2 Р Е Ш Е Н И Е №207 София.13.12. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА Б. Й. при секретаря И. Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 129/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. /ХТПП/, представлявана Я. Я. - председател на УС, срещу решение № 251/09.10.2009 г. по в.гр.д. № 850/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 19 от 28.06.2007 г. по гр.д.№ 138/2006 г. на Окръжен съд – Х.. С посоченият съдебен акт е уважен предявеният от Г. Я. К. от гр.София, иск с правно основание чл.25, ал.4, във вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ, като са отменени, като незаконосъобразни, решенията на Общото събрание на Х., проведено на 28.04.2006 г. за : избор на У. и К. съвет, след освобождаване на дотогавашни членове и на промени в Устава. С определение № 309 от 27.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението поради вероятната му недопустимост, с оглед данните, съдържащи се в приложеното гр.д. № 688/2007 г. на Пловдивския апелативен съд. Касаторът поддържа доводи за недопустимост на иска като предявен от лице, което не е било член на сдружението към момента на приемане на атакуваните решения на ОС, а от друга страна твърди, че сезирането на съда с искане за отмяна на решенията на ОС на Х. е извършено след изтичане на преклузивните срокове по чл.26 ЗЮЛНЦ. Поддържат се касационни доводи и за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че решаващият съд не е преценил всички събрани доказателства и не е отчел действието на решенията на ОС до отмяната им от съда и съответно заличаването им в регистъра, което е обусловило незаконосъобразност и необоснованост на становището за свикване на процесното общо събрание от нелигитимен УС и съответно за процесуална незаконосъобразност на атакуваните решения. По съображение в жалбата се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на иска. Ответникът по касация – Г. Я. К., чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за правилно. Подробни фактически и правни съображения в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор/възражение/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията по чл.293 ГПК, приема следното: За да потвърди изводите на първостепенния съд за незаконосъобразност на атакуваните решения на Общото събрание на Х., приети на 28.04.2006 г., Пловдивският апелативен съд е приел, че ОС е свикано от нелигитимен УС, предвид заличаването на вписани в регистъра обстоятелства въз основа на влязло в сила решение № 244/30.06.2004 г. на Апелативен съд – Пловдив, извършено с решение № 552/22.03.2006 г. по ф.д.№ 11/1991 г. Отчетено е действието на заличаването в регистъра по отношение последващи съдебни актове и задължението на органите на сдружението да зачитат извършеното заличаване при последващата им работа и при предприемане на съответните действия. За неоснователни са приети доводите на ответника/сега касатор/ за недопустимост на иска, предвид представено по делото удостоверение № 1/1996 г., че ищцата е почетен член на Х. и липсата на данни за изключването й или прекратяване на членството й. Констатирано е и спазването на едногодишния преклузивен срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ. Решението е процесуално недопустимо. Като основателен следва да се прецени доводът на касатора за липсата на активна процесуалноправна легитимация на ищцата да води конститутивен иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на процесните решения на общото събрание на сдружението. От данните по приложеното във въззивното производство гр.д. № 688/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, влязло в сила на 07.05.2009 г. с постановяване на определение № 228 по т.д.№ 123/2009 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. за недопускане на касационно обжалване, следва да се направи извод, че за периода след приемане на решение от ОС на сдружението от 19.08.2002 г. за потвърждаване решението на изпълнителния съвет за изключване на Г. К. като почетен член, до отмяната му с влезлия в сила съдебен акт по посоченото дело, ищцата не е била член на сдружението. Именно затова тя не е била оправомощена по смисъла на чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ да сезира Окръжен съд – Х. с иск по ал.4 на чл.25 от с.з. за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност и съответствие с устава на приетите на 28.04.2006 г. решения на общото събрание на Х.. С оглед защитата, която се цели с конститутивния иск по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ, процесуалната легитимация на ищеца следва от принадлежността на потестативното право. Процесуалната легитимация съставлява абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск и след като тя не е налице, предявеният иск е недопустим. Това обуславя и недопустимост на исковото производство и на постановените по делото съдебни актове. Предвид изложените съображения и на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, във вр. с препращащата разпоредба на чл.293, ал.4 ГПК, обжалваното въззивно решение, с което е потвърден първоинстанционния съдебен акт, следва да се обезсили, като се прекрати производството по делото. Независимо от изхода на спора, касаторът не е претендирал присъждане на разноски, поради което ВКС не дължи произнасяне. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 251/09.10.2009 г. по в.гр.д. № 850/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 19 от 28.06.2007 г. по гр.д.№ 138/2006 г. на Окръжен съд – Х. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: