Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр.София , 08 февруари 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Кирил Иванов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 817/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.Ф. Л., защитник на подсъдимата К. С. Х., срещу решение №135 от 14.09.2022 г., постановено по внохд №90/2022 г.по описа на Варненски апелативен съд. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свързва с това, че: 1. в постановлението за привличане на К. Х. в качеството на обвиняема на досъдебното производство не се съдържат данни, че то й е било прочетено, нито, че е било разяснено повдигнатото й обвинение, доколкото същата е неграмотна; 2. в протокола за разпит на Х. по реда на чл.222 от НПК е отразен въпрос на лице /адв.П./ с неясна по делото самоличност и качество, което според защитата не се дължи на техническа грешка, защото процесуалният документ е бил старателно изготвен и подписан от съда; 3. наличие на „биполярност“ в мотивите на съда, доколкото от една страна показанията на св.Г. са изключени, тъй като „пресъздават недоброволно дадени самопризнания“ на бившия съпроцесник на подсъдимата, а от друга страна- съдът се е позовал на тези показания, в частта, в която се преразказват изявления на пострадалия А., като в тази насока защитата прави забележка, че св.Г. изобщо не е възпроизвеждал информация, предоставена му от пострадалия; 4. съдът е коментирал едностранчиво събрания доказателствен материал и не е взел предвид, че при подсъдимата Х. е налице лесна податливост на манипулации. Касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се извежда от това, че от разпита на пострадалия А. не може еднозначно да се направи извод за съпричастност на подсъдимата към инкриминираното й престъпление, както и, че е било съгласие от негова страна да даде инкриминираната сума и това му съгласие е било възприето от Х. и А. М.. По отношение оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, в жалбата се твърди, че съдът не е обърнал внимание на факта за лесната манипулируемост на подсъдимата, като и че същата е родила дете през 2022 г. Моли се в условията на алтернативност- подсъдимата да бъде оправдана, или да бъде отменена присъдата и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимата К. Х. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице претендираните с нея касационни основания, поради което моли тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение- в сила. Подсъдимата К. С. Х., редовно призована, не се явява и не взема становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №2 от 04.03.2022 г., постановена по нохд №482/2021 г., Шуменски окръжен съд е признал подсъдимата К. С. Х. за виновна в това, че на 09.09.2021 г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с А. А. М. отнела от владението на Р. А. чужди движими вещи- сумата от 100 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е използвана сила, поради което и на основание чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 и чл.54 от НК я е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На основание чл.68 ал.1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода от пет месеца, наложено по нохд №1430/2019 г. по описа на РС- гр. Шумен. Зачетено е било предварителното задържане на подсъдимата, на основание чл.59 от НК. В тежест на К. Х. са били възложени направените по делото разноски. По протест на ОП- гр. Шумен и жалба на защитника на подсъдимата, пред Варненски апелативен съд е било образувано внохд №90/2022 г., приключило с решение №135 от 14.09.2022 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не се констатират претендираните от жалбоподателя съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство, свързани с пороци при привличането на К. Х. в качеството й на обвиняема и такива, допуснати при провеждането на разпита й пред съдия по реда на чл.222 ал.1 от НПК. На първо място е необходимо да се посочи, че първото оплакване е било направено още в разпоредителното заседание пред първостепенния съд, който с нужното внимание го е разгледал и отхвърлил като неоснователно. Неговото определение не е било атакувано от защитника на подсъдимия пред Варненски апелативен съд, независимо, че съдът изрично е посочил, че съдебният акт в тази част подлежи на обжалване. Това възражение е било релевирано и пред въззивната инстанция, която също го е обсъдила подробно. Съгласно чл.351 ал.2 от НПК, „с касационната жалба и протест не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства“. От съдържанието на цитираната разпоредба е видно, че страните не могат да правят такива възражения пред касационния съд, което не изключва обаче задължението на последния да следи служебно за наличието на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните. Изпълнявайки това си задължение, настоящият касационен състав не намира да са допуснати на досъдебното производство подобни нарушения. Действително по делото е установено, че подсъдимата Х. е неграмотна. От намиращото се в кориците на делото постановление за привличане в качеството й на обвиняем, е видно, че тя е положила личен подпис, включително и след частта, в която са отразени всичките й предоставени от закона процесуални права, в т.ч. и правото да научи за какво престъпление е привлечена и въз основа на какви доказателства. Наред с това, на обвиняемата е бил назначен служебен защитник, присъствал при извършването на коментираното следствено действие, което е удостоверил с подписа си. Постановлението е било лично предявено на подсъдимата- тогава обвиняема на 10.09.2021 г. в 13:55 часа, като на същата дата в 14:10 часа е бил проведен разпит пред съдия, където отново са й били разяснени правата по НПК. Обстоятелството, че в протокола за привличане в качеството на обвиняем на К. Х. не е било вписано изрично, че й е прочетен, не означава автоматично, че тя не е била информирана за характера на повдигнатото й обвинение. Налице са доказателства в обратната посока, а именно: 1. отразените в самия протокол права, който тя притежава в предявеното й процесуално качеството, под които се е подписала; 2. фактът, че на това следствено действие е присъствал защитник, чиято основна задача е била да следи за спазване правата на обвиняемата и 3. съдържанието на дадените от нея обяснения в разпита й пред съдия, също не сочат, че не е знаела в какво е обвинена. На следващо място правното основание, на което е бил назначен служебния защитник в конкретния случай е ирелевантно /задържано или неграмотно лице/, тъй като и в двете хипотези защитата на обвиняемата е била задължителна и такава е била надлежно осигурена. По-нататък, не се констатират приписваните от жалбоподателите пороци при провеждането на разпит на подсъдимата Х. пред съдия. От съдебния протокол е видно кои лица са присъствали при провеждането на този разпит и едно от тях е служебният защитник на К. Х.- адв.П. А. П., който е бил надлежно назначен в това качество с постановление от 10.09.2021 г. Именно неговото име е отразено в процесуалния документ както при вземане на становище по хода на делото, така и при задаването на въпроси към обвиняемата. Липсват каквито и да е било данни, че в това особено производство са участвали други лица, извън посочените в съдебния протокол. ВКС не констатира да са били допуснати нарушения и на процесуалните правила, свързани с оценката на доказателствените източници. Тук е мястото да се отбележи, че на касационна проверка подлежи решението на въззивната инстанция, поради което всички възражения по отношение доказателствената дейност на първостепенния съд, не следва да бъдат обсъждани. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимата обстоятелства апелативният съд е спазил изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното му убеждение. В принципен план, въззивната инстанция, която е втора по ред инстанция по фактите, разполага с правомощие да кредитира с доверие изцяло или отчасти или да отхвърли информацията, съдържаща се в гласни доказателствени средства, стига направената интерпретация да е съобразно действително им съдържание и да са изложени убедителни мотиви за взетото решение. В тази насока е вярно твърдението на касатора, че показанията на св.Г. са невярно интерпретирани, доколкото в разпита му пред първоинстанционния съд, той не е възпроизвел съобщеното му за инцидента от пострадалия А., а от св.М.. Независимо от това обаче, останалите доказателства и доказателствени източници, касаещи авторството на подсъдимата К. Х. в инкриминираното й престъпление, са вярно оценени. Съдът е обърнал нужното внимание на показанията на пострадалото лице Р. А. и след като ги е съпоставил с показанията на А. М., дадени в качеството на свидетел по настоящото дело, е намерил и двата доказателствени източника за правдиви и обективно дадени, доколкото е налице съвпадение във фактите, за които те са предоставили информация, а и намират подкрепа в други доказателства. Подходът на защитата на подсъдимия за изваждане на отделни изречения от показанията на пострадалия А. и чрез тях обосноваване на тезата за неучастие на подсъдимата в престъплението „грабеж“, не се възприема от настоящият касационен състав. Цялостния обективен прочит на показанията на този свидетел показва, че в тях се съдържат доказателствени факти за това, че подсъдимата Х. е бръкнала в джоба му, където се е намирала сумата от 100 лв. и я е взела. Известната хаотичност в повествованието на св.А. е напълно обяснима, с оглед неговата възраст и ниското ниво на образование. Правилно решаващият съд е намерил, че показанията на свидетеля А. не са изолирани, точно обратното – потвърждават се от заявеното от св. Ц.. Независимо, че фактите, за които последният е свидетелствал са производни доказателства, то няма пречка за тяхното ползване, доколкото проверяват първични доказателства, каквито са данните, съдържащи се в разпита на пострадалия. По-нататък обясненията на подсъдимата са били подложени на внимателна преценка и анализ. Следва да се отбележи, че дори и да бъдат изключени обясненията на подсъдимата Х., дадени пред съдия на досъдебното производство/нещо, с което съдът не се съгласява/, по делото са налице достатъчно други доказателства, обосноваващи участието й в инкриминираното престъпление, както правилно е намерил и въззивният съд. Последният не е пренебрегнал и задължението си внимателно да обсъди показанията на св. А. М., доколкото същият е бил подсъдим по делото, но поради сключено споразумение с ОП-Шумен, одобрено от съда, наказателното производство спрямо него е било прекратено. В конкретния случай наличието на „оговор“ изобщо не може да се обсъжда, защото А. М. е разпитан непосредствено от първостепенния съд в качеството на свидетел, като за съобщеното от него носи наказателна отговорност. Преценката на въззивната инстанция да кредитира с доверие неговите показания е старателно мотивирана и ВКС не констатира логически грешки при извеждането й. В заключение, настоящият касационен състав прие, че оплакването на касатора за допуснати съществени процесуални нарушение, е лишено от основание. С оглед установените факти по делото, апелативният съд е приложил правилно материалния закон, приемайки, че подсъдимата Х. е участвала в извършването на съставното престъпление „грабеж“, като е прекъснала фактическата власт на Р. А. върху сумата от 100 лв., а нейният съучастник А. М. е упражнил принуда, чрез физическо въздействие върху личността на пострадалия, с цел преодоляване на евентуална съпротива. Правните си изводи въззивният съд е защитил с необходимата убедителност и поради тяхната изчерпателност, ВКС не намира за необходимо да ги преповтаря. Що се отнася до касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, ВКС не констатира наличие на явна и очевидна диспропорция между размера на наложеното на подсъдимата К. Х. наказание три години и шест месеца лишаване от свобода и обществената опасност на деянието и дееца, която да произтича от несъответна или неизчерпателна преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства. Не се установява твърдяното от защитника обстоятелство, че подсъдимата е податлива на внушения и манипулации в контекста на застъпената теза, че А. М. е осъществил „натиск“ върху нея за извършване на престъплението. По делото е налице СПЕ, която не е констатирала лесна внушаемост при К. Х.. На следващо място действително подсъдимата през август 2022 г. е родила дете, но това обстоятелство следва да се отчете във връзка с изпълнение на наказанието й и възможността то да бъде отложено, съобразно разпоредбата на чл.415 от НПК. От друга страна адекватното изпълнение на родителските задължения на Х. са поставени под сериозно съмнение, доколкото тя има още три деца, настанени в социални институции. В заключение липсват неотчетени от апелативния съд смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат намаляване на наказанието, което тя следва да понесе. По изложените съображения, ВКС не намира да са нали претендираните касационни основания, поради което счита, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт- в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №135 от 14.09.2022 г., постановено по внохд №90/2022 г. по описа на Варненски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/