Р Е Ш Е Н И Е
№ 555
гр.София , 09 януари 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП М.Михайлова
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 2086/2013 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, депозирана адв.М. М. в качеството му на защитник на подсъдимия С. Х. В. срещу присъда №187 от 26.09.2013 г., постановена по внохд 363/2013 г. на Великотърновски окръжен съд.
В жалбата макар и бланкетно са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Моли се да бъде отменена обжалваната присъда и подсъдимият В. да бъде оправдан.
Постъпило е допълнително изложение към касационната жалба, изготвено от адв.М., в което подробно се аргументира оплакването за нарушение на материалния закон, поради факта на субективна несъставомерност на деянието. Наред с това се посочва , че въззивният съд неправилно е дал вяра на показанията на св.С. и Л., при обективирането на които са правени манипулации тип „копи-пейст” от протокола за разпит на единия свидетел в протокола за разпит на другия; че неправилно е оценил съдържанието на техните показания, тъй като от тях не се извлича извод , че подсъдимият се е смутил и притеснил когато му е било разпоредено да отвори багажника на лекия автомобил ,а едва тогава, когато са били открити цигарите без бандерол и полицаите са му казали ,че има сериозен проблем; че неправилно е отказал да кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на св.И.. Твърди се ,че в нарушение на разпоредбата на чл.107 ал.3 от НПК ВтОС не е проверил и обсъдил всички налични доказателства. Заявява се ,че всяко едно наказание, наложено за неизвършено деяние е явно несправедливо.
В срока по чл.351 ал.3 от НПК е депозирано и допълнителното изложение към касационната жалба, изготвено от упълномощения защитник на подсъдимия-адв.К., в което се посочва, че съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати от въззивния съд се изразяват в: 1. противоречие между диспозитива и мотивите на постановената от него присъда по отношение на това ,дали наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия следва да се изтърпи ефективно или условно и 2. че е налице обвинение , съдържащо в себе си вътрешно противоречие, тъй като наказателната отговорност , търсена от подсъдимия е за „държане” на акцизни стоки без бандерол ,а текстът от Закона за акцизите и данъчните складове, чрез който е запълнено съдържанието на бланкетната разпоредба на чл.234 ал.1 от НК и който е инкриминиран от прокуратурата е чл.100 ал.1, според който продажбата на такива стоки се извършва след като са облепени с бандерол, като това противоречие впоследствие е било мултиплицирано от съдебните инстанции в техните актове.На следващо място се излагат и подробни съображения относно оплакването за нарушение на материалния закон- обусловено от нарушения в оценъчната дейност на въззивния съд по събирането и проверка на доказателствените източници,което е довело до неправилни изводи относно субективната страна на деянието,в извършването на което подсъдимото лице е признато за виновно.Моли се да бъде отменена атакуваната присъда и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия С. В.- адв.К. поддържа касационната жалба по съображенията, релевирани в нея и в допълнителното писмено изложение. Акцентира на оплакванията си ,свързани с допуснати от ВтОС съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и нарушение на материалния закон. Моли да бъде приета жалбата за основателна и делото върнато за ново разглеждане.
Представителят на ВКП моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Счита ,че въззивната инстанция е изпълнила задълженията си за осъществяване на анализ на доказателствата,като се е позовала не само на свидетелските показания ,а и на писмените документи,събрани по делото.В заключение моли да бъде оставена в сила присъдата на ОС-Велико Търново
В последната си дума подсъдимия С. В. заявява ,че не е извършил деянието и моли за отмяна на въззивната присъда.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба и писмените допълнения към нея оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :
С присъда №2 от 29.01.2013 г., постановена по нохд 559/2012 г. Районен съд-Павликени е признал подсъдимия С. Х. В. за невиновен в това ,че на 15.11.2012 г. в [населено място], в немаловажен случай да е държал в л.а. „марка” с рег. № акцизни стоки -20 000 къса цигари /1000 кутии/ "марка" без бандерол, когато такъв се изисква по закон-чл.100 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, като пазарната цена на акцизните стоки била 3390.00 лв., а дължимия акциз- 2 860 .00 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл.234 ал.1 от НК.
С присъдата на основание чл.53 ал.2 б.”а” от НК са отнети в полза на държавата веществените доказателства- два броя кашони ,съдържащи общо 100 стека цигари "марка" без бандерол, а направените по делото разноските са оставени за сметка на държавата.
По протест на ОП-Павликени пред Окръжен съд-Велико Търново е било образувано внохд 363/2013 г., което е приключило с присъда №187 от 26.09.2013 г., с която е отменена първоинстанционнната присъда и подсъдимият С. Х. В. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.234 ал.1 от НК – за това ,че на 15.11.2012 г. в [населено място], в немаловажен случай е държал в л.а. „марка.” с рег. № акцизни стоки -20 000 къса цигари /1000 кутии/ "марка" без бандерол, когато такъв се изисква по закон-чл.100 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, като пазарната цена на акцизните стоки била 3390.00 лв., а дължимия акциз- 2 860 .00 лв., за което е осъден на лишаване от свобода за срок от една година,като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години ,считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.234 ал.1 във вр.с чл.37 ал.1 т.7 от НК подсъдимият В. е лишен от право да упражнява търговска дейност за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства два броя кашони ,съдържащи общо 100 стека цигари "марка" без бандерол са отнети в полза на държавата, а направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимото лице.
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1. По отношение твърдението в нея за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
Касационната инстанция не приема за основателно оплакването на защитата на подсъдимия за наличие на противоречие между диспозитива на присъдата ,постановена от ОС-Велико Търново и мотивите на същия съдебен акт досежно начина на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода-ефективно или условно.Действително в диспозитива на въззивната присъдата се набелязва известна непрецизност , допусната от съда,намерила израз в обстоятелството,че по отношение изтърпяването на наказанието лишаване от свобода в размер на една година, наложено на подсъдимия С. В. за извършеното от него престъпление по чл.234 ал.1 от НК, най-напред е определен първоначален режим и пенитенциарно заведение ,в което то следва да се изтърпи ,а след това / в отделен диспозитив / е постановено на основание чл.66 ал.1 от НК отлагане на изпълнение на наказанието за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила. Прочитът на мотивите на съдебния акт сочи по недвусмислен начин ,че по отношение на наказанието лишаване от свобода е приложен института на условното осъждане,като е отложено изтърпяването му за срок от три години. Точно защото съдебния акт е единство от диспозитив и мотиви , в настоящият случай няма никакво съмнение относно волята на съда да наложи условно осъждане. И това е така, предвид последователността на изписване на диспозитива на присъдата, където е налице отделен, следващ определянето на наказанието лишаване от свобода диспозитив за приложението на чл.66 ал.1 от НК, с ясно дефиниран размер на изпитателния срок, включително и момента , от който той започва да тече ,както и предвид ясните и категорични мотиви на съдебния акт. Както правната доктрина ,така и съдебната практика е имала случай да отбележи, че грешки в редактирането на диспозитива не опорочават присъдата, ако законът е приложен правилно. В случая е очевидно ,че се касае за неправилна техника от страна на въззивния съд при изписване на диспозитива ,а не в неяснота на волята му по отношение условното изтърпяването на определеното от него наказание лишаване от свобода.
Касационната инстанция не споделя и възражението на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение,поради незапълването на бланкетната норма на чл.234 ал.1 от НК със съответния,подходящ текст от Закона за акцизите и данъчните складове, доколкото инкриминираната разпоредба на чл.100 ал.1 от същия закон не поставя изискване за държане на тютюневи изделия с бандерол, а само наличието на такъв при тяхната продажба. В принципен план е необходимо да се отбележи, че неустановяването на конкретното инкриминирано правило от специален закон, чрез което се запълва съдържанието на бланкетната норма на дадено престъпление не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, а води до несъставомерност на деянието, каквато в случая обаче не се набелязва. Посочената норма на чл.100 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове изисква тютюневите изделия, предназначени за местния пазар да се предлагат и продават само облепени с бандерол. Действително на подсъдимия е инкриминирано изпълнителното деяние „държи” акцизни стоки, но предвид тяхното значително количество ,а именно 20 000 къса цигари /1000 кутии/, не би могло да се приеме, че същите се държат за лична употреба. Точно обратното, количеството им сочи на предназначение за местния пазар, и това предназначение може да бъде изпълнено единствено чрез предлагането или продажбата им.
2. По отношение на твърдението за допуснати нарушения на материалния закон.
Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, касателно дейността на подсъдимия В. правилно са били подведени под нормата на престъплението по чл.234 ал.1 от НК.
Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективната и субективна страна на престъплението , ангажирало наказателната отговорност на подсъдимия С. В.. Всъщност, доводите към касационното основание-нарушение на материалния закон, са насочени главно към дейността на въззивния съд по оценка на съдържанието доказателствените източници. Така поддържани, тези възражения не могат да бъдат отнесени към касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, но по-важното е ,че те са неоснователни и при обсъждането им с оглед другото касационно основание-чл.348 ал.1 т.2 от НПК, доколкото не се набелязва подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък преценка не според действителното им съдържание. Въззивният съд не е подходил едностранчиво при оценката на доказателствените източници, а ги е преценил в тяхната логическа връзка и съвкупност. Доводът на касатора за това, че ВтОС неправилно е кредитирал показанията на свидетелите С. и Л., поради тяхната пълна идентичност /което говори за манипулиране на съдържанието им/, не може да бъде споделен.Такъв довод е бил навеждан и пред въззивния съдебен състав, който напълно аргументирано го е отхвърлил като неоснователен. Действително прочитът на протоколите от досъдебното производство /л.9 и 10 /,в които са обективирани разпитите на двамата свидетели сочи на пълен препис на информацията от единия процесуален документ в другия, обстоятелство обуславящо допуснато нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.5 от НПК, изискваща всеки свидетел да изложи под формата на свободен разказ онова, което му е известно по делото.Доколкото обаче, тези показания не са ползвани от въззивната инстанция при формиране на изводите й по фактите, а съдът изцяло се е позовал на информацията, предоставена от свидетелите С. и Л., съобщена в хода на съдебното следствие, която е намерил за обективна и в кореспонденция с други доказателства, напълно правилно е дал вяра на тези доказателствени източници. Интерпретацията им е осъществена според тяхното действително съдържание, а именно, че подсъдимият е бил притеснен още в момента, в който полицаите са поискали да отвори багажника на автомобила, за да видят оборудването на превозното средство, че той не е отворил веднага , засуетил се е и едва при повторното му подканяне, го е сторил. По-нататък, изпълнявайки задължението си да обсъди всички доказателствени източници, въззивната инстанция е отделила нужното внимание на обясненията на подсъдимия и отчитайки двояката им същност като доказателствено средство и средство за защита, обосновано е приела, че не следва да бъдат кредитирани, тъй като не се подкрепят от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, с изключение на заявеното от св.И., на което съдът обаче също не е дал вяра. При оценката на достоверността на показанията на посочената свидетелка въззивният съд, за да ги отхвърли като необективни, се е позовал на констатираната от него нелогичност и противоречивост по отношение твърденията й за начина на придобиване на акцизните стоки и причините , поради които тя ги е купила, като е извел правилното заключение ,че количеството и тяхната цена, съпоставима с доходите на свидетелката, не сочи на това тя да ги е купила за лична и на приятелите си консумация. Установяването на достоверността или недостоверността на коментираните факти /начинът на придобиване и собствеността на акцизните стоки/ , независимо, че са ирелевантни по отношение на съставомерността на деянието-така както правило е приел и ВтОС- има отношение към преценката за достоверност на цялостните показания на свидетеля, и в конкретния случай води до отрицателен извод за обективност. В тази насока не следва да бъде оставено без внимание и обстоятелството, че свидетелката демонстрира неувереност при съобщаването на това каква е била марката на закупените от нея цигари, при все, че в разпита си е заявила , че пуши такива цигари от три години. Достоверността на цялостните й показания се компрометира и от установяването на необективност и на други съобщени от нея факти, като напр., че само два –три пъти е давала автомобила на подсъдимия. С оглед на изложените съображения и като отчете,че свидетелката И. е в близки отношения с подсъдимия, поради което е напълно обясним стремежа й да подпомогне защитната му позиция,касационната инстанция споделя изцяло оценката на нейните показания ,направена от въззивния съд. Упрекът, че ВтОС не е спазил законоустановеното в чл.107 ал.3 от НПК изискване за събиране както на обвинителни ,така и на оправдателни доказателства, тъй като не е изследвал дали са налице дактилоскопни следи от подсъдимия върху иззетите като веществени доказателства два броя кашони, е неоснователен, доколкото по делото е установено, че подсъдимият е бил във физическо съприкосновение с кашоните във връзка с тяхното отваряне.
Както беше посочено и по -горе, на практика касаторът оспорва субективната страна на деянието, в извършването на което е приет за виновен и в тази насока следва да се отбележи, че ОС-Велико Търново в пълнота е изпълнил задължението си да аргументира въз основа на какво приема субективна съставомерност. На страница 3 и 4 от мотивите, въззивният съдебен състав подробно и с необходимата задълбоченост е изследвал обстоятелства, позволили му да направи горният извод. Посочил е ,че подсъдимият многократно е управлявал процесния автомобил, собственост на св.И., като в тази връзка дори е бил сакциониран за нарушение на ЗДП при управлението му, че лично той е платил задължителната застраховка „гражданска отговорност” за автомобила, че на инкриминираната по делото дата отново е управлявал превозното средство, в което са се намирали акцизните стоки без бандерол, че психическото състояние на С. В. още от началото на предприетата от полицаите проверка е индицирало на сериозно притеснение, че същият не е отворил веднага багажника на автомобила въпреки разпореждането на полицейските служители , като се е суетял, заявявайки , че превозното средство няма оборудване и едва след повторната покана е сторил това. В съдебната си практика, ВКС е имал случаи многократно да отбележи, че поведението на подсъдимия, изразило се в притеснение, тревожност, неспокойствие и други подобни емоционални състояния по време на извършване на престъплението е сериозна индиция за неговото знание относно характера на пренасяните вещи и може да послужи за обосноваване на извод за наличието на вина. Независимо ,че посочената практика касае престъплението по чл.242 от НК, същата е напълно приложима относно това по чл.234 ал.1 от НК,в случаите , когато предмета на престъплението е държан от дееца в превозно средство.
Съвкупната оценка на посочените по –горе доказателствени факти, обективиращи поведението на С. В., е довела въззивната съдебна инстанция до законосъобразния извод, че касаторът е осъществил не само от обективна, но и от субективна страна престъплението, за което е признат за виновен ,поради което не е налице и касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.Установеното поведение на подсъдимото лице се субсумира под признаците на престъпния състав на чл.234 ал.1 от НК.Ето защо ,в рамките на установените факти, претенцията на адв.М., защитник на подсъдимия за оправдаване на последния, не може да бъде удовлетворена.
3. По отношение оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.
Касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК не е налице.При индивидуализацията на наказанието , въззивната инстанция правилно е отчела както степента на обществена опасност на деянието ,така и тази на дееца, както и всички други обстоятелства ,влияещи върху отговорността и е достигнала до законосъобразен извод, че необходимото и достатъчно наказание ,което подсъдимият В. следва да понесе с оглед и на целите по чл.36 от НК е именно една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години. В жалбата и допълнението към нея не се сочат неотчетени от въззивната инстанция смекчаващи отговорността обстоятелства, а и ВКС не констатира такива. Приетите за налични смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, за да налагат приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК и допълнително намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода.
Касационната инстанция не споделя съображенията на въззивния съд относно неналагането на кумулативно предвиденото наказание „глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки”.Съгласно ТР №2 от 18.12.2013 г. по т.д. №2 /2013 г. на ОСНК на ВКС „кумулативно предвиденото наказание глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки е относимо към изпълнителното деяние „държи”. Доколкото обаче производството пред касационната инстанция се развива единствено по жалба на подсъдимия и поради забраната за влошаване на положението на подсъдимото лице без съответен протест, настоящият съд не разполага с правомощия за поправяне на допуснатото нарушение от ОС-Велико Търново.
Срокът на наказанието лишаване от права по чл.37 ал.1 т.1 от НК е правилно индивидуализиран и съответства на тежестта на извършеното и личната обществена опасност на дееца.
По изложените съображения, настоящият състав намира подадената касационна жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №187 от 26.09.2013 г. на Окръжен съд-Велико Търново, постановена по внохд 363/2013 г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
|