Р Е Ш Е Н И Е № 591 гр. София, 31 януари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на десети декември, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Даниела Околийска и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1821 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения В. Й. К. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №2062/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив. С определение от 23.04.2012 г., постановено по НОХД №2062/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив по реда на чл.384, ал.1, във вр. с чл.382, ал.7 НПК е одобрено постигнато споразумение между защитника на осъдения К. и прокурор при Районна прокуратура- гр. Пловдив, с което К. е признат за виновен в това, че на 29.12.2011 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта- старши полицай Д. И. Ч. и полицай К. С. К. и по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, като на основание чл.325, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години. С одобреното споразумение осъденият се е признал за виновен в това, че на същата дата и място се е заканил на В. А. К. с престъпление против нейната личност- убийство и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като основание чл.144, ал.3 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години. С одобреното споразумение осъденият се е признал за виновен в това, че на същата дата и място се е заканил на непълнолетната В. Д. Д. с престъпление против нейната личност- убийство и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като основание чл.144, ал.3 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години. Със споразумението К. е приел да изтърпи наложеното му на основание чл.23 НК общо най- тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде изтърпяно на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. По делото е приложена молба от осъдения К., в която той твърди, че е подписал споразумението под натиск, тъй като съзнавал, че ако делото се развие по общия ред е щял да получи по- тежко наказание. В молбата си поддържа, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, защото съдът който се е произнесъл по молбата за изменение на мярката му за неотклонение е идентичен с този, който е одобрил и споразумението. Прави се оплакване и за това, че са наложени завишени наказания, като се поддържа, че не е отчетено това, че от престъпленията липсват каквито и да е вредни последици, това, че не са били засегнати пострадалите и се поддържа, че размера на трите наказания и определеното общо най- тежко са отмерени само въз основа на съдебното минало на осъдения. На тези основания се предлага да бъде възобновено производството, като бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението и да бъде редуцирано наказанието. Защитата в съдебно заседание предлага да бъде уважено искането и да бъде редуцирано наказанието на К. на една година „лишаване от свобода”. Поддържа, че неправилно наказанията са определени в този размер, като незаконосъобразно не е отчетен превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства. Моли да бъде дадена възможност на осъдения да се грижи за децата си. Представителят на държавното обвинение пледира искането да не бъде уважавано, като поддържа, че определеното наказание е съобразено със смекчаващите и отегчаващите отговорността на К. обстоятелства. Осъденият моли да бъде уважено становището на защитника му и се надява на справедливо решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираната молба е подадена в срока по чл.421 НПК и с нея се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо тя е допустима и трябва да бъде разгледана. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. І. При прегледа на воденото срещу осъдения В. К. наказателно производство и конкретно развилото се пред първостепенния съд съдебно производство може да бъде направен извод, че не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, засягащи правото му на защита. В проведеното съдебно заседание правата на осъдения по чл.274 и чл.275 НПК са били подробно разяснени от съда, както и в заседанието е взел участие назначения му служебен защитник. Видно от приложения по делото протокол осъденият К. се е присъединил към становището на защитника си, че доброволно е сключил споразумение и е помолил същото да бъде одобрено. Той се е признал за виновен в извършването на престъпленията- предмет на воденото наказателно производство и е подписал текста на включеното в съдебния протокол споразумение. В изрично изявление е посочил, че разбира обвиненията, признава се за виновен, съзнава последиците от сключването на споразумението и е съгласен с тях. При тези обстоятелства не може да бъде прието, че в хода на воденото наказателно производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Напротив съдът стриктно е спазил процесуалния закон, като е разяснил на К. естеството на диференцираната процедура и последиците от сключването на споразумението. От изявленията на осъдения може да се прецени, че той е разбрал разясненията, приел е и е осмислил сключването на споразумението и го е подписал доброволно- при липса на оказан натиск. Всичко това е осъществено при участието на защитник, което е било допълнителна гаранция за защита правата на К.. По делото липсват каквито и да е доказателства за това да е бил упражняван натиск по отношение на осъдения да сключи споразумение, като и конкретни оплаквания в тази насока липсват. Не може да бъде възприето като съществено нарушение на процесуални правила това, че К. е преценил, че ако не сключи споразумение по общия ред ще му бъде наложено по- тежко наказание (обстоятелство, отразено в молбата), тъй като той свободно е избрал производството да се развие по диференцираната процедура, като по този начин е имал възможност да съобрази и евентуално се съгласи с наказанието, което трябва да изтърпи по всяко от обвиненията и определеното общо най- тежко. Не може да бъде възприето и оплакването за това, че е нарушение на закона това, че съдът разгледал молбата за изменение на мярката на К. е идентичен с този одобрил споразумението. Няма спор, че молбата е била депозирана в рамките на съдебното производство (след внасяне на обвинителния акт и образуване на делото пред първоинстанционния съд) и е била разгледана по реда на чл.256, ал.3 НПК от съдебния състав, определен да го разгледа. Разпоредбата на чл.29, т.1, б.”г” НПК е относима единствено по отношение на член на състава на съда, разгледал искане за изменение на мярката за неотклонение на досъдебното производство, но не и по отношение на такъв, произнесъл се по такова искане в съдебната фаза. Ето защо обстоятелството, че един и същ състав е разгледал искането за изменение на мярката и впоследствие е одобрил сключеното споразумение не представлява нарушение на закона и не може да бъде основание за възобновяване на приключилото наказателно производство. ІІ. Касационната инстанция прецени, че определените на К. наказания по всяко едно от престъпленията са съразмерни на обществената им опасност и данните за личността на осъдения. Не може да бъде възприета тезата на защитника, че наказанието трябва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. При преглед на материалите по делото може да бъде направен извод, че липсват основания да бъде преценено, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Не може да бъдат ценени като такива, нито възрастта на пострадалия (над 40 годишен, към инкриминираната дата), нито това, че трябва да полага грижи за децата си- (видно от характеристичната справка К. е разведен, към момента няма семейство и родителските грижи за децата му са предоставени на другия родител). Като отегчаващи отговорността обстоятелства трябва да бъдат ценени предходните осъждания на К. (той е съден единадесет пъти), обстоятелството, че настоящите престъпления са осъществени непосредствено след изтърпяване на предходно наказание, начина на извършване на двете престъпления и това, че те се отличават със значително по- висока степен на обществена опасност в сравнение с други със същата правна квалификация. Като такива обстоятелства трябват да бъдат отчетени престъпната упоритост на осъдения и това, че едно от престъпленията по чл.144, ал.3 НК е било осъществено по отношение на дете. При този анализ на доказателствата по делото, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието отмерените наказания по две години „лишаване от свобода” за всяко от престъпленията и определеното общо най- тежко в същия размер се явяват съразмерни на извършеното от К. и съобразени с данните, досежно личността му. Същите не могат да бъдат възприети като явно несправедливи и завишени защото са определени под средния размер предвиден в санкционните норми на чл.144, ал.3 НК и чл.325, ал.4 НК при липса на смекчаващи отговорността обстоятелства. Не може да бъде възприет и довода, че липсата на настъпили вредни последици, изразили се в настъпило увреждане на трети лица- пострадали от престъплението трябва да бъде отчитано при определяне на наказанието. Напротив престъпленията, за които е осъден К. не предполагат настъпването на вреди последици за трети лица, респективно това обстоятелство няма значение за размера на отмереното наказание за всяко от тях. Ако такива последици бяха настъпили, то без съмнение и правната квалификация на действията на осъденото лице би била друга. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Й. К. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №2062/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.