Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
София, 27.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Галина Тонева
Членове: 1. Бисер Троянов
2. Надежда Трифонова
при секретаря Кристина Павлова и с участието на прокурора Калин Софиянски разгледа докладваното от съдия Троянов наказат. дело № 501 по описа за 2019 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Х. А., чрез защитниците му адвокатите М. М. и Л. М., против въззивно решение № 60 от 02.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 292/ 2018 г., по описа на Великотърновския апелативен съд с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. За нарушения се сочат отказът на въззивния съд да допусне съдебно-медицинска експертиза за здравословното състояние на подсъдимия и липсата на доказателствен анализ на представените медицински документи, а за несъответствието на санкцията – с пренебрегване на смекчаващи отговорността обстоятелства.
С писмено допълнение към жалбата адвокат Н. Д. навежда и други процесуални нарушения, свързани с начина на събиране на доказателствата на досъдебното производство.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Д. Х. А. и неговия защитник адвокат Д. поддържат жалбата и писменото допълнение по изложените в тях съображения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и пледира за нейното отхвърляне.
Частните обвинители Г. Т. Г. и П. А. Х. не изразяват становище. Техният повереник адвокат Е. Б. намира исканията на касатора за неоснователни, наведените касационни основания – за непроявени по делото и наказанието за занижено, поради което настоява за потвърждаване на въззивния съдебен акт.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С решение № 60 от 02.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 292/ 2018 г. Великотърновският апелативен съд потвърдил присъда № 22 от 21.05.2018 г. по н.о.х.д. № 212/ 2018 г., по описа на Русенския окръжен съд, с която подсъдимият Д. Х. А. бил признат за виновен в това, че на 19.10.2014 г., в [населено място], Р. област, при управление на моторно превозно средство - л.а. „М. Е.”, с рег. [рег.номер на МПС] , със скорост от 84,2 км/ч, нарушил правила за движение по пътищата по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, ограничаващи скоростта до 40 км/ч с пътен знак „В26“, като по непредпазливост причинил смъртта на Т. Г. Х., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, за изпълнението на което определил първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. На основание чл. 343г от НК съдът наложил на подсъдимия и кумулативно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години.
Първоинстанционният съд привел изцяло в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 2 от НК, наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Д. Х. А. с влязлото в сила на 13.12.2012 г. споразумение № 376 от 13.12.2012 г. по н.о.х.д. № 471/2012 г. на Районен съд - Бяла, за което също определил първоначален общ режим.
Производството пред първоинстанционния съд е приключило по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, след направеното от подсъдимия Д. Х. А. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласие да не се проверяват събраните на досъдебното производство доказателства, както и да не се събират нови.
Касационната жалба е постъпила в законовия срок, от легитимно лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледани по същество исканията на жалбоподателя са частично основателни.
Доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК са неприемливи.
Въззивният съд не е допуснал нарушение с отказа да назначи поисканата от подсъдимия А. медицинска експертиза. Поставените за изследване задачи относно здравословното му състояние нямат пряко отношение към предмета на делото. Данните за телесното страдание на подсъдимия (неврална мускулна дистрофия) и неблагоприятната прогноза за развитие на болестта са съобразени от съдилищата при отмерване на санкцията и характеризиране на личността, но не могат да променят изводите за тежестта на извършеното престъпление и на отговорността, която следва да бъде понесена от дееца.
Доводите за процесуални нарушения в писменото допълнение към жалбата не подлежат на касационна проверка. Подсъдимият А. е признал фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което оспорването на доказателствените средства, които ги установяват, се явява несъвместимо с признанието. Частичното признание на фактите е недопустимо (п. 6 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. по н.д. № 1/ 2008 г. на ОСНК), поради което признавайки извършеното деяние, подсъдимият е признал и онези съставомерни факти, за които писменото допълнение от новия защитник отхвърля като недоказани. Подсъдимият вече е получил законовата привилегия за редуциране на наказанието с приложението на института на съкратеното съдебно следствие, проведено по негова инициатива, с което се е отказал от непосредствената и личната доказателствена проверка.
Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наказанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
Видът и размерът на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление са съобразени с тежестта на извършеното престъпление, с личността на дееца и с останалите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Не е подценена ролята на смекчаващите отговорността обстоятелства, сред които и здравословното състояние на подсъдимия А., с възможни неблагоприятни последици вбъдеще. Важно значение в процеса по индивидуализация е изиграло и съпричинителското поведение на пострадалия велосипедист – алкохолното му повлияване (нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП) и липсата на сигнализация (хоризонтално изпъната встрани лява ръка) за предприетата от него маневра завиване наляво (по чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗДвП). Третото нарушение по чл. 81, т. 4 от ЗДвП не се намира в пряка причинно-следствена връзка за настъпване на пътно-транспортното произшествие, тъй като превозваната туристическа газова бутилка върху кормилото на велосипеда не е причина за промяната на посоката на движение. Допуснатото нарушение от пострадалия велосипедист е административно, но не взема участие в причинно-следствения процес за настъпване на вредоносния резултат (смъртта на велосипедиста), поради което и не е обстоятелство от значение за наказателната отговорност на виновния водач на МПС.
Тежестта на извършеното престъпление е съобразена и с разкритите по делото отегчаващи обстоятелства, сред които изпъкват превишената скорост за движение на МПС в населено място и на пътен участък с ограничение до 40 км/ч, както и пренебрегнатото от подсъдимия законово изискване да намали скоростта или да спре пред всяка опасност на пътя, като вместо това водачът на лекия автомобил е навлязъл в лявата пътна лента, където е реализирал произшествието. При спазване на пътното ограничение, дори и при движение с допустимата за населено място скорост, ударът е бил предотвратим и не би настъпил, ако подсъдимият беше продължил движението си направо в своята пътна лента. Степента на обществена опасност на дееца е завишена и от многобройните наказания по административен ред като водач на МПС.
Правилно въззивният съд е преценил, че смекчаващите обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, за да обосноват извод от приложение на института по чл. 55 от НК.
Наложеното на подсъдимия Д. А. наказание лишаване от свобода след редукцията е на специалния минимум, предвиден в състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК и допълнителното му намаляване не е законово оправдано. Санкцията е определена при спазване на принципите за законност и за съответствие с тежестта на престъплението, поради което е справедлива. Определените с присъдата наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление могат в единството си да способстват към постигане на целите по чл. 36 от НК. Наказанието от две години лишаване от свобода подлежи на ефективно изпълнение при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, поради законовите пречки пред условно осъждане.
Касационният съд прие, че приложението на чл. 68, ал. 2 от НК не е оправдано. Предишното осъждане на подсъд. Д. А. е за умишлено престъпление от общ характер по чл. 234, ал. 1 от НК, за което той е бил условно осъден по споразумение от 13.12.2012 г. по н.о.х.д. № 471/ 2012 г. на Районния съд, гр. Бяла. В течение на тригодишния изпитателен срок подсъдимият е извършил процесното деяние, което е непредпазливо (небрежно) според формата на вина. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от НК предвижда съдебна преценка отложеното наказание да не бъде изтърпяно, или да бъде изпълнено изцяло или отчасти.
Въззивният съд е споделил усмотрението на първостепенния окръжен съд, че подсъдимият А. е „много недисциплиниран водач“ (с. 9 от мотивите), заради множеството административни санкции и голямото превишаване на скоростта по време на деянието. Доводът не е достатъчно убедителен да наложи привеждане на отложеното наказание с единствен аргумент личността на подсъдимия, още повече, че между двете престъпленията няма връзка – първото е умишлено и е за държане на акцизни стоки (тютюневи изделия) без изискуем бандерол, докато второто деяние не е желано от подсъдимия. Общественоопасните последици от транспортното престъпление са настъпили по небрежност, което не представя водачът А. за деец с особено опасно поведение на пътя. Затова и касационната инстанция прие, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия А. не е необходимо той да изтърпи ефективно и отложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода за умишленото престъпление. Ето защо обжалваното въззивно решение следва да бъде изменено, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, като се отмени приложението на института по чл. 68, ал. 2 от НК.
В останалата част въззивният съдебен акт като правилен и законосъобразен подлежи на потвърждаване.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и т. 4 от НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 60 от 02.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 292/ 2018 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, като отменя приложението на чл. 68, ал. 2 от НК, с което е приведено в изпълнение при първоначален общ режим наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Д. Х. А. по влязлото в сила на 13.12.2012 г. споразумение по н.о.х.д. № 471/ 2012 г., по описа на Районен съд, гр. Бяла.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |