Р Е Ш Е Н И Е № 289 гр. София, 03.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Г. Захарова при участието на секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева наказателно дело № 897/ 2014 г. Производството е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба на подсъдимия В. Е. И., постъпила чрез защитника му – адвокат А. Б., против решение № 53 от 25.02.2014 г. по внохд №1209/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд. Софийският градски съд с присъда от 04.07.2012 г.по нохд № 6199/2012 г. признал подсъдимия В. Е. И. за виновен в това, че в периода от 11.09.2012 г. до 29.09.2012 г. в гр. С., в условията на продължавана престъпна дейност, отнел чужди движими вещи на обща стойност 37 714 лева от владението на различни лица, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е в големи размери, както следва : · на 11.09.2012 г.на [улица]от магазин за бижута отнел от владението на Е. Т. М. златни украшения за 34 408 лева , като употребил сила · на 29.09.2012 г. на [улица]от магазин за бижута отнел от владението на Р. А. К. и В. Н. Г. златен синджир и гривна на стойност 3 306, 90 лева, като употребил сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.1 във вр. с чл.198, ал.1,вр. с чл.26,ал.1 и чл.54,ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от седем години при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспаднал от срока на определеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият бил задържан в рамките на настоящето наказателно производство. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с решение № 53 от 25.02.2014 г. по внохд № 1209/2013 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. В касационната жалба срещу така постановения въззивен акт бланкетно се сочат нарушения на чл.13, ал.1 и ал.2 от НК и се заявява явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че деянието незаконосъобразно е получило квалификация големи размери, тъй като няма годни доказателства за това. В жалбата, както и в писмените бележки на подсъдимия, се изразява признание за извършените деяния, но се подчертава, че това е станало с участието на други лица, които са избегнали отговорност. В заключение се отправя искане за намаляване на наказанието до три години и половина лишаване от свобода. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Частните обвинители не изразяват становище. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК , установи следното : Жалбата е неоснователна. Въззивният съд не е допуснал посочените от защитата на подсъдимия съществени нарушения на процесуалните правила, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. На първо място касаторът твърди, че по делото е останала неизяснена ролята на други лица, които не са привлечени като обвиняеми. Същият довод е станал обект на особено прецизна проверка и убедителен анализ от страна на предходния съдебен състав. На стр.2 и следващите от атакуваното решение могат да се прочетат подробни съображения за процесуалната ограниченост на съдебното дирене в рамките на повдигнатото от прокурора обвинение, припомнен е постулата за доминиращата процесуална роля на прокурора в досъдебното производство и е подчертана независимостта на решението му да определи кръга на обвинените лица. В отговор на жалбоподателя е отбелязано, че преценката за съставомерното му поведение е направена на базата на ангажираните данни за личното му поведение и само в рамките на неговото обективно проявление. Участието на други лица, което подсъдимият и защитата му изтъкват пред три инстанции, не рефлектира върху фактическите изводи, върху които се градят съждения за авторството на деянието и престъпното му естество. Подсъдимият не е съден „за чужди действия” и не е „поел чужда вина”, тъй като пред съда е доказано,че той е извършил конкретни действия на отнемането на описаните златни бижута. Персонификацията на останалите евентуални съучастници в настоящия случай не е задължителна предпоставка за разкриване на престъпна дейност на подсъдимия, при положение, че тя е детайлно установена и диференцирана. На второ място касаторът оспорва процесуалната допустимост на събраните доказателства за стойността на вещите от първия грабеж - този в магазина на [улица], като акцентира върху факта, че те не са непосредствено възприети от вещото лице по изслушаната оценителна експертиза. И това възражение е получило изчерпателен отговор в проверяваното съдебно решение. Настоящият съдебен състав споделя изложените на стр.5 и 6 от мотивите принципни разсъждения за доказателствения инструментариум, приложим при установяване на предмета на посегателство. Релевантните факти за количеството и вида на отнетите бижута са издирени с помощта на всички доказателствени средства, като по този начин е преодоляно обстоятелството, че предметите не са открити. Важно е да се подчертае, че съдът е съпоставил изключително прецизно информацията, съобщена от свидетелите М. и М. пред двете инстанции, относно закупуването, движението и отчитането на стоката в магазина, за да изгради вътрешното си убеждение за достоверност на показанията им и за обективност на експертното заключение. Съдът е съобразил,че М. имали малък бизнес с ограничени количества на доставки и много внимателно следели и инвентаризирали извършените продажби и наличности. Показанията им правилно са оценени като последователни , подробни и логични , поради което съдебният състав не е имал основание да се усъмни в тяхната достоверност и в обективността на съдържащите се в тях релевантни данни. Обобщено, обжалваното решение е съобразено с процесуалния принцип за пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства и заключенията на съда по фактите не са опорочени от нарушаване на процесуалните правила за доказване. Ето защо твърдението за неустановеност на стойността на отнетите вещи е неприемливо, а свързаното с него оплакване за неправилно квалифициране на деянието като грабеж в големи размери- незаконосъобразно. Към момента на деянието общата стойност на предмета на престъплението надхвърляла седемдесет пъти размера на минималната работна заплата в страната и съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК, напълно удовлетворявала установения стандарт на квалифициращия признак големи размери. Касационната инстанция не установи и предпоставките на чл.348, ал.1 т.3 от НПК за ревизия на решението поради явна несправедливост на наказанието. Твърдението на защитата, че неправилно са определени отегчаващите обстоятелства, не е съобразено с убедително защитеното заключение на предходните инстанции за висока степен на обществена опасност на деянието, обусловена от броя на деянията, размера на невъзстановените вреди, начина на извършване, приложеното насилие. Висока е и степента на обществена опасност на дееца въпреки чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и проявеното разкаяние. В инкриминираната дейност той демонстрирал престъпна упоритост и безскрупулност. И. избирал обекти с ниска степен на защитеност, издебвал момент, когато в тях оставали само жени и ги нападал по груб и оскърбителен начин с удари в лицето. Отегчаващи вината обстоятелства са и изцяло користните подбуди на подсъдимия. При така установени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът законосъобразно и справедливо е наложил лишаване от свобода в размер от седем години – наказание под средния предел , очертан от санкционната част на чл.199, ал.1 от НК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на подсъдимия В. Е. И., постъпила чрез защитника му – адвокат А. Б., против решение № 53 от 25.02.2014 г. по внохд №1209/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.