Р Е Ш Е Н И Е №50136 гр. София, 10 януари 2023 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Нина Панчева като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело №553/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура - Пловдив срещу въззивно решение № 100 от 15.06.2022г., постановено по внохд № 210/2022г. по описа на Апелативен съд-гр.Пловдив. В сезиращия документ са заявени касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, касателно само изменителните части на въззивното решение. Прокуратурата прави искане за отмяна на възивното решение и връщане на делото за ново разглеждане в тези части, а именно: с която подсъдимият А. Х. Е. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.149, ал.5, т.4 от НК; с която наказанието за това престъпление е намалено от четири на три години лишаване от свобода, както и досежно намаляването на срока на определеното му общо наказание на основание чл.23 от НК. Алтернативно се иска отмяна на въззивния акт и връщане на делото в частта, с която изпълнението на наложеното общо наказание е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от четири години, като е постановено през този срок да изпълнява пробационна мярка „периодични срещи с пробационен служител“. В съдебното заседание пред ВКС, представителят на прокуратурата пледира за уважаване на протеста, тъй като намира, че са налице заявените касационни основания по чл.348 от НПК. Споделя съображенията, изложени в протеста. Излага аргументи в подкрепа на тезата, че случаят е особено тежък по смисъла на чл.93, т.8 от НК, поради което неправилно е приложен законът и правната квалификация на извършеното деяние следва да бъде по чл.149, ал.5, т.4 от НК. В условията на алтернативност, предлага, ако се приеме за правилна квалификацията, дадена от контролирания съд, да се преоцени тежестта на извършеното, като счита, че същата не се явява съответна за приложението на чл.66 от НК, както е приел въззивният съд. В тази връзка, се моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция. Подсъдимият А. Е., редовно призован за съдебното заседание, не се явява. Представлява се от служебния му защитник - адвокат Д. К., който възразява срещу протеста, като твърди, че фактическите съждения и правните изводи на въззивната инстанция са законосъобразни. Според защитника правилно е отсъдено подсъдимият да не изтърпява ефективно наложеното му наказание и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 17 от 24.03.2022г., постановена по нохд № 375/22г. по описа на Пловдивски окръжен съд, подсъдимият А. Х. Е. е бил признат за виновен в това, че от неустановена дата през месец януари 2012г. до месец юни 2016г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – И. Г. К., като блудството представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.149, ал.5, т.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Съдът признал подсъдимия за невиновен в това да е извършил престъплението чрез използване положение на надзор и чрез използване на безпомощно състояние на пострадалата, като в тази част го е оправдал, както и по първоначално повдигнатото му обвинение по ал.2, т.3 и т.4 на чл.149 от НК. Със същата присъда подсъдимият Е. е признат за виновен за това, че на неустановени дати и месец през периода от месец юли 2016г. до месец август 2018г., при условията на продължавано престъпление в [населено място] на [улица], №2, ет.2, ап.5 се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст – И. Г. К., доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, поради което и на основание чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. Съдът го е признал за невиновен в това да е извършил престъплението, чрез използване на положение на надзор и го оправдал в тази част, както и по отношение на правната квалификация по ал.2, т.1 на чл.151 от НК. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Е. му е наложено едно общо и най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на четири години. На основание чл.57 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съдът се е произнесъл и по направените разноски. С въззивното решение № 100 от 15.06.2022г., постановено по внохд №210/22г., Апелативен съд - Пловдив е изменил първоинстанционната присъда, като е признал подсъдимия за невинен в това, че извършените деяния представляват особено тежък случай и го оправдал по обвинението по чл.149, ал.5 т.4 от НК; намалил е срока на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.149, ал.1 от НК от четири на три години и респективно срока на определеното, на основание чл.23 от НК, общо най-тежко наказание от четири на три години. С това решение съдът отменил присъдата в частта, с която е бил определен общ режим на изтърпяване на общото най-тежко наказание лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.67, ал.3 от НК, съдът постановил изпълнение на пробационна мярка-периодични срещи с пробационен служител през определения изпитателен срок. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационният протест е допустим и по същество е основателен. Производство по настоящото дело е проведено при условията на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Спазени са всички изисквания за провеждане на посочената диференцирана процедура, като не са допуснати каквито и да било отклонения от нея. Събраните на досъдебното производство доказателства са анализирани подробно, както поотделно така и в тяхната съвкупност, изложени са ясни изводи относно приетите за установени фактически положения. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон е досежно преценката на въззивния състав, че престъплението по чл.149 от НК не може да се квалифицира като „особено тежък случай“ по смисъла на чл.93, т.8 от НК. В принципен аспект неправилното приложение на материалния закон се обсъжда тогава, когато фактите от кръга на чл.102 от НПК са надлежно изведени от съда въз основа на обективен, всестранен и логически обоснован анализ на доказателствената съвкупност, но направените въз основа на тях правни изводи не са довели до вярно приложение на закона. В настоящият казус спорният въпрос по приложението на правото не е относно съставомерността на деянието по основния състав на чл.149 от НК, а само по отношение на квалифициращия признак по ал.5, т.4 на чл.149 от НК. Разпоредбата на чл.93, т.8 от НК дава дефиниция на понятието “особено тежък случай“, а именно този при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вреди последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. В случая правилни са изводите на съда, че приетите фактически положения сочат на завишена степен на обществена опасност на деятелността на подсъдимия по осъществяване на блудствените действия, която надхвърля параметрите на типичното престъпление по чл.149, ал.1 от НК. Тези действия са осъществени в изключително дълъг период от време, като се отличават с множество и различни форми на проявление на самите посегателства. Поведението на подсъдимия се отличава с една престъпна упоритост, осъществена след като той е изградил с пострадалата отношения на доверия между „дядо и внучка“, и е формирал грешна представа на детето за „добрите си намерения“ към него. Видно от заключението на вещите лица - психиатри и психолози, изготвили комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на пострадалата, проявената от подсъдимия трайна вербална комуникация и сближаване, прераснали в сексуални взаимоотношения, които категорично са довели до емоционална лабилност и тревожност в подрастващата К., до затруднения в социалната адаптивност и невъзможност за придобиване на нормални умения при общуването. Тези взаимоотношения въпреки липсата на физическа принуда значително са се отразили върху нейното развитие през следващите години от нейния живот, като тя е възприемала за нормални сексуалните посегателства от възрастен мъж, последвали са и безразборни сексуални контакти от нейна страна с други лица, нежеланата бременност и аборт, както и липсата на всякакво желание за постигане на някаква цел в живота й. Престъпното посегателство над малолетно дете всякога причинява вредни последици, които следва да се разглеждат не само като физическо и емоционално страдание, но и като тежко негативно отражение върху правилното полово и нравствено възпитание при цялостното изграждане на личността. По-нататък невярна обаче е преценката на въззивния съд, че степента на обществена опасност на дееца не е висока. Подсъдимият въпреки чистото си съдебно минало, добрите характеристични данни(извън поведението му в конкретния случай), признанието му и съдействието за разкриване на обективната истина по делото, както и трудовата му ангажираност, не са достатъчни, за да аргументират изводи относно липсата на една от предпоставките за приложението на чл.93, т.8 от НК – висока степен на обществена опасност на дееца. Обстоятелствата на които се е позовала въззивната инстанция относими към личността на подсъдимия имат значение при определяне на наказанията, но не и досежно квалификацията и по-точно относно преценката за степента на обществена опасност на дееца. Това е така, тъй като оценката за степента на обществена опасност на дееца се извежда не само с оглед на тези данни, а и от обективни прояви на личността му при извършване на конкретното деяние. Както беше посочено по-горе подсъдимият е осъществявал блудствените действия години наред, впоследствие и множество съвкупления с едно малко дете, което с оглед възрастта си е било без изградена полова и интелектуална зрялост, и което не е имало възможност за правилна преценка относно случващото се, поради изградените отношение на доверие. Също така от значение са и настъпилите вредни последици извън съставомерния резултат, причинени от същото изпълнително деяние. Подсъдимият Е. се е възползвал от наивността и неосведомеността св.К., с цел да удовлетвори своите сексуални потребности, което е оказало изключително негативен ефект в развитието на личността й, и е дало своето отражение в по-нататъшното й съзряване, предвид данните за проявено от нея „сексуализирано“ поведение, както и поведение сочещо на социален и емоционален дефицит. Горното, налага извод за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон при квалифициране на престъплението по чл.149 от НК. Предвид ограничението в правомощията на касационната инстанция за утежняване положението на подсъдимото лице, се налага връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. Алтернативно в протеста се навеждат доводи за явната несправедливост на наложеното наказание, както и досежно приложението на чл.66 от НК, но същите не подлежат на разглеждане от тази инстанция, тъй като определянето на наказанието е строго обвързано с правилното квалифициране на престъпната деятелност по съответния състав на престъплението блудство. Единствено следва да се маркира, че по мнение на този състав дори в рамките на приетата от апелативния съд правна квалификация на престъплението по чл.149 от НК наложеното наказание е явно несправедливо. С оглед на гореизложеното, атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен в частите, с които е изменена първоинстанционната присъда по отношение на обвинението по чл.149, ал.5, т.4 от НК спрямо А. Х. Е. и оправдаването му в тази част; намаляването размера на наложеното му наказание за престъплението блудство по основния състав - чл.149, ал.1 от НК от четири на три години лишаване от свобода; намаляването срока на определеното на основание чл.23 от НК общо най-тежко наказание лишаване от свобода от четири на три години и респективно приложението на чл.66, ал.1 от НК и чл.67, ал.3 от НК. В тези части делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. В останалата част, с която е потвърдена първоинстанционната присъда (по отношение на престъплението по чл.151, ал.1, вр. чл.26 от НК), въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да обсъди всички данни, касаещи обвинението по чл.149 от НК, след което да приложи правилно материалния закон и определи съответното наказание в рамките на законоустановеното. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 100 от 15.06.2022г., постановено по внохд № 210/22г., по описа на Апелативен съд – Пловдив, в частите, с които е изменена присъда № 17 от 24.03.2022г. по нохд № 375/22г. на Окръжен съд-Пловдив, а именно: подсъдимият А. Х. Е. е признат за невиновен в това извършените деяния да представляват особено тежък случай на блудство, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан за престъплението в частта по чл.149, ал.5, т.4 от НК; намален е размерът на наложеното наказание по чл.149, ал.1 от НК от четири на три години лишаване от свобода; намален е срокът на определеното на основание чл.23 от НК, общо най-тежко наказание от четири на три години лишаване от свобода; отменен е определения първоначален режим на изтърпяване на общото наказание и на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението му за срок от четири години, като на основание чл.67, ал.3 от НК е постановено през изпитателния срок да се изпълнява пробационна мярка – периодични срещи с пробационен служител. ВРЪЩА делото на Апелативен съд-Пловдив за ново разглеждане в отменените части от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: