4 Р Е Ш Е Н И Е № 236 София, 28 ноември 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 883/2017 година Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 23/2017 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, отмяна на постановената по него присъда и ново разглеждане на делото. В искането се сочи, че при постановяване на присъдата е допуснато нарушение на закона, тъй като неправилно е приложен института на чл. 78а от НК и чл. 23 от НК за определяне на общо наказание. Изтъква се още, че съдът незаконосъобразно е преквалифицирал деянието, осъществено от подсъдимия в такова по чл. 278, ал. 1 от НК. Пред настоящата инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по съображенията, изложени в него. Осъденият Д. П. П. поддържа становище, че производството се е развило при много процесуални грешки. Представя писмени бележки, наименовани от него като „обяснение”. Заявява, че ако чл. 78а от НК е приложен неправилно производството следва да се възобнови. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : I. Прокуратурата повдигнала обвинение срещу Д. П. П. за престъпления по чл. 278, ал. 6 от НК и по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т.1 от НК. Окръжният съд – Монтана с присъда от 12.04.2017 г., постановена по НОХД № 23/2017 г., признал подсъдимия Д. П. П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 278, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Признал подсъдимия за невинен и го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 278, ал. 6 от НК. Със същата присъда подсъдимият П. е признат за виновен и за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т.1 от НК, за което на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. На основание чл. 23 от НК е определено едно общо наказание - глоба в размер на 1000 лева. II. Искането е допустимо, подадено е в законоустановения срок и с него се атакува акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество е и основателно. Разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК изключва приложението на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при наличието на „множество престъпления”. Съдебната практика и доктрината последователно са изяснили същността на „множество престъпления”, включително и с цитираното в искането за възобновяване Тълкувателно решение №2/21.10.2010г. на ВКС по т.д. № 2/2010 г., ОСНК. Подсъдимият П. е предаден на съд и осъден за две престъпления, осъществени в реална съвкупност, поради което е налице ограничението, предвидено в чл. 78а, ал. 7 от НК. Окръжният съд не е съобразил това и като е освободил подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е допуснал съществено нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Последица от допуснатото нарушение на закона е и приложението на чл. 23 от НК по отношение на наложените административни наказания. С обвинителния акт е било повдигнато обвинение за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК. Съдът преквалифицирал извършеното деяние по чл. 278, ал. 1 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 278, ал. 6 от НК е бланкетна и за понятието „археологически обект” следва да се ползва легалната дефиниция в Закона за културното наследство, каквато препратка нямало в обвинителния акт. Така изложените съображения са декларативни и неясни. В обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е посочено, че предмет на обвинението са „археологически обекти по смисъла на чл. 146 от ЗКН, …класифициращи се като движими археологически културни ценности по смисъла на чл. 53, ал.1 от ЗКН” (виж, обвинителен акт, стр. 3 от делото, последен абзац), така е отразено и в диспозитива на същия. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция при новото му разглеждане съдът следва да обсъди и този довод, изтъкнат в искането, свързан с правната квалификация на деянието, като съобрази и съдебната практика относно елементите на престъпния състав по чл. 278, ал. 6 от НК. Доводите на подсъдимия, съдържащи се в писменото „обяснение„ и свързани с доказаността на повдигнатите обвинения, са преждевременно поддържани и не могат да получат отговор в настоящето производство, образувано по искане за възобновяване на делото от главния прокурор на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 23/2017 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. ОТМЕНЯ постановената по него присъда от 12.04.2017 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.