5 Р Е Ш Е Н И Е № 153 С., 18,11,2014 година В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА При участието на секретаря: Н. Такева изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2208/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. [фирма] – [населено място] е подал касационна жалба против решение №1432 от 07.12.2012г. по гр.д. 1318/12г. на Пловдивски апелативен съд. Дружеството касатор, чрез пълномощника си – адв. И.Ш. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, поради приетото от съда за директна приложимост на разпоредбата на чл. 646, ал.2, т.1 ТЗ/ в ред. преди изм. ДВ бр.20/13/, от която е изведена нищожност на осъщественото прихващане.Страната е обобщила, че наличието на специален ред,определящ начина за установяване нищожността на осъществените от длъжника в несъстоятелност плащания,обосновава извода за неправилност на решаващият мотив на възивния съд, че правото да се иска прогласяване на нищожност на действията по реда на чл.642, ал.2, т.1 ТЗ може да бъде поискана чрез възражение. Касаторът подробно е развил и разбирането си, поддържано в хода на цялото производство относно приложимостта на чл.645, ал.1 ТЗ, от която също, според него, съдът е могъл да изведе валидност на извършеното прихващане, тъй като двете задължения, предмет на споразумението от 27.11.2009г. са съществували, били са насрещни, еднородни и изискуеми. Ответникът по касация- [фирма]- [населено място] / н/ е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 226 от 27.03.2014г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационно обжалване е допуснато по следния въпрос- какъв е процесуалния способ за релевиране нищожността на изпълнението на парично задължение, извършено след началната дата на неплатежоспособността и допустимо ли е установяване в хода на производство по осъдителен иск по възражение на синдика на несъстоятелния длъжник – ищец в това производство на нищожност на изпълнението на парично задължение, без да бъде проведен установителния иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ/ в ред преди изм. ДВ бр.20/13/. С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение №407 от 04.07.2012г. по т.д. №630/2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което са били уважени частично, предявените от [фирма] / н/ против настоящия касатор искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че вземането по фактури №39281/23.10.2009г. и №39286/23.11.2009г.,/ оспорено като недължимо, поради твърдяно погасяване на задълженията чрез извършено прихващане на 27.11.2009г./ е дължимо, тъй като на основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ/ в ред. преди изм. ДВ бр.20/13 ред преди изм. ДВ бр.20/13г./ извършеното по този начин погасяване на задължението на ответника е нищожно, като осъществено след началната дата на неплатежоспособността на ищеца / 18.03.2009т./. В случая не била налице хипотезата на чл.645, ал.1 ТЗ, която била относима към друг период от време и чиято допустимост следвало да се преценява от синдика. Направен е извод, че не било необходимо недействителността по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ да се установява предварително с отделен иск, достатъчно било възражението на синдика в разглеждания осъдителен иск за да се зачетат правните последици от недействителността.Така е обоснована и основателност на предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на вземането, претендирано по обсъдените две фактури.В останалата част решението на първостепенния съд като необжалвано е влязло в сила и не е било предмет на въззивното производство. С решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и поради това обективиращи задължителна за съдилищата практика– решение № 149 от 02.11.2011г. по т.д. №1192/10г. , решение І114 от 03.08.2009г. по т.д. 644/08г., ІІ т.о. решение №100 от 15.06.2009г. по т.д. 808/2008г., решение № 136 от 02.12.2010г.по т.д. №242/2010г. на І т.о. и др. е прието, че именно с уважаването на иска по чл.646, ал.1, т.2 ТЗ/ преди изм. ДВ бр20/13/ настъпват предвидените в чл.648 ТЗ правни последици и едва след това за несъстоятелния длъжник възниква субективното право да предяви осъдителен иск за ефективно връщане на даденото и съответно попълване масата на несъстоятелността.Настоящият състав счита, че формулираният от касатора правен въпрос, е разрешен от въззивния съд в противоречие с разгледаните и приложени решения на ВКС, обективиращи задължителна практика по приложението на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ/ в ред. преди изм. ДВ бр.20/13 /. Този текст установява специален ред за попълване масата на несъстоятелността, чрез прогласяване за нищожни действията и сделките, извършени от длъжника, като тази нищожност не е аналогична на нищожността в гражданското право, тъй като по своята правна същност тя е относителна, с оглед рефлексията й само по отношение на конкретно и законово определен кръг лица. С цитираната практика съставите на ВКС обосновават обусловеността на осъдителния иск за възстановяване на даденото по недействителното действие в масата на несъстоятелността от уважаване на иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ/ в ред преди изм. ДВ бр.20/13/.В този смисъл е и изрично дадения с решение №149 от 02.11.2011г. по т.д. 1192/10г. на ВКС, ІІ т.о.отговор на поставения по реда на чл.280, ал.1 ГПК въпрос – какъв е процесуалния способ за релевиране нищожността на изпълнението на парично задължение извършено след началната дата на неплатежоспособността, като е обоснован исковия път на защита чрез предявяване на иск по чл.646, ал.2 ТЗ/ пред изм. ДВ бр.20/13/, обуславящ осъдителния иск, целящ реалното връщане на даденото чрез нищожното действие. А с решение №136 от 02.12.2010г. по т.д. 242/10г. на ВКС, І т.о. е мотивирано разбирането, че юридическия факт за връщане на даденото по недействителната сделка е именно влязлото в сила съдебно решение по чл.646, ал.2 ТЗ/ преди изм.ДВ бр.20/13/. При така установеното противоречие със задължителна за съдилищата практика, която настоящият състав споделя, се налага извод, че въззивният съд е направил своите изводи по поставения релевантен въпрос в отклонение от нея, което има за правна последица касиране на обжалвания съдебен акт. По основателността на касационната жалба : [фирма] / н./, чрез синдика си М. С./ е предявил иск с правно основание чл.79 ЗЗД против [фирма]- г. П. за заплащане на сумата 10457лв. съставляваща незаплатена цена по сключен между страните на 18.03.2009г. договор за наем на МПС. Предмета на спор, с оглед обусловената от въззивната жалба на ответника по исковете висящност на производството, е очертала предмета и на настоящето производство, тъй като акта на ПОС е обжалван само в частта, с която е осъден Е. ” О. – [населено място] да заплати на „ Р. ” /н./- [населено място] сумата 4840лв. – незаплатена цена по договор от 18.03.2009г., претендирана по две фактури - №39281/23.10.2009г. и № 39286/23.11.2009г. – обхващащи периода, в който процесните автомобили са били ползвани от наемателя. Защитното възражение на ответника, свързано с погасяване на разглежданото претендирано вземане, отразено в двете фактури е установено със споразумение от 27.11.2009г., сключено между страните по спора, с което след очертаване на изискуемото вземане като такова за сумата 4840.лв. произтичащо от договора за наем от 18.03.2009г., за което са издадени цитираните по –горе две фактури е извършено прихващане с вземане на ответника срещу ищеца в размер на 7425.42лв.,придобито по договор за цесия от 27.11.2009г. с цедент [фирма]. За цедираното вземане е установено в производството, че е валидно съобщено на длъжника – настоящ ищец. Самото насрещно цедирано вземане е установено също така по делото с оглед представения договор между цедента и настоящият ищец от 09.03.2009г. за извършване на консултантска услуга срещу възнаграждение от 6500лв. и приемо – предавателен протокол, отчитащ извършване на възложената работа и приемането й без забележки от възложителя от 30.03.2009г., двустранно подписан. Т.е. насрещното вземане на ответника спрямо ищеца е установено по основание и размер към датата на подписаното от страните споразумение.Установена е била и дължимостта на цената по договора за наем между страните по разгледаните две фактури, двустранно осчетоводени и включени в дневника за покупките и в справка декларация по ЗДДС на ответника. При тези фактически данни и с оглед разгледаното по-горе противоречие със задължителна практика на ВКС, която се споделя от настоящият състав следва, да се приеме, че липсата на проведено производство по установителен иск за признаване на спорното погасяване на процесното задължение за нищожно, съгласно чл.646, ал.2, т.1 ТЗ/ в ред преди изм. ДВ бл.20/13г/,води до извод за неоснователност на разглеждания осъдителен иск, който следва да бъде отхвърлен поради валидно осъщественото погасяване на процесното претендирано вземане. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът по касация следва да заплати на касатора направените и поискани от него разноски за всички съдебни инстанции в размер на 325,62лв. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1432 от 07.12.2012г. по гр.д. 1318/12г. на Пловдивски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма]/ н./ - [населено място] против [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 4840лв. – съставляваща незаплатена цена по договор за наем от 18.03.2009г. за ползване на четири МПС, по фактури №39281/23.10.2009г. и № 39286/23.11.2009г., както и иска за сумата 205.26лв. – мораторна лихва върху тази главница считано от 23.10.2009г. до предявяване на иска. ОСЪЖДА [фирма]/ н./ - [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] разноски в размер на 325.62 лв. за всички съдебни инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: