Ключови фрази

6


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 170

София, 18.04.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3954 /2021 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ЗСПК „ПРОБУДА“, ЕИК 833115007, с. Малко Търново, Община Стара Загора против решение № 260118 от 09.04.2021 г., по гр.д. № 1038/2021 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е отменено изцяло решение № 101 от 30.12.2019г., постановено по гр.д. № 891/2017г. на Районен съд – Чирпан и вместо това са отхвърлени исковете, предявени от кооперацията - касатор по чл. 56 ЗН против И. Т. Т. и Т. Т. П. за унищожаване в полза на ЗСПК „Пробуда“ на направените от тях откази от наследството, останало от майка им Д. В. Т., вписани на 16.01.2015 г. и по чл. 135 ЗЗД против И. Т. Т., Т. Т. П. и М. М. А. за обявяване за недействителен спрямо ЗСПК „Пробуда“ договор за продажба на наследство от 24.06.2013 г., нотариално заверен на 24.06.2013 год. от нотариус Р. Д., вписан в Службата за вписванията – Чирпан, с вх. № 196 от 24.06.2013 г., рег. № 2824 по партида № 60772 по отношение на прехвърлените наследствени права от И. Т. Т. и Т. Т. П. на М. М. А. в размер на общо 2/3 идеални части от наследството останало от Т. И. Т., починал на 05.11.1997 г.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с чл. 49 ЗН, защото не е отчетено мълчаливото приемане на наследството чрез процесуални и материално правни действия преди извършения отказ, което го прави недействителен, на чл. 56 ЗН и на чл. 135 ЗЗД. Наведено е и оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на материалите по приложените дела, от които се установява, че наследодателката на първите двама ответници е била длъжник на кооперацията, а те са били конституирани като страна по дело преди отказа и са реализирали наследствени права. Направено е оплакване за неприлагане на чл. 297 ГПК по отношение на влязло в сила решение между страните.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Когато след смъртта на наследодател, неговите наследници са участвали в две гр.дела по чл. 135 ЗЗД, заведени против него, конституирани на основание чл. 227 ГПК и са защитавали неговите материални интереси, ползвайки материалните му права, считат ли се последващите откази от наследство валидни или са недействителни на основание чл. 44 и чл. 26 ЗЗД поради липса на предмет? 2. Длъжен ли е съдът, съгласно чл. 297 и чл. 298 ГПК да зачете влязлото в законна сила решение по частичния иск по чл. 135 ЗЗД при приемане на наследството с действия и воля във вр. с чл. 49 ЗН, които са извършени преди отказа от наследство и по втория иск за останалата част от целия иск по чл. 135 ЗЗД при една и съща фактическа и правна обстановка? 3. След като е извършено приемане на наследството чрез действия и воля по чл. 49, ал.2 ЗН преди отказа от наследство и на основание чл. 48 ЗН той има обратно действие към момента на откриване на наследството, превръщат ли се в длъжници тези наследници по силата на правилата за правоприемството и по останалата част на иска по чл. 135 ЗЗД без да се накърняват правата на кредитора? 4. Ако наследството е прието чрез действия или воля преди отказа от наследство, текат ли преклузивните срокове по чл. 56, ал.2 ЗН /../ ? Касаторът счита, че предвид нарушението на чл. 49, ал.2, чл. 56, ал.2 ЗН, чл. 44 и чл. 26 ЗЗД и чл. 297 и чл. 298 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а поради това, че нарушенията са особено тежки, се позовава и на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК
Ответникът по касация Т. Т. П. оспорва касационната жалба и твърденията за нарушения на материалния и процесуалния закон и допускането до касационен контрол.
Останалите ответници не са взели становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното:
С влязло в сила решение № 188 от 20.07.2012 г. по гр.д.№ 256/2012 г. ня ОС-Стара Загора, Д. В. Т. е осъдена да плати на ЗСПК „ПРОБУДА“ сумата 9493,69 лв., ведно със законна лихва от 01.01.2008 г. Издаден е изпълнителен лист на 16.04.2013 г. за тази сума и разноските по делото и е образувано изпълнително дело № 871/2013 г. при ЧСИ И. с взискател – кооперацията и длъжник – Д. В. Т.. Насочено е изпълнението върху недвижими имоти, между които – възстановени три земеделски имота с решение № 81/25.09.1997 г. на наследници на Т. И. Т., починал на 05.11.1997 г. От това наследство длъжницата Д. Т. /преживяла съпруга/ наследява 1/3 ид.ч. и върху 1/3 от тези имоти е насочено изпълнението. Другите 2/3 от наследството са на неговите деца Т. и И. Т.. С договор за продажба на наследство от 24.06.2013 г., вписан на същата дата тримата наследници се разпореждат с наследствените си права от Т. И. Т. в полза на ответницата М. М. А.. Предмет на иска по чл. 135 ЗЗД по настоящото дело е този договор за продажба на наследство в частта, с която И. и Т. Т. са се разпоредили със своите 2/3 ид.ч. С влязло в сила на 06.03.2019 г. решение № 345 от 27.10.2017 г. по гр.д.№ 1263/2017 г. на ОС-Стара Загора е отменено решението на РС по гр.д.№ 470/2013 г. на РС-Чирпан и вместо това е обявен за относително недействителен спрямо кооперацията договорът за продажба на наследство от 24.06.2013 г. само за прехвърлената 1/3 от наследството на Т. Т., с която се е разпоредила Д. Т.. Тъй като в хода на производството – на 25.11.2014 г. Д. В. Т. е починала, решението е постановено по отношение на правоприемниците й И. и Т. Т.. Те са конституирани по първоинстанционното гр.д.№ 470 / 2013 г. с определение от 09.01.2015 г. До постановяване на това определение, наследниците не са взели становище по предявения против наследодателката им иск и не са извършили никакви процесуални действия. И. Т. е уведомен за постановеното определение за конституирането му по чл. 227 ГПК със съобщение, връчено на 27.01.2015 г., а Т. Т. П. е уведомена на 04.07.2016 г.
Наследодателката Д. В. Т. е подала молба за отмяна на влязлото в сила решение № 188 от 20.07.2012 г. по гр.д.№ 256/2012 г. на ОС-Стара Загора, по която е било образувано гр.д.№ 7108/2014 г. на ВКС, ІV гр.о., оставена без уважение. По това дело наследниците на Д. В. Т. също са конституирани с определение от 09.01.2015 г., за което на И. Т. е връчено съобщение на 04.03.2015 г. / л. 98 от гр.д.№ 7108/2014 г. на ВКС/ и той е представил отказ от наследството, останало от Д. Т. с молба от 19.01.2015 г. Т. П. е представила удостоверението за отказ от наследство с молба от 09.03.2015 г. Отказът от наследството, оставено от Д. В. Т., починала на 25.11.2014 г. е заявен и вписан в РС-Чирпан на основание определение от 14.01.2015 г. / л. 107 от гр.д.№ 7108/2014 г. на ВКС/. В писмената защита от 04.05.2015 г. по същото дело, кооперацията обсъжда отказа от наследство.
По образуваното изпълнително дело, отказът от наследство е представен на 19.01.2015 г. и кооперацията – взискател е уведомена за прекратяване на делото по отношение на И. и Т. Т. поради направеният от тях отказ със съобщението от 03.02.2015 г.
РС уважава и двата иска, като счита, че са налице всички предпоставки на иска по чл. 135 ЗЗД и чл. 56, ал.2 ЗН.
Въззивната инстанция отменя решението и по двата иска поради следното: По иска по чл. 135 ЗЗД счита, че кооперацията не е имала качеството на кредитор на ответниците Т. и И. Т. към момента на сключване на договора за продажба на наследството, останало от Т. И. Т.. Към момента на сключване на този договор – 24.06.2013 г. Д. Т. е била жива и те не са били нейни наследници. Длъжник на кооперацията е Д. В. Т., починала на 25.11.2014 г., а предмет на договора по чл. 212 ЗЗД е наследството, останало от Т. И. Т..
По отношение на иска по чл. 56 ЗН, съдът е приел, че искът е предявен след изтичане на преклузивният срок по ал.2 от този текст, тъй като ищцовата кооперация е научила за отказа от наследство най-късно на 03.02.2015 г., едногодишният срок е изтекъл на 03.02.2016 г., а искът по настоящия спор е предявен на 30.11.2017 г. Тъй като срокът по чл. 56, ал.2 ЗН е преклузивен и съставлява предпоставка за уважаване на иска, се преценява по същество. С тези мотиви и този иск е отхвърлен.
Непротиворечива е съдебната практика относно това, че отказът от наследство, направен след като е извършено приемане на наследството изрично или с кункулдентни действия е нищожен. Този въпрос обаче е неотносим и към двата предявени иска по настоящото дело. Предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД е ищецът да има качеството на кредитор по отношение на ответника, извършил увреждащото го действие. Отменителният иск не принадлежи на кредитор, чието вземане е възникнало след сключване на увреждащата сделка. /Р.133-54-ІV/ Не може да иска обявяване за относително недействителна сделка кредитор, който към момента на увреждащото действие / в случая сключване на договора за продажба на наследство/ не е имал качеството на кредитор по отношение на извършилият действието / в случая на наследниците деца на наследодателя, които са се разпоредили с наследството/ Това качество, кооперацията е имала само по отношение на Д. Т. за нейната наследствена 1/3 част. Кооперацията не е имала това качество по отношение на другите двама наследници на Т. Т. – неговите деца Т. и И. Т.. Поради това е отхвърлен искът по чл. 135 ЗЗД и първият въпрос не определя изхода от спора и е неотносим.
Действително нормата на чл. 135, ал.3 ЗЗД допуска да се атакуват и действия, които са извършени преди пораждане на вземането на увредения кредитор, но само ако тези действия са били предназначени за увреждането му. В тази хипотеза законът санкционира виновното намерение. Извършеното действие е опорочено от осъществяването на това намерение, а не от факта на разпореждането с имуществото на длъжника, което предхожда пораждането на вземането. /Решение № 345 от 30.05.1999 г. на ВКС по гр. д. № 36/99 г., II г. о./ Недобросъвестността на разпоредилото се лице по общото правило на чл. 135 ЗЗД не се предполага, а подлежи на доказване от ищеца освен при определен кръг роднини - когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Настоящият случай не е такъв. Към момента на разпореждане с наследствените права, останали от Т. Т., длъжницата Д. Т. е била жива, а не може да се предполага, че това е сделка с оглед бъдещата й смърт и наследяване на задължението й по аргумент от чл. 26, ал.1 пр. последно ЗЗД. Обстоятелството, че Т. Т. и преобретателката на наследствени права са адвокатки не може да обоснове извод за знание за увреждането, защото би ги поставило в неравностойно положение спрямо всички останали. Към момента на сключване на договора за продажба на наследствени права от Т. Т., разпоредилите се негови деца със свои наследствени права не могат да знаят кога ще почине майка им и дали те ще придобият качеството на нейни наследници докато тя е длъжник. Затова не е налице хипотезата на чл. 135, ал.3 ЗЗД, а първият въпрос не обуславя изхода от спора и по него не се допуска касационен контрол.
Решението по уважения иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на прехвърлените наследствени права от Д. В. Т. е само за нейната 1/3 от наследството на починалия неин съпруг. Това решение не е постановено по частичен иск, защото всеки от наследниците има самостоятелни наследствени права. Обстоятелството, че са ги прехвърлили общо с един договор не ги прави неделими. Всеки от наследниците може самостоятелно да се разпорежда със своята част и решението за договора на всеки от наследниците може да е различно. Тъй като не се касае за уважаване на частичен иск и защото наследствените права на всеки наследник могат да бъдат предмет на самостоятелна претенция, вторият поставен въпрос не кореспондира на фактическата обстановка по настоящото дело.
Доколкото вторият въпрос е свързан и със съобразяване „приемане на наследството с действия и воля във вр. с чл. 49 ЗН, които са извършени преди отказа от наследство и по втория иск за останалата част от целия иск по чл. 135 ЗЗД при една и съща фактическа и правна обстановка“, съдът отбелязва и следното: Въпросът е и некоректен, тъй като всеки наследник сам решава дали да приеме или да се откаже от наследството изрично или с кункулдентни действия. Това, че е прието наследството, останало от Т. Т. от съпругата и децата му няма отношение към извършеният отказ от наследството останало от Д. Т. от децата й. И на последно място, единственото действие, което е извършено след смъртта на Д. Т. на 25.11.2014 г. до отказа от наследство, вписан на основание определение от 14.01.2015 г. е конституирането на наследниците й Т. и И. Т. като ответници по двете граждански дела и изпълнителното дело на 09.01.2015 г. по искане на кооперацията. Това обаче е действие на съда, а не извършено от тях действие. Останалите действия от тях по делото са извършени след отказа от наследство, а по иска по чл. 135 ЗЗДД касаят друго наследство – това на Т. Т... Така поради това, че хипотезата, от която изхожда втория въпрос не се покрива с фактите по делото, този въпрос не е определящ за изхода от спора и не е основание за допускане до касационен контрол. Неотносима е и цитираната съдебна практика. Същото се отнася и за третия въпрос, който изхожда от тезата на касатора, че преди отказа от наследство, ответниците са извършили приемане на наследството, което по делото не е установено.
Четвъртият въпрос също изхожда от тезата на касатора, че наследството е прието от ответниците чрез действия или воля преди отказа от наследство. Както вече се посочи, в периода от откриване на наследството до отказа няма извършени никакви процесуални действия от отказалите се наследници. Следва да се отбележи, че ако има приемане на наследството преди отказа, отказът е нищожен и тогава иск по чл. 56 ЗН би бил недопустим, евентуално неоснователен поради липса на отказ. Настоящият случай обаче не е такъв според установеното по делото и това е основание да не се допуска касационно обжалване и по този въпрос.
Искането да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. т.3 ГПК поради противоречие на решението с чл. 49, ал.2, чл. 56, ал.2 ЗН, чл. 44 и чл. 26 ЗЗД и чл. 297 и чл. 298 ГПК не може да бъде уважено. Това основание за допускане до касация е налице когато за разрешаване на относим към казуса правен въпрос трябва да се приложи неясна или непълна правна норма, чийто действителен смисъл следва да се разкрие чрез тълкуване, или когато по прилагането на правна норма е налице остаряла, неактуална съдебна практика поради променените обществено икономически отношения, която следва да се осъвремени, или при противоречива съдебна практика, която следва да се уеднакви. Касаторът не сочи кой е правният въпрос, по който следва да се допусне касация на това основание. Цитираните норми са ясни и по тях има съдебна практика, която не се нуждае нито от осъвременяване, нито от уеднаквяване. Ако се приеме, че има предвид формулираните от него въпроси, то те са неотносими
Съдът не констатира и очевидна неправилност на обжалваното решение. Неприложими към спора са чл. 49, ал.2 ЗН, чл. 44 и чл. 26 ЗЗД и чл. 297 и чл. 298 ГПК. Императивната нормата на чл. 56 ЗН е приложена, а цитираните процесуални норми са неприложими в контекста, изложен от касатора. Съдът не констатира и други форми на очевидна неправилност на решението, поради което и на основание чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК не се допуска касационно обжалване.
В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и т.3 и ал.2 пр.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.
Ответникът по касация И. Т. претендира деловодни разноски, но не доказва да е направил такива за настоящото производство.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260118 от 09.04.2021 г., по гр.д. № 1038/2021 г. на Окръжен съд-Стара Загора по касационна жалба, подадена от ЗСПК „ПРОБУДА“, ЕИК 833115007, с. Малко Търново, Община Стара загора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: