О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 384 гр. София,14.08.2019г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №217 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу определение №731/28.11.2018г. по ч.т.д.№613/2018г. на Варненски апелативен съд. С него са потвърдени определение №2660/26.07.2018г. по т.д.№584/2017г. на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл.126 ал.1 от ГПК и определение №3227/20.09.2018г. по т.д.№584/2017г. на Варненски окръжен съд, с което е допълнено определение №2660/26.07.2018г. в частта за разноските, като НАП е осъдена да заплати на [община] сумата 5 675,18 лева. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 и ал.2 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: „ Налице ли са процесуалните предпоставки за съществуването и упражняването на правото на иск по чл.422 от ГПК по отношение на процесуалния субституент на кредитора, в случаите, когато е направено възражение от длъжника по чл.414 от ГПК, който е предявил и иск срещу носителя на спорното право на вземане с предмет на иска спорното право на вземане, материализирано в издадената заповед за незабавно изпълнение?” в противоречие с практиката на ВКС в решение №154/03.07.2018г. по гр.д.№4251/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №471/16.01.2012г. по гр.д.№1522/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение №719/06.10.2018г. по гр.д.№4251/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и със задължителните разяснения в т.13 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на определението в частта, с която е потвърдено постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение от 20.09.2018г. за допълване на определение №2660/26.07.2018г. по т.д.№584/2017г. на Варненски окръжен съд в частта за разноските, касаторът се позовава на очевидна неправилност. Ответникът по частната касационна жалба [община] поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, съответно, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Спазен е преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. За да потвърди обжалваното определение за прекратяване на производството по предявения от НАП срещу [община] установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.126 ал.1 от ГПК и производството е недопустимо. Съдът е взел предвид, че по отношение на същото вземане е висящ съдебен спор /гр.д.№12239/2015г. на СГС/ по предявен от [община] отрицателен установителен иск срещу Министерство на околната среда и водите, което е носител на спорното вземане по издадената заповед за изпълнение за сума по наложена финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ. Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд., намира, че вторият поставен въпрос отговаря на общата предпоставка за достъп до касация, доколкото е обусловил решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на предявените установителни искове. За да приеме, че по отношение на ищеца НАП не е налице правен интерес от предявяването на установителния иск по чл.422 от ГПК при вече предявен от длъжника отрицателен установителен иск за същото вземане, въззивният съд се е позовал на това, че при наличието на висящ спор по отрицателния иск по чл.126 ал.1 от ГПК относно вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, същата не влиза в сила. При прекратяване на производството по чл.422 от ГПК издадената заповед за изпълнение не следва да бъде обезсилвана, доколкото за кредитора не е започнал да тече срок по чл.415 ал.1 от ГПК, респективно не могат да бъдат приложени последици от непредявяването на иска. В т.13 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения, че при прекратяване на производството по чл.422 от ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване. Поради това касационното обжалване на определение №731/28.11.2018г. по ч.т.д.№613/2018г. на Варненски апелативен съд следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за проверка за съответствие със задължителната практика на ВКС. По поставения процесуалноправни въпроси съдът намира следното: Съгласно задължителните разрешения в т.10а от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 от ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл.415, ал.1 от ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок. Съгласно разясненията в т.13 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС С прекратяване на производството по делото се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска. В този смисъл последиците при прекратяване на производството по делото следва да са аналогични на предвидените в чл.415, ал.2 ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК. По тези съображения при прекратяване на производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване. Наличието на предявен от ответника отрицателен установителен иск относно вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, не дава основание за допускане на изключение от дадените с ТР №4/2013 разрешения. Изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се свързва императивно с предявяването положителен установителен иск от заявителя и уважаването на този иск. То не може да бъде обусловено от развитието на производството по иск предявен от длъжника, който по време на процеса може да оттегли или да се откаже от този иск и спорът относно съществуването на вземането да остане неразрешен. Наред с това следва се има предвид, че срокът за предявяване на иска по чл.422 от ГПК е преклузивен и висящността на спор относно същото вземане не спира този срок, макар, че давност по отношение на вземането няма да тече докато трае производството по отрицателния установителен иск. С изтичането на срока съдът е длъжен да обезсили заповедта в хипотезата на чл. 415 ал.5 от ГПК. Следва да се има предвид и различието на установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.415 ал.1 и ал.2 от ГПК от положителния установителен иск по общия исков ред. С решението по установителния иск по чл.422 от ГПК се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземане, но с изпълнителна сила се ползва издадената заповед за изпълнение. Ако с решението по иска бъде признато съществуването на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила и вземането подлежи на изпълнение. Следователно решението, с което се уважава предявеният иск по реда на чл.422 от ГПК е идентично по последици с решението по осъдителен иск поради връзката с издадената заповед за изпълнение. Предявеният отрицателен установителен иск от длъжника не съставлява пречка за кредитора да предяви осъдителен иск за същото вземане. Между двете производства няма пълна идентичност, доколкото е различен видът на търсената с иска защита – допускане на принудително удовлетворяване срещу ответника. Защитата, която се търси с осъдителния иск, включва в себе си защитата, която се твърди с установителния иск. Поради това предявеният от длъжника отрицателен установителен иск не съставлява пречка за кредитора да търси принудително изпълнение на претендираното от него право, чрез предявяването на осъдителен иск или по реда на заповедното производство. Предвид отговора на поставения правен въпрос, настоящият състав приема, че производството по предявените установителни искове по чл.422 от ГПК е неправилно прекратено от първоинстанционния съд. По тези съображения обжалваното въззивно определение на Варненски апелативен съд, както и потвърдените с него определения на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото и за допълване на същото определение по реда на чл.248 от ГПК чрез присъждане на разноски, следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба. При това съдът следва да съобрази връзката между настоящия спор и спора по предявения от [община] отрицателен установителен иск и съответно да вземе предвид изхода на производството по гр.д.№12239/2015г. на СГС, ако същото е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение №731/28.11.2018г. по ч.т.д.№613/2018г. на Варненски апелативен съд, както и потвърдените с него определение №2660/26.07.2018г. по т.д.№584/2017г. на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл.126 ал.1 от ГПК и определение №3227/20.09.2018г. по т.д.№584/2017г. на Варненски окръжен съд, с което е допълнено определение №2660/26.07.2018г. по същото дело чрез присъждане на разноски. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд, ТО, за продължаване на процесуалните действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.