5 Р Е Ш Е Н И Е № 3 С., 13.02. 2012 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.637 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] срещу въззивно решение № 964 от 10.12.2010 год. по гр.д. № 641/2010 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 1.06.2010 г. по гр.д. № 1088/2008 г. на Софийски градски съд в частта му, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на К. Н. Д. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на сумата 50 000 лв. и по насрещна касационна жалба на К. Н. Д. срещу въззивното решение в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд и е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата на 50 000 лв. и до 100 000 лв. С определение № 1148 от 25.10.2011 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представителят на Прокуратура на Република България изразява становище, че решението в обжалваната от прокуратурата част е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като критерия за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД е приложен неправилно и присъдената сума в размер на 50 000 лв. е завишена. При определяне размера на обезщетението съдът не е отчел в достатъчна степен доказания обем на действително претърпяните неимуществени вреди. По отношение касационната жалба на К. Д. изразява становище, че същата е неоснователна. К. Н. Д. чрез адв. Н. и Д. изразява становище, че решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 50 000 лв. и до 100 000 лв. е неправилно. Справедливият размер за обезщетяване на претърпяните от Д. моралните вреди е 100 000 лв., затова в обжалваната от него част решението следва да се отмени и се присъдят още 50 000 лв., а касационната жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] като неоснователна се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид доводите във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение в обжалваните части на основание чл.290, ал.2 ГПК намира следното: По поставения материалноправен въпрос е налице задължителна практика- т.4 на ППВС № 4/1968 г., в която е прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ІІІ г.о.; решение № 302 от 4.10.2011 г. по гр.д. №78/2011 г. на ІІІ г.о. В тях е прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 З., от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. При този отговор на правния въпрос настоящият съдебен състав намира жалбата на Апелативна прокуратура, [населено място] за основателна. В. съд е приел, че са налице основанията за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, предл.2 З. в лицето на Прокуратура на Р България, от чиито действия на ищеца са причинени вреди- незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление, по което е бил признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд. За да уважи искът за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. съдът е взел предвид обстоятелството, че разследването е продължило повече от девет години, през който период ищецът е бил с мярка за неотклонение общо за 37 дни, и че това му се е отразило психически и физически много зле. Същият е публична личност, познат в обществото като политик, народен представител, университетски преподавател, управител на банка и медийното отразяване на воденото срещу него наказателно преследване допълнително е причинило негативни преживявания. Съдът в настоящия състав намира, че решението в частта, с която е определен размера на присъденото обезщетение на 50 000 лв. е неправилно. Неправилно е приложен материалния закон - чл.52 ЗЗД, като необходимия за обезщетяване на претърпяните от ищеца морални вреди размер е завишен. Установено е по делото, че воденото срещу ищеца наказателно преследване във връзка с повдигнатото обвинение за престъпление по служба в качеството му на председател на УС на [фирма] е за един продължителен период от време, че е определяна мярка на неотклонение “задържане под стража” за 37 дни. От показанията на разпитания по делото свидетел е установено, че ищецът много тежко понесъл случващото се по повод повдигнатото срещу него обвинение, затворил се, променил се както физически, така и психически, че с оглед общественото му положение, публичното отразяване на случая причинило негативни изживявания както на него, така и на семейството му. Настоящият съдебен състав изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства намира, че в случая те не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. Отчитайки характера на престъплението за което е повдигнато обвинението, общественото положение на ищеца, изживеният стрес не само от факта на повдигнатото обвинение, но и неговата продължителност, наложената мярка за неотклонение, които са от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като са довели до уронване на доброто му име, професионална репутация, психически и социален дискомфорт, настоящият съдебен състав намира, че сумата 30 000 лв. е справедливият размер, който ще ги репарира. Предвид изложеното, решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.2 З. е уважен за разликата над 30 000 лв. и до 50 000 лв. ще следва да се отмени и по реда на чл.293, ал.2 ГПК се постанови ново, с което се отхвърли за сумата от 20 000 лв. /разликата над 30 000 лв. и до 50 000 лв./. По изложените съображения във връзка с жалбата на Апелативна прокуратура, [населено място] настоящият съдебен състав намира жалбата на К. Н. Д. срещу въззивното решение, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. и до 100 000 лв. за неоснователна, поради което ще следва да се остави без уважение, а въззивното решение в тази част се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 964 от 10.12.2010 год. по гр.д. № 641/2010 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 1.06.2010 г. по гр.д. № 1088/2008 г. на Софийски градски съд в частта му, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на К. Н. Д. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди за сумата над 30 000 лв. и до 50 000 лв. и в тази част Постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Н. Д., ЕГН: [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място] 1303, [улица], ет.ІІІ, адвокат И. Н. Л. срещу Прокуратура на Република България, [населено място] иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което оправдан, за сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лева, /разликата над 30 000 лв. и до 50 000 лв./. Оставя в сила решението в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :