Р Е Ш Е Н И Е № 128 гр.София , 09 април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Петър Долапчиев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 136/2015 г.и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Р.България за възобновяване на наказателното дело-нохд №2327/2014 г.на Районен съд-Плевен,на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В искането се твърди ,че определението по посоченото по-горе дело , с което е одобрено споразумение между прокуратурата и осъдения, е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът не е изяснил релевантен факт ,а именно настъпила ли е реабилитация по отношение предходните осъждания на Д. А. Г.. Според Главния прокурор по делото не са събрани доказателства относно изпълнението на наказанието „глоба”, наложено по нохд №12/1997 г.на РС-Плевен и дали е било образувано изпълнително производство срещу осъдената Г., поради което липсва възможност за преценка настъпила ли е реабилитация при условията на чл.86 ал.1 т.3 от НК. Изясняването на посочения въпрос е от важно значение по отношение на това, налице ли са материално-правните предпоставки за приложението на чл.78а от НК досежно деянието,предмет на настоящето дело. Прави се искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановеното определение по нохд №2327/2014 г. на РС-Плевен и връщане делото за ново разглеждане на първоинстанциония съд. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него съображения и моли да бъде уважено. Осъдената Д. А. Г. ,редовно призована не се явява, поради което не взема становище. Върховният касационен съд след като обсъди основанията ,изложени в искането на Главния прокурор , становището на представителя на ВКП от съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното: С протоколно определение №487/ 19.09.2014 г., постановено по нохд №2327/2014 г. Плевенски районен съд е одобрил споразумение, съгласно което подсъдимата Д. А. Г. се е признала за виновна в това, че на 06.01.2014 г. в [населено място], обл.Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Х. М. С. и с това й причинила имотна вреда в размер на 60.00 лв., като случаят е маловажен,поради което и на основание чл.209 ал.3 във вр.с ал.1 от НК е осъдена на наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, и е прекратил наказателното производство по нохд №2327/2014 г. по описа на съда. ВКС намира, че искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект по чл.420 ал.1 от НПК и се отнася до влязъл в сила съдебен акт от визираните в чл.419 ал.1 от НПК, непроверен по касационен ред.Същото не е обвързано със срок,доколкото е в интерес на осъдената. Разгледано по същество, искането на Главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО. При одобряване на споразумението за решаване на делото по реда на чл.384 ал.1 от НПК, Плевенският районен съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, както и нарушение на материалния закон. Престъплението, в извършването на което Д. А. Г. се е признала за виновна по чл.209 ал.3 във вр.с ал.1 от НК е наказуемо с лишаване от свобода до една година или с пробация , при което, ако са налице и останалите предпоставки ,визирани в чл.78а от НК, се обосновава приложението на тази разпоредба. В тази връзка от съществено значение се явява обстоятелството, дали Д. Г. продължава да се счита за осъждана или по отношение на предходните й осъждания следва да се приеме ,че е настъпила реабилитация . От приложената по делото справка за съдимост е видно,че спрямо Г. са постановени следните влезли в сила присъди: 1. присъда по нохд №12/1997 г. на РС-Плевен, влязла в сила на 10.06.1998 г. за извършено на 27.01.1994 г.престъпление по чл.193 ал.3 от НК, за което й е наложено наказание глоба в размер на 5000 лв. 2. присъда по нохд №1935/2001 г. на РС-Плевен, влязла в сила на 14.03.2002 г. за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.5 от НК в периода 01.06.1997 г.-24.06.1997 г., за което й е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. 3. споразумение по нохд №1251/2003 г. на РС-Плевен, влязло в сила на 04.06.2004 г.за извършено на 06/07.05.1997 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.5 от НК ,за което й е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години. Престъпленията по посочените по-горе осъждания –нохд №12/1997 г., нохд №1935/2001 г. и нохд №1251/2003 г. са в условията на реална съвкупност по чл.25 ал.1 във вр.с чл.23 от НК. Изпитателният срок по присъда по нохд №1251/2003 г. на РС-Плевен , влязла в сила на 04.06.2004 г. е изтекъл на 04.06.2007 година, като от този момент е започнал да тече срок, равен на този по чл.82 ал.1 т.4 от НК,който е изтекъл на 04.06.2011 г. Осъдената Г. не е извършила ново умишлено престъпление от общ характер,за което се предвижда наказание лишаване от свобода. По делото обаче е останал неизяснен въпроса с изпълнението на наказанието глоба, наложено по присъда по нохд №12/1997 г. на РС-Плевен, влязла в сила на 10.06.1998 г.,както и за това, дали за нейното събиране е било образувано изпълнително производство,предвид разпоредбата на чл.82 ал.5 от НК. Този въпрос ,както беше посочено и по-горе е с изключителна важност , защото в хипотезите на изпълнено наказание глоба /тук е важен и момента на плащане/ или пък неизпълнено , но с изтекла давност по изпълнение, след което изтекъл срок, равен на този по чл.82 ал.1 т.5 от НК, то осъдената би се считала за реабилитирана и спрямо нея за извършеното деяние по чл.209 ал.3 от НК би следвало да намери приложение разпоредбата на чл.78а от НК. Неизследването на коментирания въпрос от страна на решаващия съд представлява съществено процесуално нарушение,тъй като е довело до нарушаване правата на осъденото лице. Това обстоятелство пряко рефлектира и върху преценката за правилността на приложение на материалния закон. С оглед на изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нохд №2327/2014 г.по описа на Плевенски районен съд. ОТМЕНЯВА определение №487 от 19.09.2014 г. по нохд №2327/2014 г. на Плевенски районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на РС-Плевен,от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/