О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 117 гр. София, 01.11.2016 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА при становището на прокурора от ВКП Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова касационно частно дело № 1080 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на разпореждане № 748/10.10.2016г., с което съдебното производство по НЧД №294/2016г. по описа на ОС–гр. Ловеч, е прекратено и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по спор за подсъдност между Ловешкия и Шуменския окръжен съд. Становището на прокурора е, че компетентен да се произнесе е ОС–гр. Шумен. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди искането на осъденото лице и доводите на съдилищата, намери следното: Производството е образувано по молба на Н. И. П.. Осъденото лице твърди, че е изтърпявало наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Ловеч, ЗО-гр. Троян. С определение на Ловешкия окръжен съд, постановено по НЧД № 182/2015г. е условно предсрочно освободен, като е установен изпитателен срок от три години, през който му е наложено изпълнение на мярката по чл.42а ал.2 т.3 от НК. Ограничението в свободното придвижване се изразява в забрана за напускане на жилището за времето от 22.00ч. до 06.00ч. и се контролира чрез електронно наблюдение. П. моли пробационната мярка да бъде отменена или заменена с по-лека. Аргументира се със съвестно спазване на ограничението през изминалия период, с влошено здравословно състояние, невъзможност да започне работа на смени и затруднения от семеен характер. ВКС, в настоящия съдебен състав, констатира, че спорът за подсъдност всъщност произтича от спор по въпроса за процесуалния ред, по който следва да бъде разгледана молбата на осъдения П.. Вероятно поради обстоятелството, че налагането на пробационни мерки, било като част от наказанието „пробация“, било като мерки, съпътстващи изпитателния срок при условно осъждане и условно предсрочно освобождаване, е сравнително нов институт в българското наказателно право, не всички възможни усложнения при практическото му приложение са надлежно обезпечени с процедурни правила. Същевременно, гражданите имат право да обжалват пред съда ограничения на основните им права и свободи - релевира се ограничаване правото на труд и възможността за адекватно лечение на диагностицирано заболяване. В конкретния случай съдът е сезиран с молба, за чието разглеждане не е предвиден ред. Регламентирана е единствено замяна на пробационните мерки, наложени като част от наказанието „пробация“, при това в хипотеза на виновно поведение на осъденото лице. Единствената предвидена хипотеза на замяна на пробационната мярка по обективни причини е по чл.43 ал.2 от НК. Във всички случаи става въпрос за отегчаване положението на осъдения или чрез замяна на пробацията с лишаване от свобода, или чрез замяна на по-лека с по-тежка мярка. Възможностите за облекчаване на положението му са предоставени на органите по изпълнение на пробацията, но те не се простират до претендираната с молбата на П. отмяна на мярката или замяната й с по-лека. Както вече са констатирали окръжните съдилища на гр. Шумен и гр. Ловеч, възможностите са две – по реда на чл.306 ал.1 т.3 и по реда на чл.452 ал.3 от НПК. Чрез тълкуване се налага изводът за законосъобразност на втората възможност. Производството по чл.306 от НПК е предвидено от законодателя като възможност за съда да отстрани пропуски в крайния акт по същество, като се произнесе с допълнително определение по въпроси, които по правило би следвало да се решат при постановяване на присъдата. Логично, компетентен е съдът, постановил присъдата или решението. Неговата компетентност произтича от сезирането му с обвинение за извършено ново престъпление в изпитателния срок, във връзка с което той следва да реши наред с основните въпроси извършено ли е деяние, извършено ли е от подсъдимия, извършено ли е виновно, следва ли да му се наложи наказание и на какво основание, и допълнителните такива, включително и относно привеждане в изпълнение на отложеното изцяло или отчасти изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Същественото е, че компетентността му произтича от правилото на чл.36 ал.1 от НПК, възлагащо му произнасяне по обвинението за извършено ново престъпление, както и по всички останали въпроси, свързани с него. С оглед изложеното, възлагането в чл.306, ал.1, т.3, изр.2 от НПК на окръжния съд, постановил условното предсрочно освобождаване на компетентност при неизпълнение на постановената пробация в изпитателния срок при условно предсрочно освобождаване, представлява изключение от правилото, частен случай, намерил своето инцидентно решение след значимата законодателна промяна, настъпила с въвеждането на пробацията. Съдилищата не следва да се ръководят от предвиденото в закона изключение, а от правилото, че при решаване на въпросите във връзка с изпълнение на наказанието е компетентен съдът по местоизпълнение. Макар и пробационната мярка, срещу чието продължаване възразява П. да не е наказание, към момента тя е единственото ограничение, свързано с наказанието, подлежащо на изпълнение, поради което следва да се приеме, че местоизпълнението е в района на ОС-гр. Шумен, който е компетентен да разгледа молбата и да прецени допустимостта й. Произнасянето по молбата по реда на чл.452 ал.3 от НПК ще позволи участие в производството да вземе и представителят на пробационната служба, чиито служители без съмнение разполагат с най-точната и актуална информация, касаеща поставените от осъденото лице въпроси. По изложените съображения делото следва да бъде възложено на ОС-гр. Шумен. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА прекратеното НЧД № 294/2016г. по описа на Окръжен съд–гр. Ловеч, за разглеждане от Окръжен съд–гр. Шумен, като първа инстанция. Препис от определението да се изпрати на ОС–гр. Ловеч за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.