2 Р Е Ш Е Н И Е №146 гр. София,13.11.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 28 октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2687/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е по касационна жалба от страна на пълномощниците на Т. Г. Т. , действащ като [фирма] – [населено място] срещу решение №186 от 26.03.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. №1270/2013 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение № 236 от 13.06.2013 г. по т.д. № 45/2012 г. на ОС-Стара Загора и вместо него е постановено друго, с което отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр. София за сумата от 31 413,25 лева-застрахователно обезщетение по имуществена застраховка сключена с полица № 120308019893 за причинени вреди при ПТП на 13.01.2009 на товарен автомобил-влекач, марка „Волво” модел ФХ12 с рег. [рег.номер на МПС] , както и този за мораторна лихва в размер на 7 336,89 лева за периода: 14.10.2009 г. - 11.01.2012 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон при произнасяне на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба в депозирания писмен отговор счита същата за неоснователна. С определение №257 от 20.05.2015 г. постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в съответната част на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за задължението на съда при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не се доказва, страните по делото да са били обвързани от договор по имуществена застраховка „Частично Каско” сключена по застрахователна полица №120308019893 включително срещу риск настъпил извън територията на България. Не се спори, че на 13.01.2009 г. на територията на Република Италия е настъпило ПТП с участието на застрахованото МПС, като според изслушаното по делото вещо лице по А. и приетото негово заключение вследствие на това са причинени материални вреди на влекача представляващи „тотална загуба” , което е довело до неговото бракуване на 14.10.2009 г.. Според съдебният състав това обстоятелство е в доказателствена тежест на ищеца, който въпреки указанията дадени му по чл.146 ал.2 ГПК в изготвения доклад, не е ангажирал доказателства в тази насока. В решението си, въззивният съд не е обсъдил направеното още в ИМ от страна на ищеца искане да бъде задължен ответникът-застраховател да представи целите застрахователни преписки,за които е пояснил,че в тях следва да се съдържа и добавък към основната полица, който се отнася за действието на застраховката и за вреди, настъпили на територията на Италия, както и определението на съда в с.з. на 05.10.2012 г. по т.д. 45 /12 на СтЗОС, с което съдът е уважил това искане и фактът,че това задължаване на застрахователя да представи тези доказателства не е изпълнено от негова страна, с оглед евентуалното приложение на чл.190 ал.2 ГПК. По правия въпрос от значение за изхода по спора: В своята задължителна за съдилищата практика ВКС по реда на чл.290 ГПК: Р № 331/04.07.2011 на ВКС по гр.д. №1649/2010 г. на Четвърто г.о. на ВКС и Р №36/24.03.2014 г. по т.д. №2366/13 на Второ т.о. на ТК, както и в по-старата общозадължителна практика на ВС, която не е изгубила своята актуалност и понастоящем-ППВС №7/65 и ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е изразено основаното на повелителните норми на процесуалния закон становище, че съдът е длъжен да обсъди всяко прието доказателство и всеки довод на страната и че този пропуск на съда представлява процесуално нарушение и ако то е съществено обжалваното решение следва да се отмени. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. Още в ИМ от страна на ищеца е направено доказателствено искане по чл.190 ал.1 ГПК-да бъде задължен ответникът [фирма] преписката по полица № 120308019893 авторизационен номер [ЕГН] и ликвидационни преписки №№ 134866/2009 и 136124/2009, което искане е уважено от първоинстационния съд с определение от 05.10.2012 година.Поради неизпълнение от страна на ответника на така вмененото му от съда по реда н чл.190 ал.1 ГПК задължение за представяне на трите преписки по щетата, последният е повторно задължен да стори това с определение в о.з. на 19.11.2012 г.. В следващото заседание ответникът отново е бил задължен чрез своя представител да представи преписките в надлежен вид със заверка от страната на съответните преписи, което отново не е сторено. От друга страна в първоначалната кореспонденция между страните по спора липсва позоваване от страна на застрахователя на липса на добавък за действие на застрахователното правоотношение и на територията на Италия, където е настъпило застрахователното събитие. С оглед изложеното следва да е приеме, че от страна на ответника са създавани пречки за събиране на допуснатите доказателства-трите застрахователни преписки, съдържащи по твърденията на ищеца и съответния добавък към застрахователната полица, относно разширяване на териториалното покритие на нейното действие и на територията на Европа, съответно на Италия, поради което и на основание чл.190 ал.2 ГПК във връзка с чл.161 ГПК следва да се приеме, с оглед и споменатите по-горе обстоятелства, че такова е било налице към датата на застрахователното събитие. Ето защо при наличие на редовно възникнало застрахователно правоотношение по сключен между страните договор за имуществена застраховка –полица № 120308019893, авторизационен номер [ЕГН] настъпило в периода на действието му застрахователно събитие-ПТП на 13. 01.2009 г. , довело до тотална щета на обекта на имущественото застраховане- товарен автомобил-влекач с рег. [рег.номер на МПС] –собственост на ищеца, следва да се дължи обезщетение от застрахователя в размер на 31 556,25 лева, определен съгласно т.89.2 от ОУ. Не се доказва да е налице виновно нарушаване на правилата за движение от страна на водача на процесното МПС при настъпване на ПТП, изразяващо се в преминаване на червен сигнал като пречка за заплащане на обезщетение от страна на застрахователя предвидено в т.110 от ОУ . С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в допуснатата до касационно обжалване част и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС следва да се произнесе по същество на спора като уважи иска до горния размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 11.01.2012 година до окончателното плащане, както и сумата от 7 336,89 лева –лихва върху размера на горното обезщетение на основание чл.86 ЗЗД за процесния период: от бракуването и заличаването на регистрацията на застрахованото МПС в КАТ-14.10.2009 до 11.01.2012 г. –датата на предявяване на иска. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати на касатора и разноските пред трите инстанции, съобразно уважената част от исковете, които възлизат на: 2031 лева-общо-пред първа инстанция, 1580,53 лв.-пред втора и 2 746,17 лв.-пред ВКС или общо в размер на 6357,70 лева, за което е направено съответно искане , представени са доказателства за плащане и списък по чл.80 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №186 от 26.03.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. №1270/2013 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение № 236 от 13.06.2013 г. по т.д. № 45/2012 г. на ОС-Стара Загора и вместо него е постановено друго, с което отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр. София за сумата от 31 413,25 лева-застрахователно обезщетение по имуществена застраховка сключена с полица № 120308019893 за причинени вреди при ПТП на 13.01.2009 на товарен автомобил-влекач, марка „Волво” модел ФХ12 с рег. [рег.номер на МПС] , както и този за мораторна лихва в размер на 7 336,89 лева за периода: 14.10.2009 г. - 11.01.2012 г., както и в съответната част за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма]-гр. София да заплати на Т. Г. Т. [ЕГН], действащ като [фирма]– [населено място] сумите от: 31 556,25 лева-застрахователно обезщетение на основание чл.193 КЗ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 11.01.2012 година до окончателното плащане, както и сумата от 7 336,89 лева на основание чл.86 ЗЗД за периода от 14.10.2009 до датата на предявяване на иска-11.01.2012 г.. ОСЪЖДА [фирма]-гр. София да заплати на Т. Г. Т. [ЕГН] действащ като [фирма] – [населено място] разноските пред трите инстанции, съобразно уважената част от исковете общо в размер на 6357,70 лева Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.