Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 97

гр.София, 11.02. 2021 г.



Върховен касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.д. № 3367 описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Образувано е по касационна жалба с вх. № 260480/02.09.2020 г. на Г. А. М., подадена чрез адв. Николона Н. - Г., срещу въззивно Решение № 155/20.07.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 349/2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд. С това въззивно решение е отменено Решение № 16 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 451/2019 г. на Никополският районен съд, с което е отхвърлен предявеният от З. Г. против Г. М. иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК за изменение на режима на лични контакти между ответника и малолетното им дете, определен с решение № 12/22.01.2019 г., постановено по гр. дело № 693/2019 г. по описа на същия съд, като вместо него е постановено решение, с което на основание чл. 59 ал. 9 от СК е изменен режимът на лични контакти между бащата и малолетното дете, определен с Решение № 12/22.01.2019 г., постановено по гр. дело № 693/2019 г. на Никополският районен съд, както следва: 1/ За периода от влизане в сила на решението до 31.12.2020 г. вкл. срещите между бащата и детето да се осъществяват само в населеното място, в което живее детето – [населено място], всеки първи и трети съботен ден от 10 до 14 ч. в присъствие на майката или определено от нея лице, както и всяка седмица за един час в един от делничните дни, в който ДСП Н. би могла да осигури специалист – психолог и/или социален работник в [населено място], който да присъства на срещите между бащата, майката и детето с цел осигуряване на специализирана помощ, като за осъществяване на тези срещи детето следва да бъде водено от майката. 2/ За периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. вкл. срещите между бащата и детето да се осъществяват всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18 ч. в отсъствие на майката, при право на бащата да изведе детето извън населеното място, в което детето живее [населено място], както и всяка седмица за един час в един от делничните дни, в който ДСП Н. би могла да осигури специалист – психолог и/или социален работник в [населено място], който да присъства на срещи между бащата, майката и детето с цел осигуряване на специализирана помощ, като за осъществяване на тези срещи детето следва да бъде водено от майката. 3/ За периода от 01.07.2021 г. до 31.12.2021 г. вкл. срещите между бащата и детето да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, с право на бащата да взима детето в дома си в [населено място] с нощувка, както и да вземе при себе си детето една седмица през м. VІІІ 2021 г. по време, когато майката не е в годишен отпуск. 4/ За периода от 01.01.2022 г. и занапред до промяна на обстоятелствата, срещите между бащата и детето да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя, с право на бащата да взима детето в дома си в [населено място] с нощувка, както и да вземе при себе си детето три седмици през лятото по време, когато майката не е в годишен отпуск, три дни през Коледните празници на четна година и Новогодишните празници на нечетна година, два дни през Великденските празници и на рождения ден на бащата.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, по въпросите: 1/ Допустимо ли е режимът на лични контакти с неупражняващия родителските права родител, да бъде определен във времеви интервали - през шест месеца с конкретно посочени в тях дати, след като решението на въззивната инстанция не е крайно и е невъзможно при евентуално касационно обжалване да се определени кога ще бъде постановен крайния съдебен акт? твърди се, че постановеното въззивно решение противоречи на казуалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 229/05.06.2016 г. по гр.д. № 6912/2014 г. на IV - г.о., 2/ Може ли да се приеме определения с влязло в законна сила съдебно решение режим за лични контакти за неефективен, след като той никога не е бил прилаган? твърди се, че отговора на поставения въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, основание за допускане на касационната жалба до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и 3/ От значение ли е при постановяване на решение по чл. 127, ал.2 от СК отношението на родителите един към друг и начинът по който майката, упражняваща родителските права, изгражда представите у детето за това кой е биологичния му баща, като вместо това позволява и толерира изграждане на представа у детето, че новия съжител е негов баща? - твърди се, че отговорът на поставения въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, основание за допускане на касационната жалба до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се че постановеното въззивно решение е очевидно неправилно, основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предложение последно ГПК.
Ответната страна по касация З. Г., чрез адв. М. И. от АК - П., взема становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски в касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
За да постанови своето решение, въззивният съд, след обстоен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, изслушаната пред въззивния съд съдебно - психологическа експертиза и изготвения в рамките на първоинстанционното разглеждане на делото социалнен доклад на Дирекция "Социално подпомагане" – П., е приел, че са налице изменени обстоятелства, имащи значение за определените мерки относно режима на лични контакти между бащата и детето, поради което са налице основанията за изменение на определения със съдебна спогодба, утвърдена с Решение № 12/22.01.2019 г., постановено по гр. дело № 693/2018 г. по описа на Никополския районен съд, режим на лични контакти между бащата и малолетното дете. Въззивният съд е обсновал своето решение с разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК и принципните постановки на Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС, чиито разрешения са актуални и при действието на новия СК от 2009 г., посочил е, че е налице промяна в обоятелствата, имащи значение относно режима на лични отношения между детето и касатора, настъпили след влизане в сила на решението по чл. 127, ал.2 от СК. Приел е, че е налице влошаване на емоционалното състояние и повишена тревожност на детето в следствие на ситуацията, в която е поставено, в резултат на действията на своите родители, както и съобразно приетата по делото пред въззивната инстанция съдебно – психологична експертиза, според която е налице синдром на родителско отчуждение по отношение на бащата, налагащ специализирани усилия за преодоляването му.
Приел е, че с поведението си бащата допълнително е допринесъл за повишаване на тревожността да детето в определени моменти, тъй като в желанието си да има връзка с него и да осъществи законните си права не е потърсил подходящи с оглед отношенията му с майката на детето средства да разреши възникналите спорове в спокойна среда. Обосновал е извод, че е налице отчуждаване на детето от бащата както поради непознаването му, така и поради качеството на детето на свидетел на негативното отношение на майката и близките си по майчина линия към бащата и негативното отношение на бащата към майката, произтичащи от неразбиране и от двамата родители на нуждата на детето от спокойна среда.
Въззивният съдът е приел, че в интерес на детето е да бъдат съобразени желанията му и чувствата му и срещите с бащата да се осъществяват за известен период само в съботни дни за няколко часа в присъствие на майката или определено от нея лице, с което детето се чувства близко и паралелно с това в делнични дни при възможност всяка седмица в присъствие на социален работник и/или психолог от ДСП Н. за да се осигури спокойна среда за срещи между детето, майката и бащата и се избегне риска, ако детето рязко бъде изведено от средата, в която живее фактически към момента да преживее емоционален стрес и загуба на чувството на спокойствие и защита. Решаващият съд е приел, че след изтичането на този адаптивен период мерките следва да бъдат постепенно разширени за да се достигне в рамките на две години до създаване на емоционална връзка между детето и бащата, промяна на нагласите на детето спрямо този родител и преодоляване на синдрома на родителско отчуждение.
Предвид изложените съображения, въззивният съд приел, че съобразно променените обстоятелства, най - същественото от които е констатираният синдром на родителско отчуждение у детето спрямо бащата, и най – добрият интерес на детето следва да бъдат променени мерките относно личните контакти между детето и бащата, установени с влязлото в сила решение по чл. 127 ал. 2 от СК като режимът на лични контакти между бащата и детето бъде променен. Въззивният съд приел и това, че на този етап от отношенията на страните с оглед състоянието на детето възможността за срещи между бащата и детето в отсъствие на майката, както и възможността бащата да взима детето от петък до неделя, в празнични дни, както и един месец през лятото с преспиване в дома на бащата следва да бъде ограничена.
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая, поставените от касатора въпроси под №2 и №3 от изложението не обосновават извод за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивния съдебен акт. Съображенията за това са следните:
Поставените въпроси №2 и №3 не са правни по смисъла на чл.280 ГПК, а фактически и поради това не съставляват общо основание за достъп до касация. Отговорът им предполага преценка на събраните доказателства и установените в процеса факти, която не може да бъде осъществена в настоящата фаза на производството. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 1/09 от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните от касатора въпроси не са общи и абстрактни, каквито визира чл. 280, ал. 1 ГПК, а конкретни въпроси по делото, чийто отговор може да се даде след анализ на доказателствата при решаване на спора по същество. Предвид изложеното те не съставляват годно общо основание за допускане на касация.
Същевременно не е налице и поддържаното във връзка с тях допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът формално се е позовавал на тази допълнителна предпоставка, без да е мотивирал нейното наличие в приложението към жалбата. В тази връзка трябва да се има предвид, че касаторът не се е позовал на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е вече актуална с оглед промяна на законодателство /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 4/. В приложението липсват и доводи за непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни норми, които страната е задължена да посочи, когато се позовава на липсата на съдебна практика. В настоящия случай необосноваването в приложението на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК има за правна последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните правни въпроси. За пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивното решение не е постановено в противоречие с Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС.
Налице са основания за допускане на касационното обжалване във връзка с първия въпрос по изложението, във връзка с който касаторът се позовава на основанието по чл.280 т.1 ГПК, като твърди противоречие с приетото по същия въпрос с Решение № 229/05.06.2016 г. по гр.д. № 6912/2014 г. на IV - г.о. Въззивният съд е дал разрешение, което следва да бъде проверено дали съответства на разрешенията в горепосоченото решение на ВКС, поради което релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е осъществено. Поради и изложеното, както и с оглед интереса на детето, за който съдът следи и служебно в това производство, ВКС намира, че следва да се допусне касационното обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 496/28.07.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 349/2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд.
УКАЗВА НА Г. А. М. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 50 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: