4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 400/29.06.2022г. гр.София Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2366/21г.,за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Е. М., чрез процесуалния ѝ представител адв.Д. Й., против решение №12288/10.11.2020г. по в.гр.д.№1172/19г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено изцяло решение №7349/26.11.18г. по гр.д.№12400/14г. на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания за установяване съдържанието на чуждото приложимо материално право, с оглед съобразяването му при решаването на спора по същество. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на решението на въззивния съд в частта, с която е обезсилено решението на първата инстанция,постановено по предявения иск до размер на сумата 8000 лв., в която част застрахователят „Еурохерц осигуранье Д.Д.“ [населено място] не е обжалвал акта на Софийски градски съд. Освен това касаторът обжалва изцяло решението и с оплакване за неправилност, като сочи,че въззивният съд не е следвало да обезсилва решението на първата инстанция, доколкото тя се е произнесла по спорните факти, а да разреши спора по същество, като съобрази приложимото, според него, чуждо материално право. Неправилно и необосновано, според касатора, въззивната инстанция се е позовала на визирания в жалбата на въззивника Регламент 864/07 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г., тъй като както сключеният застрахователен договор, служещ за основание за ангажиране отговорността на ответника-застраховател,така и настъпилото на 14.04.2012г. ПТП, предхождат членството на Република Хърватия в Европейския съюз, което е от 01.07.2013г. По тези съображения касаторът е поискал решението на Софийски апелативен съд да бъде обезсилено, евентуално отменено като неправилно. Претендира разноски. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на въззивния акт до касационен контрол касаторът се позовава на предпоставките за допускане на касационния контрол, визирани в чл.280 ал.2 предл.2 и предл.3 ГПК, като поддържа доводи за недопустимост и очевидна неправилност на решението. Ответникът по касационната жалба „Еурохерц осигуранье Д.Д.“ [населено място] в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител адв. И. Н. И.-С., оспорва наличието на сочените в изложението предпоставки за извършване на селекцията, а по същество поддържа становище за правилност и законосъобразност на решението на апелативния съд. Съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Софийски градски съд е бил сезиран от М. Е. М. с пряк иск за обезщетение за неимуществени вреди, вследствие пътно-транспортно произшествие. В исковата молба е поддържано,че ищцата е претърпяла на 14.04.2012г. в [населено място] Хърватска пътен инцидент, вследствие на който получила травматични увреждания на дясната глезенна става.За претърпените от нея, вследствие инцидента, неимуществени вреди ищцата е поискала да бъде осъден застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач на моторното превозно средство, станало причина за уврежданията ѝ, „Еурохерц осигуранье Д.Д.“ [населено място], да ѝ заплати обезщетение в размер на 30 000 лв. /частично от 60 000 лв./ със законната лихва и разноски. Съставът на Софийски градски съд е разгледал иска на правно основание чл.226 КЗ /отм./ и го е уважил частично, присъждайки на ищцата обезщетение в размер на 25 000 лв. Ответникът-застраховател, който е оспорил иска в производството пред първата инстанция, включително с възражението, че исканото обезщетение е завишено по размер, е подал въззивна жалба срещу осъдителната част на решението за разликата над 8000 лв., мотивирайки се със съображения,че присъденото обезщетение не отговаря на критериите, установени от Върховен съд на Република Хърватия в приетите, с оглед еднаквото прилагане на чл.200 §1 от Закона за задълженията и договорите на Република Хърватия, Ориентировъчни критерии и суми за определяне на размера на справедливото парично обезщетение за неимуществени вреди № Su-1331-VI/02 и 1372-11/02, като обезщетението за твърдяната травма не може да надвишава 8000 лв., съобразно приложимото хърватско право. С обжалваното пред настоящата инстанция решение съставът на Софийски апелативен съд се е позовал на Регламент 864/07 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г., според чийто чл.4 приложимо право при непозволено увреждане е правото на държавата, в която е настъпила вредата.Приел е,че не е установен начинът на осъществяване отговорността на застрахователя и има ли въобще регламентиран пряк иск на пострадалия срещу застрахователя и тъй като в случая не става дума за постановяване на решение при правилно установена фактическа обстановка относно осъществяване правата, произтичащи от произлязлата катастрофа с възможност въззивният състав да осъществи преквалификация, а е необходимо подвеждане на претенцията към разпоредби, действащи в чужда държава, съдът е приел,че постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо, поради което го е обезсилил изцяло и е върнал делото за ново разглеждане и произнасяне при съобразяване нормите на хърватското материално право. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, като взе предвид направеното от касатора оплакване на недопустимост на обжалвания съдебен акт и с оглед служебното си задължение да следи за допустимостта, което, съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС вр.т.10 от ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС е приложимо и в стадия на селектиране на касационните жалби, намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол при хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК - за извършване на проверка за допустимостта на съдебния акт. На касатора следва да се укаже на основание чл.18 ал.2 т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 500 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №12288/10.11.2020г. по в.гр.д.№1172/19г. на Софийски апелативен съд. УКАЗВА на М. Е. М. да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса 500 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване. След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване на делото в открито заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.