Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
Гр. София, 27 април 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април, 2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 194/17 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №6/01.03.16 г., постановена от ОС-София /СОС/ по Н.Д.132/15 г., подсъдимите В. М. И. и И. М. И. са признати за виновни и осъдени за извършено от тях престъпление по чл.119 вр.чл.115 вр.чл. 20, ал.2 НК и вр.чл.54 НК им е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца за първия и от пет години за втория. Постановено е В. И. да изтърпи наложеното му наказание при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а И. И.-при първоначален строг режим в затвор. И двамата са оправдани по повдигнатото им с обвинителния акт обвинение по чл.116,ал.1,т.6,пр.3 вр.чл.115 вр.чл.20,ал.2 НК. На основание чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, определено на И. И. по Н.О.Х.Д.57/09 г.по описа на СРС, като е постановено то да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на конституираните граждански ищци М. Н., Ц. С., К. С., С. С. и В. С. обезщетения за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., а на конституираните граждански ищци С. С. и В. С. в размер на 100 000 лв.,ведно със законната лихва,считано от деня на причиняване на увреждането, като предявеният от последните двама граждански ищци иск за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния претендиран размер от 200 000 лв. Дейците са осъдени да заплатят всеки поотделно направените по делото разноски, а солидарно-държавна такса от 12 000 лв.за уважените граждански искове и по пет лв.за служебно издаване на изпълнителен лист.
С решение № 524/15.12.16 г., постановено от АС-София /САС/,НО,1 състав по В.Н.Д.478/16 г., цитираната присъда е потвърдена.
Недоволни от така постановения съдебен акт са останали двамата подсъдими, които атакуват същия чрез своите служебни защитници. В идентичните жалби се изтъкват всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на решението и оправдаване на касаторите. Отразено е,че наложеното наказание е явно несправедливо и в този смисъл съдебният акт се нуждае от изменение /очевидно ако не се уважи основното искане за оправдаване/. Заявява се, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди са прекомерно завишени предвид обстоятелството,че дейците са били нападнати.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите и техните защитници поддържат жалбите с изложените в тях доводи. Финално се претендира единствено оправдаване от върховната съдебна инстанция по наказателни дела.
Представителят на ВКП намира,че решението следва да бъде оставено в сила.
Такова е мнението и на частните обвинители и граждански ищци, изразено чрез техния повереник.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и аргументите по тях, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Преди да вземе отношение по съществото на настоящата процедура, доколкото това е възможно в контекста на законосъобразно възведени възражения, този съд желае да отбележи, че касационните жалби в тяхната изключителна част са изписани по начин, относим към оплаквания за неправилна доказателствена преценка на решаващите съдилища, към разрешаване на делото при непълнота на доказателствата и невярно извеждане на авторството на деянията за двамата касатори. По същество се иска висшата съдебна юрисдикция по наказателни дела да направи собствен преглед на доказателствените материали и въз основа на него да постанови оправдателни съдебни актове спрямо дейците. Иначе казано, цели се произнасяне по необоснованост.
Последната не е касационно основание, видно от разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК, и поне при първо разглеждане на делото пред ВКС, каквото е настоящото, не подлежи на преценка /не са налице основанията на чл.354,ал.5, изр.2 НПК/. Това е така, тъй като този съд понастоящем се явява съд по правото, а необосноваността, както и непълнотата на доказателствата, за които се претендира в жалбите, са релевантни за съдилищата па фактите.
Вярно е, че процесуалният закон предвижда в себе си хипотеза, когато по правило е възможно и ВКС да постанови съдебен акт, с който да оправдае подсъдимите-чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. За да стане това обаче, е необходимо приетата фактология от долустоящия съд да не е престъпна, в какъвто случай деянието няма да съставлява престъпление. В конкретния казус не е така, видно от мотивите към решението на САС и посоченият законов текст е неприложим.
Извън оплакванията за необоснованост са изложени и такива за нарушаване правото на защита на касаторите и въобще разглеждане на делото в нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧОС. Те от своя страна не са развити /нито това се прави в съдебно заседание/ по начин, че да се схване несъмнено в какво се състои противопоставянето на поведението на долустоящите съдилища, а са поставени в декларативен план.
С оглед казаното, ВКС ще отговори единствено на възраженията,които е възможно да бъдат субсумирани под касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, и то сбито, без особена конкретика. Такъв подход е предизвикан от съдържанието на самите касационни жалби и развиването на съображенията в съдебно заседание.
На първо място се отправя упрек към отказа на решаващия съд да назначи тройна съдебно-.медицинска експертиза,която да установи по безспорен начин дали нараняванията на пострадалия са нанесени с едно и също хладно оръжие с тези на свидетеля В. С. Н.. На практика това възражение за допуснато съществено процесуално нарушение е разработено в жалбите два пъти- един път като отказ за назначаване на такава експертиза и втори път- като оспорване на назначената единична СМЕ, дала отговор на повдигнатия въпрос. Укорът към САС не може да бъде възприет. Макар и единичната експертиза, назначена от въззивната инстанция, да е била обект на оспорване от страна на защитата, ясно е установено, че целеният отговор няма как да бъде постигнат, тъй като на В. Н. са причинени само порезни наранявания, които могат да бъдат нанесени с всякакви остри повърхности, а на Л. Н. /потърпевшия по делото/ прободно-порезни наранявания, които е възможно да бъдат причинени с хладните оръжия, за които се е отнасяло обвинението по обвинителния акт. Защитата в касационните жалби не се противопоставя на тези изводи, а упорито твърди,че и на двамата пострадали са нанесени прободно-порезни наранявания. Което не отговаря на процесуалната действителност.
На второ място, все в светлината на изложеното, трябва да се вземе отношение и по друг повдигнат пред ВКС довод. Твърди се, че са престъпени разпоредби на НПК и на чл.6 от ЗКПЧОС и са допуснати процесуални нарушения чрез неприемане на доказателствени искания на защитата, както на досъдебното производство,така и в съдебна фаза. И този аргумент е несъстоятелен. Както е известно, съдът като решаващ орган се произнася по доказателствените искания или има задължение за доказване само в рамките на предмета на доказване по силата на чл.102 НПК; при отхвърляне на доказателствени претенции пък той е задължен да изрази аргументация за изразената позиция. Точно по този начин е подходено по отправените доводи за изземването на веществени доказателства и вида, в който те са предадени на експерти за изследване. При липса на противопоставяне на мотивите на решаващите съдилища в тази насока, ВКС приема единствено като голословни изявленията за породено съмнение за манипулиране и негодност на веществените доказателства.
На трето място, оспорва се доверяване от страна на решаващите съдилища на показанията на свидетелката Д., дадени от нея на досъдебното производство. Изводът, който този съд прави по съдържанието на оплакването е, че според защитата, и разследващите органи, и СОС не са били безпристрастни при снемане на показанията на тази свидетелка, тъй като на ДП тя е разказала доста подробности във формата на свободен разказ, а на съдебното производство са й били задавани насочващи въпроси, без да й се даде възможност да разкаже свободно каквото знае. Прегледът на материалите по делото сочи на неоснователност на оплакването, както то може да бъде възприето, предвид обърканите основания по изказа. Видно от съдебния протокол за проведено заседание на 16.06.15 г. /л.147 и сл.от първоинстанционното производство/, е отразено,че Д. е заявила, че нищо не си спомня и че поддържа дадените показания на ДП. Поради тази причина са присъединени към годната за ценене доказателствена маса депозираните от нея изявления на ДП, дадени пред съдия. Подсъдимите и техните защитници не са възразили на прочита им. Именно тогава жената е заявила обстоятелство, което не се нрави на защитата-че И. и В. са държали ножове при бързо развиващия се бой пред външната врата на охраняваната от тях къща. Как точно е провеждан разпитът на Д. не е съвсем ясно, тъй като е отразено само заявеното от нея. Предвид казаното, съдът законосъобразно е присъединил към годната за оценка доказателствена съвкупност показанията на свидетелката, депозирани на ДП. По отношение на това защо им се дава вяра, съдебната воля е изразена чрез подробна аргументация. Тук трябва да се отбележи, че съобщеното от коментираната свидетелка не е оценено самостойно, а на фона на останалия събран доказателствен материал.
На четвърто място, твърди се, че неправилно е изведен фактът по пристигане на свидетеля Т. Х. пръв на мястото, където се е състояло сбиването между двете групи, тъй като свидетелите Н. и И. казвали,че той пристигнал с автомобила си едновременно с този на Ц. Х.. Без значение доколко казаното се явява от някаква важност за престъпната дейност на подсъдимите, по същество се атакува годността на преценката на СОС и САС, тъй като са придали определено съдържание на показания, каквото те нямат. ВКС не може да се съгласи с тази трактовка на въпроса. Трябва да се обърне внимание, че решаващите съдилища са взели предвид показанията на свидетеля Ц. Х., който установява, че е пристигнал по-късно от Т. Х.. Изписани са съображения в тази връзка и оттук насетне всякакво задълбочаване по проблема би довело до произнасяне за необоснованост.
С оглед изложеното, тази инстанция не намира,че са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт. Въз основа на процедурно вярно изведената фактология по престъпната дейност на В. и И. И. е дадено и правилно разрешение по правото. Затова не са налице предпоставки да се приеме,че присъстват касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК.
Не така стои въпросът с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Не може да се отрече, че касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК не е задълбочено разгърнато нито в жалбите,нито в съдебно заседание пред ВКС, но този съд отдава подхода на обстоятелството,че макар и незаконосъобразно, подсъдимите и техните защитници искат постановяване от ВКС на оправдателен съдебен акт. Ето защо се прави преглед на наложените на касаторите наказания и се стига до извода,че действително те са завишени и незаконосъобразно са съпоставени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, ценими при индивидуализиране на дължимото наказание.
Поначало тази инстанция се съгласява с обстоятелствата, приети от решаващите съдилища в обсъждания аспект, но се налага да ги нюансира и най-вече да забележи игнорирането на сериозни фактори. Наистина, причинен е тежък противоправен резултат, но СОС и САС не са отчели, че пострадалият е бил в групата на изключително агресивните нападатели, непредизвикани по никакъв начин от двамата дейци; участвал е активно в продължилите дълго време брутални и демонстративни действия спрямо личността на лицата от друга група, както и върху чужда собственост. Това са сериозни доминиращи смекчаващи обстоятелства и при тяхната преценка този съд намира,че наложените наказания в размер на три години и шест месеца за В. И. и на пет години за И. И. са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК.
Затова, имайки предвид,че В. И. е с чисто съдебно минало и се е опитал да предотврати ескалацията на случая,обаждайки се на тел.112 още при пристигането на отмъстителната тълпа, сред която е бил и пострадалият, следва да се счете, че наказанието му е трябвало да бъде отмерено под средния размер на предвиденото в нормата на чл.119 НК лишаване от свобода, а не над него. Затова този съд коригира решението на САС и намалява определеното на В. И. наказание лишаване от свобода от три години и шест месеца на две години и шест месеца.
Предвид дълготрайността на лишаването от свобода, е нужно да се обсъди въпроса за наличие или не на другите предпоставки за прилагане института на условното осъждане. За изпълнение на прогласените в чл.36 НК цели на наказанието този подсъдим трябва да бъде изолиран от обществото, в което живее. И това е така, тъй като в кориците на делото се съдържат доказателства за негово нападателно и арогантно отношение спрямо различни лица и въобще присъстват негативни данни за личността му. Само чрез настаняването му в пенитенциарно заведение, макар и за недълъг период от време, той може да преосмисли ценността на чуждия телесен интегритет и да възпита у себе си желание за стриктно спазване на правилата за съжителство в обществото.
Имайки предвид изтъкнатите по-горе фактори по поведението на самия пострадал, с което той е допринесъл за настъпване на противоправния резултат, ВКС счита за явно несправедливо наложеното на И. И. наказание лишаване от свобода в максималния, прогласен в наказателноправната материална норма на чл.119 НК, размер лишаване от свобода- пет години. Преценката на отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства намалява личната степен на обществена опасност на дееца и предизвиква необходимост от коригиране на наложеното му наказание от лишаване от свобода за срок от пет години на три години и шест месеца.
Към момента на постановяване на второстепенния съдебен акт-15.12.16 г.-правилно са преценени наложените на лицата режими за първоначално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и определяне на типа пенитенциарно заведение,в което да търпят това наказание. Междувременно обаче, от 07.02.17 г.има промяна на ЗИНЗС и на чл.301,ал.1,т.6 НПК,съгласно които съдът вече не определя пенитенциарното заведение. Има промяна и в дължимите за налагане режими /чл.57 от ЗИНЗС/, но тя не се отнася за В. И., нито пък за И. И. /за него, предвид актуалната редакция на чл.57,ал.1,т.2,б.В НК, с оглед прилагане на разпоредбата на чл.68,ал.1 НК и дълготрайността на определените наказания лишаване от свобода по настоящото и предишното осъждане/. Доколкото ВКС тъй или инак пристъпва към изменение на атакувания съдебен акт, ще коригира решението на САС и в обсъждания смисъл.
На последно място, в жалбите на подсъдимите са атакуват размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, които се считат за прекалено завишени предвид обстоятелството,че подсъдимите са били нападнати.
Това оплакване е основателно. При отмерване на дължимите обезщетения за неимуществени вреди решаващите съдилища не са взели предвид упоритото и агресивно поведение на самия пострадал, с което той е предизвикал до известна степен настъпване на противоправния резултат, а са излагали съображения единствено в светлината на неговата свързаност с гражданските ищци- съпруга и четири деца и двама родители. Затова и са присъдили максимално предявения размер от 200 000 лв.за съпругата и децата. Що се касае до родителите- присъдени са 100 000 лв. при отхвърляне до пълния претендиран размер от 200 000 лв.
Приемайки всичката изложена аргументация на САС по отношение на причинените на съпругата,децата и родителите болки и страдания и отчитайки противоправното поведение на самия пострадал, тази инстанция намира, че обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъдат намалени на 100 000 лв. за съпругата и децата /след приспадане на съпричиняването от общ дължим размер от 150 000 лв./ и на 80 000 лв.за двамата родители /след приспадане на съпричиняването от общ дължим размер от 120 000 лв./. Така присъдените суми са достатъчни за репариране на нанесените вреди вследствие смъртта на съпруга, бащата и сина Л. С. Н.. В този смисъл решението на въззивната инстанция следва да бъде изменено.
Предвид общата сума на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, съдебният акт следва да претърпи корекция и досежно солидарно дължимата такса за тях от страна на касаторите,която от 12 000 лв. трябва да бъде намалена на 7 200 лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.1 и 5 вр. ал.1, т.3 вр.чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение № 524/15.12.16 г., постановено от АС-София, НО,1 състав,постановено по В.Н.Д.478/16 г.,както следва:
В частта, в която е потвърдена присъда на ОС-София №6, постановена на 01.03.16 г.по Н.Д.132/15 г. досежно наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода, като НАМАЛЯВА същите от три години и шест месеца лишаване от свобода за В. И. на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА; от пет години за И. И. на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
В частта, в която е потвърдена присъда на ОС-София №6, постановена на 01.03.16 г.по Н.Д.132/15 г. досежно определянето на пенитенциарни заведения,в които да се изтърпят наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода, като отменява определянето на затворническо общежитие от открит тип за В. И. и затвор за И. И..
В частта, в която е потвърдена присъда на ОС-София №6, постановена на 01.03.16 г.по Н.Д.132/15 г. досежно присъдените обезщетения за неимуществени вреди, като НАМАЛЯВА същите на 100 000 /сто хиляди/ лв.,дължими на М. Н., Ц. С., К. С.,С. С. и В. С. и на 80 000 /осемдесет хиляди./ лв., дължими на С. С. и В. С..
НАМАЛЯВА присъдената за солидарно заплащане от подсъдимите държавна такса за уважените размери на обезщетенията за неимуществени вреди от 12 000 на 7 200 /седем хиляди и двеста/ лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
|