9 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 135 гр.София, 30 декември 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря и след становище на прокурора от ВКП Атанас Гебрев, като изслуша докладваното от съдия Грозданова наказателно частно дело № 990/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 НПК. Образувано е по частна жалба на Д. Н. Н. от [населено място] срещу разпореждане № 260190/12.11.2020 година, с което съдия от Окръжен съд Пазарджик е върнал на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 НПК касационната жалба на Н. срещу определение № 42/04.02.2020 година, постановено по в.ч.н.д. № 49/2020 година по описа на същия съд. Според касаторката разпореждането е незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като обжалваното от нея определение, е от съдебните актове, подлежащи на касационен контрол на основание чл. 346, т. 4 НПК – постановено е за първи път във въззивното производство и с него се прегражда пътят на наказателното производство. Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което обжалваното разпореждане е законосъобразно, а подадената жалба – неоснователна и следва да се остави без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намира за установено следното: В.ч.н.д. № 49/2020 година по описа на ОС Пазарджик е било образувано по въззивна жалба на касаторката срещу разпореждане на съдия от РС Пазарджик от 16.12.2019 година, с което на Н. е отказано да се запознае и да получи преписи от всички документи, без тези, които са свързани с администриране на делото и нямат доказателствен характер, съдържащи се в ч.н.д. № 2356/2015 година по описа на РС Пазарджик. Видно от материалите по ч.н.д. 2356/2015 година, производството е било с правно основание чл. 154, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) – даване на разрешение от районния съд извършеното на 04.11.2015 година настаняване по спешност в стационара на ДПБ Пазарджик на Д. Н. Н. да продължи за срок от 48 часа. Впоследствие се е развило и производство по чл. 157, вр. чл. 154, ал. 3 ЗЗ, по което е било образувано ч.н.д. № 2368/2015 година по описа на съда. От извършената служебна справка на сайта на ВСС се установява, че с определение, постановено в откритото съдебно заседание на 13.11.2015 година, РС Пазарджик в отсъствие на жалбоподателката, която не се е явила и в присъствието на служебния й защитник, е прекратил съдебното производство по ч.н.д. 2368/2015 година, тъй като директорът на ДПБ Пазарджик писмено е оттеглил предложението за настаняване на Д. Н. Н. за провеждане на задължително лечение, поради това че същата е подписала декларация за съгласие за доброволно лечение. В края на 2019 година касаторката предприела действия по снабдяване с копия от всички документи, съдържащи се в посочените две дела, свързани с настаняването й на задължително лечение. С две молби от 25.11.2019 година, подадени по електронен път, тя поискала копия от документите по ч.н.д. 2356/2015 година и ч.н.д. № 2368/2015 година. С разпореждане от 27.11.2019 година съдията-докладчик по ч.н.д. № 2356/2015 година наредил молителката да бъде уведомена, че не е страна по това дело, поради което на основание чл. 77, ал. 4 от Правилника за администрация на съдилищата (ПАС) има право да получи преписи при наличие на законов интерес, заявен с мотивирана писмена молба. На 29.11.2019 година в изпълнение на дадените й указания Н. подала молба, в която изразила виждането си, че като участник в наказателното производство има право да иска издаването на копия от всички документи по делото, без да е необходимо да обосновава правен интерес от получаването им, но все пак като правно основание за това посочила разпоредбите на чл. 55, ал. 1, чл. 75 и чл. 79 НПК. В разпореждане от 02.12.2019 година съдията-докладчик преценил, че по съдържание молбата не изпълнява указанията, дадени с разпореждането от 27.11.2019 година, че тя продължава да не е мотивирана, тъй като са цитирани процесуални норми, които се отнасят до страни в процеса, каквото качество молителката нямала и че разпоредбата на чл. 77, ал. 4 ПАС ще бъде приложена при заявен от молителката с мотивирана молба законен интерес. На 11.12.2019 година на касаторката били връчени две съобщения, адресирани до нея в качеството на освидетелствана, по дело ч.н.д. №2356/2015 година със страни - Психиатрична болница Пазарджик срещу Д. Н. Н., с които била уведомена за съдържанието на разпорежданията на съдията-докладчик от 27.11.2019 година и 02.12.2019 година. На 13.12.2019 година Н. подала трета молба, в която, позовавайки се на оформянето на съобщенията, с категоричност заявила качеството си на страна по делото, оспорила като неоснователно указанието да обоснове наличието на правен интерес за достъп до информация, като се аргументирала и с това, че по свързаното с процесното дело друго производство – ч.н.д № 2368/2015 година, вече такъв достъп и издаване на копия от документите по делото са й разрешени. Касаторката заявила, че не й е известно по каква причина двете производства са разделени едно от друго, но какъвто и да е предметът на ч.н.д. № 2356/2015 година по него тя е страна, а не участник извън страните и не е обект, а субект на производството, поради което не е длъжна да обосновава наличието на правен интерес, а и не би могла да формулира какъвто и да е „мотивиран законов интерес“ извън този, че делото касае единствено и само нея и интервенира единствено и само в нейната правна сфера. С ново разпореждане от 16.12.2019 година съдията-докладчик практически отказал на Н. да се запознае с материалите по делото и да получи копие от тях, като не отстъпил от тезата си, че тя няма качеството на страна по процесното дело, тъй като производството по чл. 154, ал. 2 ЗЗ било образувано по искане на директора на ДПБ Пазарджик и било разгледано в закрито заседание. За разлика от него производството по ч.н.д. № 2368/2015 година протекло в открито съдебно заседание, поради което молителката била страна само по него. За изчерпателност съдията-докладчик насочил жалбоподателката при определяне на законовия й интерес да посочи например „има ли нарушени права, каква инициатива възнамерява да предприеме, какви органи и защо смята да сезира и т.н“. Разпореждането било връчено на Н. на 13.01.2020 година. На 20.01.2020 година тя го обжалвала пред ОС Пазарджик като незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, окачествявайки го като груб произвол, нарушаващ нейни основни граждански права на достъп до правосъдие по смисъла на чл. 6, § 1 и чл. 13 от КЗПЧОС. С доводи, идентични по съдържание с изложените в третата по ред молба, поискала от въззивната инстанция да постанови определение, с което да задължи първоинстанционния съд да й осигури достъп до информация и възможност за запознаване и получаване на копия от всички документи по ч.н.д. № 2356/2015 година. С определение № 42/04.02.2020 година, постановено по в.ч.н.д. № 49/2020 година, ОС Пазарджик прекратил производството и изпратил ч.н.д. № 2356/2015 година ведно със сезиращата въззивна жалба по компетентност на Административен съд – Пазарджик като приел, че касаторката е поискала достъп до обществена информация и се касае за постановен отказ до такъв, чието обжалване на основание чл. 40 ЗДОИ следва да се разгледа от съответния административен съд по реда на АПК. На 06.02.2020 година в Административен съд – Пазарджик било образувано адм. дело № 178/2020 година, производството по което било прекратено с определение № 253/13.02.2020 година на основание чл. 159, т. 7 АПК – поради обстоятелството, че преди него вече е било образувано друго производство - адм. дело № 135/2020 година по описа на съда, със същия предмет и същите страни. Определението било връчено на Д. Н. на 10.03.2020 година и на 19.03.2020 година тя депозирала чрез ОС Пазарджик до ВКС касационна частна жалба срещу определение № 42/04.02.2020 година, постановено по в.ч.н.д. № 49/2020 година на ОС Пазарджик, а чрез Административен съд – Пазарджик - жалба до ВАС срещу определението за прекратяване на адм. дело № 178/2020 година. По втората жалба било образувано частно производство по адм. дело № 9378/2020 година по описа на ВАС, V отделение, което приключило на 10.09.2020 година с разпореждане на съдията-докладчик от ВАС за връщане на жалбата на Н.. ОС Пазарджик изискал адм. дело № 178/2020 година след връщането му от ВАС и тогава администрирал подадената пред него касационна жалба срещу определението по в.ч.н.д. № 49/2020 година. С разпореждане от 12.11.2020 година, предмет на проверка по настоящото касационно производство, той я върнал на касаторката на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 НПК, приемайки, че определението не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 346, т. 3 и т. 4 НПК. Разпореждането на съдията от окръжния съд е връчено на Д. Н. на 26.11.2020 година, а частната касационна жалба срещу него е подадена по пощата с клеймо от 03.12.2020 година. Към нея е приложено и копие от определение № 743/01.06.2020 година, постановено по адм. дело № 135/2020 година на Административен съд – Пазарджик. От него става ясно, че първото по време производство, образувано в този съд по препратената служебно от съдията-докладчик от РС Пазарджик въззивна жалба срещу разпореждането му от 16.12.2019 година, също е прекратено. Според административния съд разпореждането на съдията-докладчик било съдебен акт по смисъла на чл. 32, ал. 2 НПК, поради което не е индивидуален административен акт и не подлежи на оспорване по административен ред. При тази хронология на произнасянето на различни по степен и материална компетентност съдилища, продължило приблизително една календарна година, настоящият състав намира за нужно в принципен план да посочи следното: 1.Правилникът за администрацията на съдилищата е подзаконов нормативен акт, приет от Пленума на ВСС на основание чл. 342, ал. 1 ЗСВ и съгласно чл. 1 с него се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в районните, окръжните, административните, военните, специализирания наказателен съд, апелативния специализиран наказателен съд и апелативните съдилища, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им. Издаването на копия от приложените по делата книжа (чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ПАС) по своето съдържание представлява осъществяване на административна, а не на правораздавателна дейност. Касае се за фактическо действие, което съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ПАС е в правомощията на съответния служител от съдебната администрация. В този смисъл са определение № 30/10.04.2019 година по дело № 2/2019 година на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС и определение № 3538/20.03.2018 година по адм. д. № 3360/2018 на ВАС, І отделение. Затова разпореждането на съдията-докладчик, упоменато в чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ПАС, въз основа на което съответният служител осъществява тези фактически действия, не е правораздавателен акт. В конкретния случай, доколкото в производството за настаняване на задължително лечение по ЗЗ субсидиарно се прилагат разпоредбите на НПК – то не е разпореждане по чл. 32, ал. 2 НПК. Такива съдебни актове съдията-докладчик постановява еднолично, в изрично посочени в процесуалния закон хипотези и по неприключили с окончателен съдебен акт наказателни производства - например разпорежданията по чл. 247а, ал. 2 и ал. 3 НПК, по чл. 358, ал. 1 НПК и други. По тази причина разпореждането на съдията-докладчик по чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ПАС поначало не е подлежало на въззивен контрол по реда на глава ХХІІ НПК. ОС Пазарджик е следвало да съобрази това обстоятелство и като констатира, че е сезиран с неподлежащ на въззивен контрол акт, да остави подадената от Н. въззивна жалба без разглеждане и да прекрати въззивното производство, вместо да го изпраща по подсъдност на Административен съд – Пазарджик, приемайки, че се касае до жалба по чл. 40 ЗДОИ. Жалбоподателката във всички свои молби до администрацията на РС Пазарджик настоятелно е твърдяла само едно – че е страна по ч.н.д. № 2356/2015 година на РС Пазарджик и като такава иска да се запознае с книжата по него и да получи копие от тях. При подобно твърдение изобщо не може да се коментира каквото и да е искане за достъп до обществена информация, която съгласно чл. 2 ЗДОИ се дефинира като информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. След като разпореждането на съдията-докладчик по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ПАС не е съдебен акт от правораздавателен характер, то не може да бъде предмет не само на последващ въззивен, но и на касационен контрол по реда на НПК, поради което частната касационна жалба на Н. е процесуално недопустима. 2. Частната касационна жалба на Н. е процесуално недопустима и заради това, че с обжалваното определение по в.ч.н.д. № 49/2020 година ОС Пазарджик се е десезирал от разглеждането на подадената от Н. въззивна жалба срещу разпореждането на съдията-докладчик по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ПАС и производството по нея е продължило пред административните съдилища. 3. Частната касационна жалба на Н. е процесуално недопустима и поради трета причина – подадена е срещу акт - разпореждане за връщане на въззивната жалба, който изначално не е следвало да бъде постановяван от съдията от Окръжния съд – Пазарджик. Процедура по чл. 351, ал. 5 НПК не се провежда, когато обжалваният въззивен акт е постановен по реда на глава ХХІІ НПК, а така също в случаите, когато не подлежи на самостоятелна проверка отделно от крайния съдебен акт като например определенията на въззивния съд по движение на делото, по допускане/недопускане на доказателствени материали, за отхвърляне на искания за отводи, определенията по чл. 270 НПК във висящото въззивно производство, въззивните определения, постановени при упражняването на съдебен контрол в досъдебното производство – по чл. 64, ал. 8 НПК, чл. 65, ал. 9 НПК, чл. 243, ал. 8 НПК и пр. В хипотези като неизчерпателно изброените по-горе процесуалният закон не предвижда изрична процедура по връщане на жалба, тъй като постановените от въззивния съд актове са окончателни и е невъзможно за тях да се развие самостоятелно производство пред касационната инстанция. Когато касационната проверка е изначално невъзможна, връщането на недопустимата жалба е безпредметно. В тези случаи делото се изпраща на ВКС за констатиране на недопустимостта на жалбата. Процесуалната недопустимост на частната касационна жалба не позволява да бъде поправено по реда на касационното обжалване неправилното приложение на закона. Вярно е, че производството по чл. 154, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) се инициира от ръководителя на лечебното заведение, в което се намира настаненото по спешност лице по чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗ, без самото лице да участва в това производство, но същевременно по силата на изричната разпоредба на чл. 158, ал. 2 ЗЗ, която задължава съда да разгледа делото за настаняване на задължително лечение незабавно, ако преди това е дадено разрешение по чл. 154, ал. 2 ЗЗ, производството е функционално свързано с производството по чл. 157 ЗЗ и няма самостоятелно значение. Несъмнено, както и сам съдията-докладчик е посочил в разпореждането си от 16.12.2019 година, касаторката е била страна по образуваното по чл. 157 ЗЗ производство по ч.н.д. № 2368/2015 година, а щом това е така, тя е страна и по функционално свързаното с него производство по чл. 154, ал. 2 ЗЗ. За нея като страна съществува пряк, непосредствен и обоснован законен интерес да узнае на какво основание и въз основа на какви фактически и правни съображения на съда е била лишена от правото си на свободно придвижване. Това е постижимо само като й бъде предоставена възможността да се запознае със съдържанието на документите по ч.н.д. № 2356/2015 година на РС Пазарджик, включително и да получи копия от тях. Съдията-докладчик е следвало да съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ЗЗ и доколкото в раздел ІІ „Задължително настаняване и лечение“ не се съдържат специални правила, се прилагат разпоредбите на НПК. В посочения раздел с категоричност не се съдържат специални правила, които да се отнасят до процесуалните права на освидетелстваните, настанявани на задължително лечение, извън правото им на лично участие в производството, правото им да се запознаят с предложението за постановяване на задължително лечение, правото им да обжалват актовете на съда, включително и този по назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, както и правото им да бъдат изслушани. Поради субсидиарното приложение на процесуалния закон жалбоподателката се ползва от останалите, уредени в чл. 55, ал. 1 НПК права на обвиняемите лица, сред които са и правото им да се запознават с делото и да направят необходимите им извлечения. В този смисъл следва да се разбира и разпоредбата на чл. 77, ал. 2 ПАС, според която страните по делата и техните представители осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони. Чл. 55, ал. 1 НПК не поставя пред носителя на правата като условие за тяхното упражняване да се мотивира за причините за това, поради което съдията-докладчик не е имал каквото и да е основание да указва, макар и примерно, какво да бъде съдържанието на изискваното от жалбоподателката Н. писмено обосноваване на правен интерес. Констатацията за недопустимост на подадената частна касационна жалба не е пречка жалбоподателката да поиска отново от администрацията на РС Пазарджик да й предостави достъп до ч.н.д. № 2356/2015 година и да я снабди с копия от необходимите й документи, респективно – да се възползва от описания в Определение № 30 от 10.04.2019 г. по дело № 2/2019 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС процесуален ред за защита на законните си права чрез обжалване на мълчалив или изричен отказ да й бъдат представени копия от съдебните книжа, но пред съответния административен съд и по реда на АПК. По изложените съображения и на основание чл. 351, ал. 6 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. Н. Н. от [населено място] срещу разпореждане № 260190/12.11.2020 година на съдия от Окръжен съд Пазарджик за връщане на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 НПК на касационна жалба срещу определение № 42/04.02.2020 година, постановено по в.ч.н.д. № 49/2020 година по описа на същия съд и ПРЕКРАТЯВА производството по н.ч.д. № 990/2020 година по описа на ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.