГО и др. Въпросът за допустимостта на делбата на дворното място, когато то е обща част, се поставя най-често в първата фаза на делбата. В отделни случаи обаче този въпрос може да възникне и във втората фаза. Така например в посоченото от жалбоподателката решение №145/11.07.13г. по гр.д.№1986/13г. на ВКС, ІІ ГО се приема, че когато обособяването на етажната собственост ще се реализира във втората фаза на делбата, в резултат на прилагането на различни способи /възлагане, изнасяне на публична продан, разпределение/, то принципът, че дворното място трябва да остане обща част като принадлежност на всеки един от самостоятелните обекти, следва също да бъде съблюдаван. След тези разсъждения съставът на ВКС е отменил въззивното решение, с което една от сградите е била възложена по реда на чл.288, ал.3 ГПК /отм./ на един от съделителите, а другата сграда и цялото дворно място са били изнесени на публична продан и вместо това е постановил друго решение, с което е запазил способите за извършване на делбата по отношение на сградите, но дворното място е изключил от делбата, приемайки че то е обща част и съответно – прилежаща площ съм всяка една от сградите в него. Посоченото решение е постановено в производство по чл.290 ГПК и представлява задължителна практика, която следва да намери приложение и по настоящото дело, при отчитане на неговите специфики. Обжалваното въззивно решение не е съобразено с тази практика и затова следва да бъде отменено, като спорът се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция. По съществото на касационната жалба: С влязло в сила решение по гр.д.№3014/2000г. на Варненския районен съд е допусната делба на едноетажна жилищна сграда и на мястото, в което е построена сградата – УПИ ІІІ-1023 от кв.91 по плана на [населено място], между съсобственици и при квоти както следва: за жилищната сграда: 7/36 ид.части за С. Г. С. и К. Г. Х. и 11/36 ид.части за П. Г. П. и Д. Г. Е.; за дворното място: 11/36 в СИО за П. Г. П. и Т. С. П.; 11/36 в СИО за Д. Г. Е. и Т. Д. Е. и 14/36 ид.части за държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. С обжалваното в настоящото производство решение №1665 от 18.11.2014г. по в.гр.д.№2220/14г. на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на решение №2610/19.05.14г. по гр.д.№3014/2000г. на Варненския районен съд, допуснатата до делба сграда е поставена в дял на Д. Г. Е. на основание чл.288, ал.3 ГПК /отм./, а дворното място е изнесено на публична продан. Въззивният съд е приел, че жилищната сграда има наследствен характер и единствено съделителката Д. Е. е направила възлагателна претенция по чл.288, ал.3 ГПК /отм./, която е основателна. За дворното място е прието, че е делимо на два дяла. Тъй като съделителите са три групи, делбата не може да бъде извършена чрез жребий по чл.291 или разпределение по чл.292 ГПК /отм./, поради което делбата следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан. Възражението на Д. Е., че мястото има характер на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и не може да се дели, е прието за несвоевременно, тъй като с влязлото в сила решение по първата фаза делбата му е допусната. Настоящият състав приема, че в частта, с която дворното място е изнесено на публична продан, въззивното решение е неправилно. Процесното дворно място е съсобствено между три групи съделители: съпрузите за П. П. и Т. П.; съпрузите Д. Е. и Т. Е. и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Мястото е реално поделяемо в два дяла, съгласно приетото по делото заключение на вещо лице. Нещо повече – по инициатива на съделителите Д. и Т. Е. е изработен ПУП за регулация и застрояване, който е одобрен с влязлата в сила заповед № РД 07-00-77 от 25.02.2014г. на кмета на [община]. С тази заповед процесният УПИ ІІІ-1023 е разделен на две части – УПИ ХІV-340 с площ от 889 кв.м., в който се намира допуснатата до делба сграда, възложена на Д. Г. Е. и УПИ ХV-340 с площ от 566 кв.м., който е свободен от застрояване. С две заявления от 27.03.2014г., намиращи се на стр.442 и 443 по гр.д.№3014/2000г. на Варненския районен съд, съделителите Т. Д. Е., П. Г. П. и Т. С. П. са заявили съгласие за възлагане на процесната сграда и дворно място на Д. Г. Е., а при условие на евентуалност – мястото да им бъде поставено в общ дял с Д. Е.. Установено е също, че в УПИ ХІV-340 попадат две други наследствени сгради на Д. Е. и П. П., които не са предмет на делбата. При тези данни делбата на дворното място следва да се извърши чрез разпределение по реда на чл.292 ГПК /отм./, сега чл.353 ГПК. В дял на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, следва да се постави УПИ ХV-340 с площ от 566 кв.м., а в общ дял на за П. П., Т. П., Д. Е. и Т. Е. да се постави УПИ ХІV-340 с площ от 889 кв.м. В този поземлен имот, след решението за възлагане на процесната сграда на Д. Е., се създава хоризонтална етажна собственост, при което земята придобива статут на обща част и прилежаща площ към отделните сгради. Пазарната оценка на УПИ ХІV-340 е 28 000лв., а пазарната оценка на ХV-340 – 25 460лв., съгласно заключението на вещото лице. Общата стойност на двата имота е 53 460 лв., от които държавата има 14/36 части или 20 790лв. Реалният дял, който държавата получава при делбата, е на стойност 25 460лв., следователно тя следва да бъде осъдена да заплати за уравнение на дяловете на другите съделители разликата в размер на 4670лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1665 от 18.11.2014г. по в.гр.д.№2220/14г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част, с която е потвърдено решение №2610/19.05.14г. по гр.д.№3014/2000г. на Варненския районен съд, с което е изнесено на публична продан дворно място с площ от 1400 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ-123 от кв.91 по плана на [населено място], с идентификатор 07598.304.340 по КК и КР на [населено място], разделено на два урегулирани поземлени имота със заповед №РД/07-00-77 от 25.02.2014г. на кмета на [община] – УПИ ХІV-340 с площ от 889 кв.м. и УПИ ХV-340 с площ от 566 кв.м. и е присъдена държавна такса за извършване на делбата на дворното място и вместо него постановява: ВЪЗЛАГА на основание чл.353 ГПК на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 556 кв.м., съставляващо УПИ ХV-340 по ПУП-ПРЗ на [населено място], одобрен със заповед №120/08.08.1990г. и изменен със заповед №РД/07-00-77 от 25.02.2014г., при съседи: [улица], УПИ ІV-1024, УПИ VІІІ-1083 и УПИ ХІV-340. ВЪЗЛАГА в общ дял на основание чл.353 ГПК на Д. Г. Е. и Т. Д. Е., двамата от [населено място], [улица]; на П. Г. П. и Т. С. П., двамата от [населено място], [улица], следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 889 кв.м., съставляващо УПИ ХІV-340 по ПУП-ПРЗ на [населено място], одобрен със заповед №120/08.08.90г. и изменен със заповед №РД/07-00-77 от 25.02.14г., при съседи: [улица], УПИ ХV-340, УПИ ІХ-1018 и УПИ ІІ-1022. ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на Д. Г. Е. и Т. Д. Е., двамата от [населено място], [улица]; на П. Г. П. и Т. С. П., двамата от [населено място], [улица], сумата 4670лв. /четири хиляди шестстотин и седемдесет лева/ за уравнение на дяловете, заедно със законната лихва от влизане в сила на настоящото решение. ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху стойността на дела и в размер на 831,60лв. ОСЪЖДА Д. Г. Е. и Т. Д. Е., двамата от [населено място], [улица], да заплатят на ВКС държавна такса върху стойността на дела им в размер на 653,40лв. ОСЪЖДА П. Г. П. и Т. С. П., двамата от [населено място], [улица], да заплатят на ВКС държавна такса върху стойността на дела им в размер на 653,40лв. Указва на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на Д. Е., Т. Е., П. П. и Т. П. да предприемат действия по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] съобразно настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: