О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №. 608   София, 11.08.2010 година                         Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение,  в  закрито заседание на първи юли две хиляди и десета година в състав:                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИО БОБАТИНОВ                                             ЧЛЕНОВЕ:    ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                       МАРИЯ СЛАВЧЕВА                  при  участието на секретаря    в присъствието на  прокурора изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева  ч.т.дело № 617/2009 година   Производство по чл. 278, във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба „О” АД гр. С., чрез процесуалния му представител адв. М от АК гр. П., срещу определение № 169 от 07.04.2009 г. на Л. окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 207/2009 г. Със същото е потвърдено разпореждане № 498/10.03.2009 г. на Районен съд гр. Т. по ч. гр. д. № 175/2009, с което се отхвърля изцяло молбата на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. С. А. от с. Г., област Ловеч за сумата от 15 891,59 лв. – главница, 544,53 лв. договорна лихва за периода от 29.10.2008 г. до 05.03.2009 г., 0,35 лв. – наказателна лихва за просрочени главници за периода от 29.10.2008 г. до 05.03.2009 г. Оплакванията в частната касационна жалба са за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. В депозираното по делото изложение по чл. 284, ал. 3,т. 1 ГПК частният жалбоподател е обусловил допустимостта на касационното обжалване с произнасянето от въззивния съд по процесуалноправен въпрос от съществено значение за делото, който е решаван противоречиво от съдилищата – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил разпореждания на РС гр. Л., РС гр. Т., РС гр. Ч. бряг, РС гр. Л., като е цитирал и определение № 118 от 24.02.2009 г. на ВКС, ІІ т.о. по ч. т. д. № 25/2009 г. и определение № 264 от 07.05.2009 г. на І т.о. по ч. т. д. № 210/2009 г. Ответникът по частната жалба Д. С. А. не е изразил становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страната, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В случая касаторът се позовава на противоречива съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за документа по чл. 417, т. 2 ГПК и за обхвата на данните, при наличието на които той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, произтичащо от договор за банков кредит като съществен процесуален въпрос, обусловил изводите на въззивния съд да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горните суми. В обжалваното определение съдът е приел, че представените със заявлението на частния жалбоподател документи – извлечение от счетоводните му книги и договор за предоставяне на потребителски кредит от 17.10.2007 г. са документите, изброени в чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, но не удостоверяват надлежно за изпълнение вземане срещу длъжника, както и неговата предсрочна изискуемост. Процесуалноправният въпрос за съдържанието на документа по чл. 417, т. 2 ГПК е обусловил крайния изход на делото, поради което е налице първата предпоставка на закона за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по сочения в изложението процесуалноправен въпрос е налице противоречива практика, вкл. и на ВКС, служебно известна на настоящия съдебен състав. Настоящият състав на ВКС приема, че удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане (чл. 418, ал. 2 ГПК). Според тази правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги, които, според изискванията на ЗСч за редовното им водене следва да регистрират счетоводните операции в хронологичен ред. Следователно, както правилно е приел въззивният съд, представените от банката-заявител извлечения от счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката - данни за договора за кредит и за движението на погасяването му. Извън тези данни, счетоводните извлечения трябва да удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно- подлежащо на изпълнение вземане, което в случая е удостоверяването на фактите, въз основа на които кредитът е станал предсрочно изискум - т. е извлеченията от счетоводните книги трябва да съдържат и данни откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече погасителни вноски вноски, за да се счете, че се е сбъднало условието за автоматичната предсрочна изискуемост на кредит, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС споделя застъпеното в Определение № 426 от 16.07.2009 г. по ч. т. д. № 332/2009 г. на ВКС, I т.о. и Определение № 118 от 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 252/2009 г. на ВКС, II т. о. и Определение № 162 от 9.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 66/2010 г., I т. о. становище, че представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва освен да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, така и да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да изпълни съдът това си задължение, заявителят трябва да му представи данни за настъпване на падежа на вземането, както правилно е възприето и от въззивния съд с обжалваното по настоящия ред определение и затова то следва да се остави в сила. Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 169 от 07.04.2009 г. на Л. окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 207/2009 г. ПОТВЪРЖДАВА определение № 169 от 07.04.2009 г. на Л. окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 207/2009 г. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: