Ключови фрази
Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * определяне на наказание при съкратено съдебно следствие

Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
София, 23 февруари 2012 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА

ПАВЛИНА ПАНОВА


при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 12/2012 година.

Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия П. В. П. чрез защитника му-адв. Е. Бояджийска от САК и жалба от самия П. срещу решение № 423 от 22.11.2011 год. по внохд № 1032/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд.

В жалбите се прави оплакване за явна несправедливост на определеното на подсъдимия наказание и се иска да бъде намалено. Подсъдимият прави и неподкрепени с конкретни доводи оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и за нарушение на закона.

Пред Върховния касационен съд П. и защитникът му поддържат касационната жалба по изложените в нея основания и искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 250 от 20.09.2011 год. по нохд № 3619/2011 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия П. В. П. за виновен в това, че на 18.05.2011 год. в [населено място], площад „С.”, при условията на опасен рецидив направил опит да отнеме чужди движими вещи-пари на обща стойност 40/четиридесет/лева от владението на С. М. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и деянието е останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор.

Подсъдимият е оправдан частично за разликата от две лева по първоначалния предмет на престъплението-42/четиридесет и два/лева, както и деянието да е довършено.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал от определеното наказание времето, през което П. е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 18.05.2011 год. до влизане на присъдата в сила.

С решение № 423 от 22.11.2011 год. по внохд № 1032/2011 год. на Софийския апелативен съд присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. В саморъчната жалба от подсъдимия не са посочени конкретно допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния или материалния закон. Доколкото е налице такова оплакване, касационната инстанция установи, че решението на въззивния съд не страда от пороците, визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК наличието, на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. При събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Всички събрани доказателства са били обсъдени подробно и задълбочено в мотивите и са получили своя убедителен отговор като неоснователни, включително и по оплакването за явна несправедливост на наказанието. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса какво престъпление е извършил подсъдимият П., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, чрез която е установил точно поведението и действията му в инкриминираното с обвинителния акт деяние и е изложил съображения защо възприема изводите на първоинстанционния съд за доказаност на обвинението, като не е допуснато нарушение на процесуалния или на материалния закон.

Доводът за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК също не се подкрепя от данните по делото. Производството е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, в което подсъдимият П. е признал фактите в обвинителния акт и е приел да се ползва от последиците от предварителното изслушване по реда на чл. 373, ал. 1 и ал. 2 НПК. Въз основа на доказателствата събрани на досъдебното производство и признатите от подсъдимия фактически положения е прието, че той е осъществил състава на престъпленията по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Законова последица от това е определянето на наказание при условията на чл. 58а от НК в редакцията дадена със ЗИДНК /ДВ, бр. 27/06.04.2010 г./, в сила по време на инкриминираните две деяния. Въззивната инстанция е констатирала, че макар изрично първоинстанционният съд да не е посочил по размер определеното по реда на чл. 54 от НК наказание, това нарушение не е съществено тъй като в мотивите към присъдата е посочил, че наказанието от три години и четири месеца е определено след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, т.е. наказанието е било индивидуализирано при законовия минимум от пет години за престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен.

Обсъждайки по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК възражението за явна несправедливост на наказанието въззивният съд е приел, че наказанието лишаване от свобода е съобразено с изискванията на чл. 54, ал. 1 НК и на чл. 36 НК. Изложил е мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав. Не е налице очевидно несъответствие между определения размер на отделните и на общата най-тежка санкция, като правилно е определено съотношението между обстоятелствата за индивидуализиране на наказанието по чл. 54 от НК. От данните по делото /справка за съдимост на л. 19-22 от досъдебното производство/ е видно, че подсъдимият е осъждан многократно с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, включително и три пъти за грабежи с ефективно изтърпяване на наложените му наказания лишаване от свобода. Очевидно, оказаната до този момент спрямо П. наказателна репресия не е повлияла към спазването на закона и за превъзпитанието му. Установените и възприети от съдилищата смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, за да обусловят приложението на чл. 55 НК, още повече, че не може да се направи заключение за тяхната несъразмерност с най-лекото, предвидено в закона наказание. В определения размер наказанието съответства на обществената опасност на дееца, на деянието и с него ще се постигнат целите на специалната и генералната превенции.

Ето защо, наложеното наказание съответства на изискването за справедливост по чл. 35, ал. 3 от НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и не дава основание за изменение на решението в желаната от подсъдимия насока.

По изложените съображения жалбата е неоснователна, а решението на въззивния съд, като законосъобразно и справедливо следва да се остави в сила.

Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 423 от 22.11.2011 год. по внохд № 1032/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: