Ключови фрази


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 138

гр.София, 02.03.2020г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:



Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: Геника михайлова
ЕРИК ВАСИЛЕВ


като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4250 по описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.06.2019г. по гр.д.№5775/2018г. на АС София, което е уважин иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Жалбоподателете – Б. П. П., П. Б. П. и „Белт строй инвест” ООД, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спорав противоречие с практиката на ВКС и което са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Правят оплакване и за недопустимост на въззивното решение. Молят да се допусне касационно обжалване.
Ответницата П. Р., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С определение от 13.11.2019г. по ч.гр.д.№4249/2019г. ВКС е постановил присъединяване на производството по частна жалба на Б. П. П., П. Б. П. и „Белт строй прогрес” ООД срещу определние от 01.10.2019г. по гр.д.№5775/2018г. на АС за съвместно разглеждане в настоящия процес.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, по иск с правно основание чл.135 ЗЗД е прогласил недействителността на решението на Общото събрание на „Бел строй инвест” ООД от 01.04.2010 г. за разпределяне като дивидент на 83 000,00 лева, представляващи цялата счетоводна печалба за финансовата 2008 г. и част от счетоводната печалба за финансовата 2009 г. по отношение на П. Р. от една страна и Б. П. П., П. Б. П. и „Белт строй инвест” ООД от друга страна.
Съдът е приел за неоснователно оплакването за частична недопустимост на съдебното решение, тъй като при уважаване на иск по чл. 135 от ЗЗД следва да бъде обявено за относително недействително цялото действие на длъжника, а не до размера на вземането на кредитора, като е прието, че размерът на вземането на кредитора въобще не е предмет на установяване в това производство , позовавайки се на практика на ВКС, намерила израз в Решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 131 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4996/2013 г., III г. о., ГК.
Съдът е приел за установено, че П. Р. е кредитор на дружеството-ответник, като вземането й е установено с решение на ГС-София по гр.д. № 9750/2009 г., потвърдено с решение №309 от 20.02.2013 г.по гр. дело №3326/2012 г. на Софийския апелативен съд, в сила от 19.07.2013 г., на която дата с определение по гр.д.№3559/2013г., ІV г.о. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване. Констатирано е, че с влязлото в сила решение е уважен предявеният частичен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД като „Белт – строй инвест”ООД е осъден да заплати на П. Р. сумата 25 100 лв., получена без основание, като част от общо дължимата 58 127,27 лв, като заплатена в повече по договор за продажба на недвижим имот.
Съдът е приел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че недействителността на решенията на ОС може да се реализира само по реда на чл. 74 ТЗ , а легитимацията да заявят този иск е ограничена до лицата, имащи качеството съдружник. Прието е, че по допустимостта на иска има задължително произносяне с определение № 178 от 26.07.2016 г. на ВКС, ІІ- ро ГО по ч. гр. дело № 2998/ 2016г.
Съдът е приел, че действието на дружеството, чиято относителна недействителност се иска, е възмездно и увреждащо, тъй като правото на дивидент е едно от имуществените права на съдружниците и размерът му се определя от размера на дела в капитала.
Изложени са съображения за това, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника и е без значение дали кредиторът е можел да се удовлетвори от друго имущество на длъжника, с оглед нормата на чл. 133 ЗЗД. Приети са за неоснователни оплакванията в жалбата, че не следва решението да е основано на заключението на ССЕ, според което за периода 2009-2012 г. дружеството-ответник не е разполагало с паричен ресурс, различен от раздадения под формата на дивидент съобразно решение на ОС от 01.04.2010 г., тъй като същото само потвърждава извода, че е налице увреждане на кредитора чрез намаляване на актива на дружеството и може да бъде преценявано с оглед останалите доказателства по делото.
Прието е, че оборимата презумпция за знание на увреждането, установена с чл. 135, ал. 2 ЗЗД, намира приложение и по отношение на юридическите лица, чиито собственици и управители са от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД позовавайки се на практика на ВКС- решение № 163 от 27.07.2011 Г. по гр. д. № 672/2010 г., ІІІ Г. О. на ВКС. Съдът е счел, че предвид факта, че съдружниците в полза на които е разпределен дивидент, са единствените съдружници, единият от тях е управител на дружеството, а другият – негов баща, следва да се приложи презумпцията за знание и по отношение на съдружника, който не е управител.
При тези данни въззивният съд е счел, че са налице предпоставките за уважаване на иска и обявяване относителна недействителност по отношение на ищцата на решението на общото събрание на дружеството ответник, с което е разпределена печалба под формата на дивиденти за съдружниците.
В изложение по чл.284, ал. 3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да определи точно предмета на спора, като съобрази и търсената от ищеца защита, за задължението на въззивният съд да изложи собствени мотиви и да разгледа спора по същество, представляват ли решенията на общото събрание на търговско дружество търговски сделки и приложими ли са по отношение на тях правилата за недействителност по ЗЗД, приложима ли е защита с иска по чл.135 ЗЗД чрез атакуване решение на общо събрание на търговско дружество, както и кой е критерия за определяне размера на адвокатското възнаграждение при направено искане по члл.78, ал.5 ГПК. Правят оплакване и за недопустимост на въззивното решение. Поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представят решения на състави на ВКС по приложението на чл.6 ГПК, чл.272 ГПК. Позовават се на ТР№1/2000г. за правомощията на въззивния съд, ТР№1/2002г. на ВКС за недействителността на решенията на ОС и ТР№6/2012г. ОСГТК на ВКС за разноските.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпросите: представляват ли решенията на общото събрание на търговско дружество търговски сделки и приложими ли са по отношение на тях правилата за недействителност по ЗЗД, както и приложима ли е защита с иск по чл.135 ЗЗД чрез атакуване решение на общо събрание на търговско дружество, на основание чл.280, ал.1 , т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че по останалите поставени за разглеждане въпроси следва да се произнесе при разглеждане на на спора по същество с оглед преценката за правилността на въззивното решение.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
о п р е д е л и :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.06.2019г. по гр.д.№5775/2018г. на АС София.

Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от Б. П. П., П. Б. П. и „Белт строй инвест” ООД общо в размер на 502 лева, в седмичен срок от съобщаването им за това, с представяне копие от вносния документ в канцеларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: