8 Р Е Ш Е Н И Е № 68 гр. София, 15.07. 2014 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: Е. ТОМОВ Д. ДРАГНЕВ при участието на секретаря Р. И. . изслуша докладваното от съдията Е.Т. гр.д № 5985/2013г Производството е по реда на чл. 290 ГПК. На разглеждане е касационна жалба на К. К. К. от [населено място] срещу решение №61 от 17.04.2013г по гр.дело № 116/2013г. на Варненски апелативен съд с което е потвърдено решение №2554 от 15.12.2012г по гр.д.2550/2010г на Варненски окръжен съд. Исковете на настоящия касатор по чл. 49 ЗЗД са предявени за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди срещу Министерство на правосъдието ,за действия на държавен съдебен изпълнител , причинил вреди като въвел ищеца - купувач от публична продан не в имота по възлагателното постановление , а в друг имот чужда собственост На първа инстанция искът е бил отхвърлен като неоснователен, а от въззивния съд е приет за основателен , но погасен по давност въз основа на възражение , направено в процеса от третото лице помагач М. К. Пашова . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.Възражение за погасяване на претенцията по давност съдът не е следвало да възприема, възражението не е направено от ответника в процесуалния срок и не може да го облагодетелства . К. оспорва и възприетия от съда начален момент за давността .Погасителната давност при непозволено увреждане започва да тече от по-късния момент на проявлението на вредите и откриването на дееца. Вредите са се проявили в резултат на приключилия с негативен за касатора резултат спор със собственика на имота , в който е бил въведен и ангажираната му отговорност да заплаща обезщетение за периода ,през който го е задължал. Спорът за собственост е преюдициален за законосъобразността на въвода и поради това до приключването на делото по този спор давност не тече . Претендират се разноски ,съображения са развитии в жалбата . Ответникът в касационното производство Министерство на правосъдието оспорва жалбата като неоснователна. Направеното от трето лице помагач възражение за погасителна давност има действие съгласно чл. 221 ал.1 ГПК. Изтъква се ТР №109 от 16.04.1985г ОСГК на ВС осносто процесуалното положение на третото лице помагач и кръга процесуални действия , които помагачът може да извърши в подпомагане на страната , която го е привлекла. П. страна е участник в процеса от момента на нейното конституиране. Тя е субект на допълнително акцесорно правоотношение и може от свое име да направи възражението , дори ако подпомаганата страна не го е заявила в отговора на исковата молба.По отношение началния момент на погасителната давност възприетото по въззивното решение е правилно, но искът е неоснователен.Имуществените вреди не са в пряка причинна връзка , те се дължат на пасивното поведение на увредения. Неоснователно се претедират и неимуществени вреди Съображения са развити в присмена защита , претедират се разноски . В отговор третото лице – помагач на ответника М. К. Пашова , извършила процесния въвод като държавен съдебен изпълнител, също оспорва касационната жалба. Като помагач е имала право да направи възражението вместо бездействащата подпомагана страна . В материален аспект фактът на изтеклата погасителна давност лежи в правната сфера на подпомаганата страна .С възражението се погасява процесуалното право на иск, а не самото вземане. Наред с това претендираните вреди не са преки , не са и причинени от съдия-изпълнителя , липсва елемента противоправност.Не е налице и нейно виновно поведение. В исковата молба е било изрично посочено за кое увреждащо действие се търси отговорност , това е въвод в имота , състоял се на 25.06.2003г и искът е погасен по давност , започнала да тече от този момент. Възражението е надлежно въведено и съответно произнесено от въззивния съд , съгласно разпоредбата на чл. 221 ГПК. С определение №1262 от 17.12.2013г по гр.д №5985/2013г настоящият състав на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК по въпроса за надлежното въвеждане на възражението за погасителна давност в процеса с оглед института на процесуалните преклузии след срока за отговор по чл. 131 ГПК по материалните възражения на ответника , когато този ответник не е направил възражението за погасяване на иска по давност с отговора на исковата молба и същото е направено от трето лице помагач след дадения на ответника срок за отговор ,те подпомагащият изтъкне погасителната давност като основание за отхвърляне на иска срещу ответника . Върховен касационен съд е приел да даде отговор и на въпроса поради стълкновението ,породено от правното положение на третото лице помагач в правата съгласно чл. 221 ГПК и принципа , изведен от изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК. По въпроса ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о намира следното : Допуска се обсъждане на ненадлежно въведено в процеса възражение за погасяване на иска по давност , ако ответникът не е направил същото в срока за отговор и този принцип не търпи изключение в случай , че след конституиране на трето лице помагач по искане на този ответник , подпомагащата страна изтъкне погасителната давност като основание за отхвърляне на иска срещу ответника. Разрешението в чл.216 ал.2 ГПК относно кръга действия , ползващи страна която не ги е извършила , касае единствено необходимите другари и е различно по обем от съдържащото се в чл. 221 ГПК процесуално разрешение спрямо третото лице . П. страна е участник в процеса от момента на нейното конституиране, в резултат на което ще настъпи обвързване на третото лице с мотивите на решението в отношенията му със страната, която го е привлякла . Поради това законът дава право на привлеченото трето лице да извършва всички процесуални действия в защита на страната, на която помага , с изключение на действията , представляващи разпореждане с предмета на спора , към което изключение при действащата уредба на чл. чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК следва да се прибавят и действия, представляващи предявяване на преклудирани за ответника възражения . Погасителната давност спрямо предявено с иска парично вземане се заявява по реда на възраженията .На подмопагаща ответника страна не може да се даде възможност да го упражни , щом за самия ответник не съществува възможност да въведе възражението в отношенията си с ищцовата страна . Обратното разрешение би довело до една неравнопоставена привилегия за този ответник , посредством подпомагане в процеса от трето лице за него да се преодолеят стрикно разписани правни последици ,свързани с бездействието му , а подобен резултат ще е в разрез с целта на института по чл. 218 и сл. ГПК . Причината законът да допусне участие на трето лице като помагач на една от страните , не е нуждата от подпомагане на нейната защита. В тази връзка и ако подпомагащата страна се окаже обвързана с мотивите по осъдително за ответната страна решение по иск , който е бил погасен по давност , по- широко тълкуване следва да намерят и изключенията по чл.223 ал.2 ГПК, ограничаващи възможността на третото лице помагач да оспорва установеното в обвързващите го мотиви по решение , при постановяването на което е участвал. Касационната жалба е основателна , макар и не по всички изложени в нея съображения и оплаквания . Основателно е оплакването за обсъждането на възражение за погасителна давност , направено от трето лице помагач спрямо търсената от ответника гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД , при положение че същото не е било своевременно въведено от ответника с отговора на исковата молба. По основанието на иска за обезщетение на имуществените вреди в случая правилно въззивният съд е съобразил предпоставките на чл. 49 ЗЗД по отношение на ответното министерство за незаконни действия на държавен съдебен изпълнител ,който при изпълнение на възложената му работа и въз основа на влязло в сила на 16.06.2003г постановление за възлагане по изп.д. № 14021/2002г на СИС В. 8 състав въвежда като купувач ищеца К. К. не в придобития от него апартамент № 19 в сградата на @@10@ [населено място] с посочените в постановлението граници , а го въвежда във владение на друг и съседен имот , апартамент №20 в същата сграда .П. на това действие, изяснено от въззивния съд като погрешно осъществяване на въвод в чужд имот от ДСИ на 20.05.2003г , не изключва обективната отговорност на ответника към увредения поради това , че държавният съдебен изпълнител е бил подведен от погрешната идентификация , дадена по заключение на вещо лице, което е назначил. Заключение на вещо лице в явно несъответствие с възлагателното постановление не е освободило ДСИ от задължението, произтичащо от общия принцип на чл. 157 ал.3 ГПК (отм). При изясняване на фактическия състав на търсената отговорност , която включва и елементите на деликт , водещо се съобразява връзката между материална и процесуална законосъобразност при служебния обем действия на съдебния изпълнител. Съдебното изпълнение е регламентирано като подчинена на процесуални правила дейност и процесуалното естество на регламентацията не противостои ,а обема и изразява материалноправната законосъобразност на самата дейност , що се отнася до основанията или последиците от предприети или не действия на съдебен изпълнител в израз на правомощията му Поради това правилно е прието ,че в конкретния случай не следва да бъде изключена нито противоправността , нито вината на ДСИ при въвода ,а възраженията на ответника и третото лице в тази насока са неоснователни . В частта за имуществените вреди въззивният съд е направил общ извод , че именно противоправния въвод е станал причина за последващи съдебни дела срещу ищеца по ревандикиране на имота. Последният е бил осъден с решение по гр.д689/2004г на В., оставено в сила с решение от 10.05.2007г по гр.д № 1416/2006г на В. да предаде владението на действителния собственик, като с решение от 02.02.2009г по гр.д № 7562/2008г е ангажирана и отговорността му да заплати обезщетение за ползването , от което собственикът е бил лишен за периода 01.07.2003г , до изваждането му от имота на 10.10.2007г., по изп. д. №20108080400046/07 на ЧСИ. Предмет на претенцията за обезщетение в частта за имуществените вреди са били разноските по водените дела с различен предмет , което е налагало съответното обсъждане на причината за извършването им във връзка с доказателствата, съдържащи се в тези дела. П. са платени разноски за защита и присъдени в тежест разноски , включително дължими такси и разноски по изпълнителни дела , както и установените по съдебен ред задължения спрямо собственика по присъденото обезщетение Претенциите са подлежали на разделно обсъждане и преценка както по основание , така и по размер , тъй като се касае за обективно съединени искове . И двете инстанции по същество не е извършили това , тъй като са отхвърлили тези исковете по други , различни съображения. Възприетото от въззивния съд , че има вредоносен резултат , който се обема от пряката причинна връзка ,може да е принципно правилна изходна позиция ,но не е достатъчно за да се приеме исковата претенция за разгледана по същество. Касае се за обективно съединени искове и не са обсъдени евентуалните правни доводи ,че ищецът е могъл да избегне част от възложените му делата разноски ,а за един период и задължението да заплаща обезщетение , като отстъпи собствеността и по- рано . От решението не става ясно дали въззивният съдът е приел иска в частта за имуществените вреди за изцяло доказан по размер , както е предявен , не става ясно и дали е приел за основателен в предявения размер иска за обезщетение на неимуществените вреди и кои точно вреди приема за подлежащи на обезщетение , в тази част липсват мотиви . Не отговоря на изискванията за мотивираност и изводът за установеност на всички имуществени вреди поради това , че те са „изчерпателно посочени в съдебно-счетоводна експертиза”. Вещото лице не е имало за задача да установява вреди , а документна и счетоводна проверка . Част от задачата е засягала и правни въпроси , възложена е била проверка на приключилите дела и сбор на разноските по тях ,тъй като делата не са били изискани и приложени, за да се прецени пряко от съда за какви разноски се касае и извършени ли са те. Към мотивите на първостепенният съд въззивният съд може да препрати по този лаконичен начин начин,ако ги споделя , но ако основава изводите си на заключение на вещо лице , подобно съдържателно препращане не е допустимо. Заключението трябва да бъде обсъдено - наред с останалите доказателства . Следва също така отделните пера по иска в частта за имуществените вреди да се обсъдят по отделно ,по основание и размер . Ето защо обжалваното решение на въззивния съд следва да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато на Варненски апелативен съд за разглеждане от друг състав . По присъдените към настоящето производство частно гр.д № 5983/2013г и ч. гр.д № 5984/2013г по описа на настоящия състав на ІІІ г.о , същите са образувани по частни жалби срещу определения на въззивния съд по реда на чл. 248 ГПК , с които актове е отказано изменение на обжалваното решение в частта за разноските .Тъй като се отменя решението , чието допълване или изменение е било поискано, а при новото разглеждане на делото по тези разноски включително съдът следва да се произнесе с оглед изхода на спора , производството по присъединените две ч. гр. дела следва да бъде прекратено, като недопустимо понастоящем . Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение №61 от 17.04.2013г по гр.дело № 116/2013г. на Варненски апелативен съд Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд Прекратява производството по присъединените ч. гр.д № 5983/ 2013г и ч. гр.д № 5984/ 2013г по описа на ІІІ г.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: